Любомир Бояджиев: Влюбен съм в театъра, вярвам в душата и в щастието...

Ролята на театъра е в това да възпитава отношение към красивото

Любомир Бояджиев в "Мистерията Дон Жуан"

Снимка: Драматичен театър-Монтана

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Разговор с Любомир Бояджиев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Как театърът може да се превърне в семeйство и съдба, как може да възпитава младите хора в добродетели и различен поглед към света? За това в "Калейдоскоп" си говорим с директора на Драматичен театър "Драгомир Асенов" Монтана Любомир Бояджиев, който от 50 години работи в театъра, 25 от тях като директор.

Изиграл е над 100 централни роли в театъра. Влюбен е в театъра, вярва в душата и в щастието, обича Екзюпери, защото: "най-красивите неща се виждат със сърцето". Директор е на Драматичен театър - Монтана в сезони 1991/92 - 1992/93, и от сезон 2000/01 до момента, което го прави най-дълго управляващия театрален директор - 25 години.

Любомир Бояджиев е високо оценен за своя принос в развитието на трупата в монтанския театър. По повод неговата 65- годишнина е награден със знака на Община Монтана и званието "Почетен гражданин на Монтана".

Корените на Любомир Бояджиев не са от българския Северозапад. Роден е на 20 февруари 1950 година в Ямбол, но след като целия си съзнателен живот е прекарал в Монтана, днес той се чувства истински българин от Северозапада.

Детството му е богато на преживявания, семейството му често се мести, защото баща му е военен. От малък проявява интерес към театъра, включва се в различни театрални групи, изиграва и първите си роли, магията на театъра го завладява и остава за цял живот. Майка му го насърчава и се радва на неговите успехи. Самата тя е била актриса в Ямболския народен театър и е участвала в много театрални постановки.

Малкият Любомир се проявява като непослушен ученик, с лоша дисциплина, заради което е принуден да се мести от едно училище в друго. До 10 клас учи в гимназията в Сливен, следва гимназията в Котел, в София, в Ямбол. Има интерес към хуманитарните предмети и силно изявен интерес към театралните кръжоци и дейности. След завършване на средното си образование кандидатства във ВИТИЗ, но не е приет. По желание на баща си записва Школата за запасни офицери в Шумен, завършва с отличен успех като младши лейтенант. Първото му работно място е в Студиа за игрални филми, занимава се с пиротехника и каскади, той е специалист в тази област от военното училище.

Кандидатства във ВИТИЗ, отново е скъсан, но затова пък започва работа като стажант-актьор в театъра в Михайловград. Тук има щастието да работи с големия режисьор Димитър Гочев. С качествата си на добър актьор е канен да играе на сцените в различни театри. Така отново се връща в родния Ямбол, тук получава първото си звание "актьор" по чл.9 от Указа за театрите през 1982г., когато за изключителни дарования и роли е доказал актьорските си умения.

През 1977 година е отново в Михайловградския театър. Работи като актьор, а през 1991 година става директор. След началото на "унищожителната реформа в българския театър" се оказва, че трябва да съкрати 70% от персонала на театъра, затова си подава оставката и продължава да работи като актьор на свободна практика. През 2000 година отново се връща в театъра в Монтана като директор по покана на кмета Златко Живков. По това време се създава и детско-юношески театрален състав към театъра.

"Тогава ние наброявахме 130 души, имах 30 души актьори, и беше един пълноценен театрален състав, който даваше 12 и повече постановки на сезон... Ние сме имали в месеца по над 36 представления, имало е и дневни и вечерни, и се работеше много, и се пътуваше много, този театър, както и видинския, бяха трупи, които обслужват малките населени места...

През 1991 г започна тази реформа, през 1993 г си дадох оставката, защото ме накараха да направя 70% съкращения на персонала, това означаваше, че трябва 70% от хората да ги пенсионирам или да ги уволня ...

Не знам защо по този начин се тръгна ... По този начин се унищожиха театрите в Кюстендил, Перник, Монтана, Видин, които направиха "сцена 6" или приемаща сцена, което е пълен абсурд. Казах, че не мога да приема театър, който няма своя продукция и приема само гастролиращи трупи...

2000 година кметът на община Монтана Златко Живков ме покани да се върна като директор. Като аз успях да създам трупа от 8-10 актьора и първата ни пиеса беше "Капан за самотен мъж". Тогава започнах да ръководя детско-юношески театрален състав. В момента съществува балетно театрално студио "Финес" с ръководители Стефчо Милков и Мила Топалова. Те ръководят детско юношеския театрален състав..."

В момента Любомир Бояджиев работи върху свой моноспектакъл, наречен "Радичковиада", в който се включват откъси от почти всички спектакли на Йордан Радичков, а литературният материал е наречен "Зеленото дърво", подзаглавие на "Радичковиада". Работи и върху още един моноспектакъл "Великденско вино".

"Имам безброй красиви спомени от работата си като актьор и от усещането, че си необходим на хората, че правиш най-стойностното и важното за един човек - даваш му надежда, красота чрез изкуството наречено театър. И няма значение каква е публиката, когато си искрен, тя също е искрена и те приема безрезервно", разказва Любомир Бояджиев.

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.