В лозето през март - състояние и грижа за растенията

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Интервю с Красимира Владимирова, гл. асистент по лозарство

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Поредната необичайно топла и безснежна зима остана в историята. Как топлото време и липсата на сняг се отразяват на развитието на трайните насаждения и страдат ли лозята- събеседник в "Земята, която ни храни" е Красимира Владимирова, гл. асистент по лозарство и преподавател в паралелка по лозарство в Средно училище "Христо Ботев" в село Арчар:

"Свидетели сме на промените в температурите, валежите, липсата на сняг... Може би отсега натам ще е така... Снежната покривка най-много защитава есенните култури на полето, но и трайните насаждения, каквито са лозовите и овощните масиви също имат нужда освен влагозапасяване, се получава и един различен микроклимат... Влагозапасяването е нужно на растенията особено рано напролет, а напоследък и подпочвените води бягат, водата намалява- това също е резултат от липсата на снеговалежи... Всичко това се отразява на растенията... 

Със затопляне на времето за лозарите започва активна работа. Резитбата е основното мероприятие. Ако през топлите дни на февруари не е извършена, до края на март тя трябва да приключи. Ако се забавим с резитбата, лозата развива най-горните си пъпки, по-ранната резитба стимулира растението и то може да се развие по-рано, така и при ниски температури става по-уязвимо, каза Красимира Владимирова. След резитбата е добре да се направи пръскане с бордолезов разтвор, заради гъбните болести, добре е и насажденията да се подхранят. Според специалиста основният проблем в сектора  е липсата на работна ръка. 

Отглеждането на лозя е традиционен поминък за нашите предци. В последните години се увеличават и хората, които се връщат към лозарството. След присъдиняването на страната ни към Европейския съюз и с финансовата помощ от еврофондовете, са създадени много насаждения, предимно с вносни сортове. За да имаме лице пред света обаче, трябва да заложим на местните сортове, които дават облика на съответния регион. Гъмза, памид, мавруд и широка мелнишка са едни от най-старите винени сортове, които се отглеждат у нас. Нерядко и те са носители на отличия и награди от изложения и са нашата гордост пред света, категорична е Красимира Владимирова. 

На лозарите тя пожела: "Да е успешна годината, да се разминем с по-малко растителна защита, да е здраво гроздето и добро виното. Дано всеки винопроизводител е и виномедалист!"