Габриела Стойчева: Когато в столицата постановките са в бараки, във Видин решават да има театър

В "Памет нашенска" се връщаме 145 години назад към началото на театралното дело във Видин и наследството, което ни оставя сценичното изкуство.  

Само година след Освобождението е създадено Благотворително театрално дружество "Вида". Негово е и решението за построяването на театъра във Видин, който се оказва и първата сграда в страната, строена специално за театър, каза главният експерт в отдела на Държавна агенция "Архиви" във Видин Габриела Стойчева. Първото сведение за началото на театралното дело във Видин е публикувано във вестник "Славянин" през 1879-а година.

"В него  се казва, че през месец декември 1879 година във Видин е основано театрално дружество. Благотворителното театрално дружество "Вида" е основано в една от стаите на старото читалище в квартал "Калето", което се намира в двора на църквата, а началото на дейността си поставя в старото помещение на гимназията в същия квартал по време на един благотворителен бал. Средствата, събрани от представлението още на следващия ден се раздават на бедните. Първото представление на дружеството е в рисувалния салон на гимназията на една импровизирана театрална сцена, изградена от дървени скелета с наредени върху тях дъски с платна отстрани, които изпълняват ролята на кулиси и бял чаршаф за завеса. По-късно представленията продължават в "Народното кафене" в Боляровата махала, където е изградена постоянна сцена със суфльорница."

"Когато всички са загрижени за материалното си обезпечение и в страната няма нито помен от театрална нужда, когато дори и в столицата продължават да се играят театрални пиеси в разни бараки, идеята на видинската интелигенция да бъде построен специален храм на музата във Видин, е не само изненадваща, но и много рискована. При това не трябва да се забравя, че не може да се очаква никаква подкрепа от държавата."

Събирани са средства от дарения и благотворителни представления.

Сградата е построена за няколко месеца, а Театралният комитет решава откриването да е в самото начало на 1891-ва година.   

"Тук обаче става скандал, който коства службата на най-ревностния деятел на строежа на театъра Димитър Балев. Известен брой от силните на деня - кмета, народни представители и други политически симпатизанти, настояват откриването на театъра да стане със специални покани за известен брой посочени граждани. Недоволен от това предложение, Балев се обява против него и предлага откриването да стане по тържествен начин с участието на цялото гражданство, с което да се даде истински народен характер на делото. В последствие Димитър Балев е уволнен от служба, но по ирония на съдбата същият Балев се явява и спасител на театъра. Големите задължения към частни лица, останали след изграждането на театъра не могат да бъдат платени и театърът е обявен за продан за сумата от 10 000 лева. Тогава в качеството си на кмет Димитър Балев откупува театъра за сметка на Общината и го спасява веднъж за винаги за театралните нужди на гражданите."

Това е първата сграда в България, построена специално за театрални нужди. 

"Проектирана е от немски архитект. Името му не е известно. Първоначалният вътрешен изглед на залата наподобявал Миланската скала по своето разположение с ложите и галерията. Местата в ложите били разположени амфитеатрално. Първоначалният вътрешен изглед на залата наподобявал Миланската скала по своето разположение с ложите и галерията. Покривът на театъра бил стъклен, осветлението с газови лампи, а отоплението с две големи печки."

Когато в града още нямало електричество, представления се играели на дневна светлина. 

През годините наследство оставят актьорите, които са играли на сцената на първата театрална сграда в страната, каза директорът на Общински драматичен театър "Владимир Трандафилов" Кирил Кирилов.

"Това, което остава Видинският драматичен театър, са духовността, културата и безброй творци на българския театър и кино, които са минали от тук. От тук са минали едни от най, най-големите имена в българския театър. От тук са тръгнали. Някои са играли известно време, на други е преминал почти целият творчески път на тази сцена. Мога да цитирам няколко от големите имена, които са били. Започваме от Иван Димов, Константин Кисимов, Спас Джонев, Роза Попова, Надя Гълъбова, Жана Жендова, Христо Куновски, Димитър Манчев, Венцислав Кисьов, Иван Балсамаджиев, Иван Григоров, Мара Чапанова, Атанас Въжаров, Димитър Грънчаров, Панайот Янев, Христо Курдов, да не изпускаме имена, защото аз не мога да ги запомня всичките.  

Спомням си дори като студент мои преподаватели даваха за пример една постановка на Леон Даниел, направена на тази сцена "Ромео и Жулиета". Венцислав Кисьов играе Ромео. Жена му Калина Попова играе Жулиета. Тук на тази сцена пламва истинска любов. Влюбват се, женят се....Такива имена са минали оттук, големи, които след това са дали още много на българската култура в други градове, в други населени места. За нас това е огромна гордост. Опитваме се да продължим тяхното дело, доколкото можем."