В лозето през март - състояние и грижа за растенията

публикувано на 12.03.24 в 17:12

Снимка: Радио ВИДИН

Интервю с Красимира Владимирова, гл. асистент по лозарство

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Поредната необичайно топла и безснежна зима остана в историята. Как топлото време и липсата на сняг се отразяват на развитието на трайните насаждения и страдат ли лозята- събеседник в "Земята, която ни храни" е Красимира Владимирова, гл. асистент по лозарство и преподавател в паралелка по лозарство в Средно училище "Христо Ботев" в село Арчар:

"Свидетели сме на промените в температурите, валежите, липсата на сняг... Може би отсега натам ще е така... Снежната покривка най-много защитава есенните култури на полето, но и трайните насаждения, каквито са лозовите и овощните масиви също имат нужда освен влагозапасяване, се получава и един различен микроклимат... Влагозапасяването е нужно на растенията особено рано напролет, а напоследък и подпочвените води бягат, водата намалява- това също е резултат от липсата на снеговалежи... Всичко това се отразява на растенията...

...Късно наесен лозата изпада в относителен покой, декември, януари и февруари е в дълбок покой, след което е в принудителен покой заради ниските температури. Сега обаче, заради липсата на ниски температури, много от овошките са цъфнали... Това не е добре за тях, заради опасността от слана, но лозите цъфтят по различно време и дори и първи грозд да е повреден, останалите ще цъфнат малко по-късно и така ще се спаси реколтата..."

Със затопляне на времето за лозарите започва активна работа. Резитбата е основното мероприятие. Ако през топлите дни на февруари не е извършена, до края на март тя трябва да приключи. Ако се забавим с резитбата, лозата развива най-горните си пъпки, по-ранната резитба стимулира растението и то може да се развие по-рано, така и при ниски температури става по-уязвимо, каза Красимира Владимирова. След резитбата е добре да се направи пръскане с бордолезов разтвор, заради гъбните болести, добре е и насажденията да се подхранят. Според специалиста основният проблем в сектора е липсата на работна ръка.

Отглеждането на лозя е традиционен поминък за нашите предци. В последните години се увеличават и хората, които се връщат към лозарството. След присъдиняването на страната ни към Европейския съюз и с финансовата помощ от еврофондовете, са създадени много насаждения, предимно с вносни сортове. За да имаме лице пред света обаче, трябва да заложим на местните сортове, които дават облика на съответния регион. Гъмза, памид, мавруд и широка мелнишка са едни от най-старите винени сортове, които се отглеждат у нас. Нерядко и те са носители на отличия и награди от изложения и са нашата гордост пред света, категорична е Красимира Владимирова.

На лозарите тя пожела: "Да е успешна годината, да се разминем с по-малко растителна защита, да е здраво гроздето и добро виното. Дано всеки винопроизводител е и виномедалист!"

Можем ли да дадем живот на старо лозе и как да изберем подходящо място за засаждане на асма? Имат ли допирна точка науката и практиката- чуйте в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

В лозето през март - състояние и грижа за растенията

Планират подмяна на старите светофари във Видин

Жители на Медовница: Пътят е опасен, нужни са спешни мерки

Видински деца твориха сред възрожденската атмосфера на Жеравна

Учител от Северозапада печели първо място с AI проект

Д-р Ивайло Ценков: Редовната профилактика спасява животи

Във Видин организират среща, посветена на Световната седмица на кърменето

Проект подкрепя училищната хранителна среда в България

За БНР

Радио Видин