Промяна или подмяна?

Голямата драма в родния футбол беше решена по възможно най-безкръвния път. Революционерите в лицето на Димитър Бербатов, Стилиян и Мартин Петрови загубиха от аватара на Боби Михайлов – Георги Иванов, като това се случи в петък по време на конгрес на БФС. Вотът на футболните клубове показа, че родният футбол не се нуждае от промяна, а от подмяна, че всички са доволни от позицията, в която се намира и че както и народът ни – и футболът си заслужава своите ръководители. Явно онзи, който седи на дъното, му харесва да е там!

Един популярен сайт описа в събота резултатите от петъчния форум: „Един, който не може да чете, беше сменен от друг, който се спаря по-зле от него"...

Прави чест на загубилите битката за властта, че призоваха за спокойствие и помолиха феновете да дадат време на новата футболна власт да покаже какво може. В цивилизованите държави този срок е от поне 100 дни.

Преди всичко обаче е време да бъдат върнати около 140 клуба, които бяха изключени от системата, тъй като искаха промяната да се случи.

Тъй като през последните 3 години следя опитите на Бербатов, Мартин и Стилиян да променят системата, имам право на мнение. И то е, че родният футбол загуби от тяхното поражение, защото отхвърли волята и енергията за промяна. А тези момчета – донесли ни последното участие на голям футболен форум: европейското в Португалия от преди 20 години, спечелиха от загубата си. Те ще се завърнат в домовете си и при семействата си, които бяха поизоставили от 3 години, за да изгонят злото в родния футбол. И да – изгониха го, след като принудиха Борислав Михайлов да слезе от пожизнения си трон, но не успяха да освободят родния спорт от сянката на задкулисието, уредените мачове, тотомафията и предизвестения шампион. За това обаче тези млади хора нямат вина – съдбата беше решена от футболните клубове, които в тъмните стаички и под строгия поглед на зоналните си шефове пуснаха бюлетините за по-правилния кандидат за президент.

Да му мислят онези, които ги предадоха.

Да се стягат родните футболни запалянковци, които ги чакат дербита срещу Танзания, Северна Корея и Мадагаскар, а равенствата срещу Гибралтар, Лихтенщайн и Люксембург ще се смятат за успехи на БГ-футбола.

А помните ли, че преди 20 години играхме на последното си европейско първенство?

А колко от вас са гледали преди 30 години мачовете в Щатите, когато бяхме четвърта сила в света? Защото нашите деца викат на Стоичков чичкото от рекламите и не знаят, че това е голмайсторът на мондиал, носителят на златната топка и легенда на Барселона. Откъде да го знаят? От 30 години родният футбол не спира да дълбае към дъното и вече е доста под кота 0.

Мъдрите хора казват, че поколенията се сменят. С тях и кумирите им. Но лично аз не искам футболен съюз, начело на който е човек без завършено средно образование. Имам много приятели-левскари, които се срамуват от избора на новия президент на футболната централа. И аз ги разбирам!

Лошото е, че става все по-трудно да се намери хубав повод за българския футбол.