Баба Първанка от Градсковски колиби - за волята да останеш в родното си село

"Тук съм родена, в това село, тук съм живяла цял живот, от тук не съм мръднала. Аз съм потомка на това село, моят дядо е воювал в три войни. Той е минал през границата тогава, когато е дошъл Ньойският договор. Той каза тогава: "Българин съм се родил и българин ще мрем". Нощно време с волски коли  са си прекарвали децата, багаж. В три войни е участвал за тая България и вика така: "Сине, няма по-хубаво от родното място". 

Цял живот съм работила тук, тежка работа, животновъдство, овчарка, говедарка и сега имам говеда, работя и от тук не мърдам. Навремето знаеш ли какви кръшни хора са се играли тук, колко народ имаше, весел народ? Сега, на 19 март, направих 70 години. Един аспирин не съм пила никога, а работя тежка работа колко мога. Не пия лекарства, кръвно нямам, пийвам си по една чашка винце. 

Искам да кажа на тези господа отгоре, да правят нещо да върнат тези деца. Аз съм направила къща тук, на два етажа, шест стаи имам горе. Не ми е скучно тук, гледам четири крави и седем телета. Не ходя никъде, идват зетьовете и ми носят каквото трябва. Аз седя тук и зима, и лято, в града не умея да ходя. Имам апартамент във Видин, но още не съм ходила да го видя. Зимата, като затрупа снегът, качвам коня и за хляб с него ходя. Когато имам да продавам сирене, качвам всичко на гърба с коня и идвам. Хляб ми карат от Кула веднъж седмично иначе си меся. Дядото ми е роден 1951 година. Ще изкараме до 90 години. Аз съм потомка на род, моят дядо почина на 96 години. Беше ранен от тези войни в Одрин и в Първата световна, а е работил до 96 години. 

Пожелавам на всички да са живи и здрави и тези хора да се връщат по родните си места."