Арх. Румен Джагаров: Всяка къща има душа

"Връзката между хора и сгради е много силна, но е невидима."

Снимка: радио Видин

Разговор с Румен Джагаров

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днешният събеседник в "Калейдоскоп" е симпатичен млад мъж, архитект, предпочел видинското Ново село пред столицата. Румен Джагаров постоянно работи, твори, създава, реставрира и всеки ден открива магията на обикновения простичък живот на село, сред усмихнати и непринудени хора, обграден от природните звуци, уханието на земя и треви, мириса на Дунава и спокойствието и хармонията, които тук, на село, присъстват всеки ден. За себе си казва: "Аз съм архитект, който избира да поеме по един мечтан път, да се върне във видинското Ново село, където възстановявам една стара къща и пропагандирам традиционни техники и занаяти за традиционни къщи от едно време, това е моята кауза."

Румен Джагаров е роден през 1997 година в София, израстнал в квартал Горубляне. През летните ваканции неизменно е на село край Дунава, сред природата при баба и дядо по майчина линия, от известния род Кайцанови.

"Ново село се появяваше във всеки етап от живота ми като някакъв сигнал, фактор, който в крайна сметка успя да ме привлече напълно."

И двамата му дядовци са изключително сръчни, умеят да майсторят всичко и предават тази сръчност на Румен. Когато се появява възможността да помага и в строежа на тяхната къща в София, се оказва, че има определен интерес към строителството и къщите. След 7. клас Румен кандидатства в Софийската гимназия по строителство, архитектура, геодезия "Христо Ботев", където получава базови знания. През 2015 година е приет в УНСГ специалност "Архитектура". Любимият му предмет е "История на архитектурата". През това време започва да ходи на народни танци, българският песенен фолклор го завладява и започва да се интересува от древните обичаи на българите, от древното строителство, Дипломната му работа е свързана с Ново село.

Вече от три години живее в Ново село. Идва с цел да купи стара къща - плетарка, която да реставрира с природни материали, с традиционни техники и занаяти. Дълго време търси, накрая открива къщата, която определено чака своя звезден миг, да бъде купена и да възвърне красотата и достолепието си. Днес Румен Джагаров продължава бавно и качествено да възстановява красотата, практичността и уюта на къщата. Често сяда на верандата под изящните арки, които успокояват ума, и наблюдава природата. Съседите му го подкрепят и му помагат, защото разбират идеята му. Топлите, непринудени и човешки взаимоотношения са другото нещо, което Румен оценява в селото. През зимния сезон спокойствието го вдъхновява да рисува, да чете, да твори и да размишлява, да работи по свои проекти.

"Вярвам в късмета и който много силно вярва, късметът не го подминава.", споделя Румен и продължава: "Сега ми се върти в главата една идея, че селото е едно голямо платно, в което можеш да се развихриш и да си нарисуваш каквото искаш, и селото ти дава свобода да бъдеш такъв какъвто си и да изразиш тази своя идентичност в имота, който имаш."

НОВО СЕЛО

"Осъзнах, че тези хора със своя бит и култура, предават всичко това на сградите, които обитават. И така направих тази връзка със старите къщи в България. Хората са живели така, иначе нямаше да са така интересни и топли. Направих тази връзка с къщите. Например в Ново село имаме къщи от Третото българско царство, от предвоенните години, от социализма, Тази връзка между хора и сгради е много силна, но е невидима. Аз започнах да откривам, че в Северозапада колкото повече започваш да се ровиш, толкова повече неща излизат, стига да имаш интерес да се впуснеш в проучвания, и в търсене на отговори на някои въпроси.

Ако се направи стратегия, която да работи за местните и те припознават културното наследство в селото, те първо, го пропагандират, второ, пазят го сами, и трето, хората виждат как всичко е в една симбиоза. И всъщност моята дипломна работа за Ново село целеше точно това - да се подпомогне културният живот на местните чрез развиване на читалищната дейност. Както и развиване на икономическата компонента в селото - разработих т.нар. Общински пазар. Развих и едно изоставено училище под формата на винарска изба, по-бутикова. Развивам няколко обекта и рециклирам сградите, защото основната част от сградата се запазва и нещата, необходими за съвременния живот се дострояват като допълнителни обеми. По този начин се подпомага животът в селото да е по-богат."

КЪЩАТА

"Хубавото е, че не са правени промени по нея, тя си беше максимално автентично запазена, няма и капка бетон в нея, Забелязал съм, че там, където неправилно се сложи бетон в къщата, тя започва да гние. Моята къща беше единствено от камък, дърво и глина. Това на мен много ми допадна, защото това е добра основа, която мога да започна да развивам...Има голяма веранда с типични за нашия край сводове, арки, от там се влиза във вестибюл, в който често се намира оджакът, и оттам се влиза в 4 стаи - 2 отляво и 2 отдясно.

Тези характерни арки по-скоро са декоративен елемент, сигурно са дошли по Дунава от Западна Европа, тъй като там арката се използва навсякъде. Разпространени са много в Сърбия, в Румъния. Явно Дунавът ги е докарал и хората много са ги харесали и са започнали да ги слагат навсякъде, има ги и на други места в България, но не са толкова концентрирани както тук, в Северозападна България.

Не бързам да приключа с ремонта за един летен сезон. Като работя лека-полека виждаш как тя реагира на това, което ти правиш по нея. Когато тръгнеш да правиш нещо по нея и то не става, все едно ти казва: "Не, не това няма да е хубаво!" и ти имаш време да помислиш и да промениш дизайна и да знаеш какво искаш да направиш, за да стане къщата по-хармонична. Къщата има душа. "

ЖИВОТЪТ НА СЕЛО

"Усетих какво е да имаш хубави комшии, попаднах на хора човечни, разбиращи, подкрепящи, Тази топлина, която виждаш в хората, никъде другаде не съм срещал такава. това е много ценно Взаимно си помагаме, това е тръпката на съвременния селски живот, който се опитваме да съхраним. Това усещане за общност не само вкъщи, но и като излезеш на улицата, в полето, на площада, на Дунава.

Спокойствието в Ново село сега зимата даже ме вдъхновява, имаш време да четеш, да рисуваш, да мислиш, да разсъждаваш, и ми дава доста голяма свобода да изразявам себе си..."

Целия разговор чуйте в прикачения звуков файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Арх. Румен Джагаров: Всяка къща има душа

"Връзката между хора и сгради е много силна, но е невидима."

Галерия

Магарешки живот: Трифон Георгиев и неговите 40 бебета магаренца

Графинка Маринова и Величко Георгиев: Песните и танците са непресъхващ извор

„Гласът на Враца“ събира истории, личности и забележителности в онлайн епизоди

Заети и безработни могат да се обучават онлайн

В "Музикална зона" на 28 август 2025 слушаме Жак Офенбах

Доброволните отряди в борбата с природните стихии в Северозапада

Ромео Любомиров: Боксът учи на дисциплина, уважение и контрол над агресията

За БНР

Радио Видин