Марин Лесенски: Подобрението в свободата на словото не е по същество, а в сравнение с предишни години

Страната ни е 59-а в света по критерий "свобода на словото" от общо 180 държави. 

Въпреки напредъкът обаче продължаваме да сме сред последните в рамките на Европейския съюз, защото индикаторите в областта на политиката, икономиката и сигурността са сравнително ниски. 

От организацията за защита на журналистите критикуват управляващите, че не са успели да въведат системни мерки, за да разрешат "ендемичните проблеми". 

Темата дискутираме с Марин Лесенски, програмен директор Програма "Европейски политики и гражданско участие" в институт "Отворено общество".

Радио ВИДИН: Виждаме, че се отчита някакъв напредък що се касае свободата на словото. Фактите отговарят ли обаче на това, което обобщават от "Репортери без граници"?

"Аз мисля, че има основания за тази класация. България се изкачва от 71 на 59 място. Като погледнем подиндикаторите, на които се основава класацията, най-голям дял има в политическия индикатор, т.е. подобряване на политическата атмосфера и т.нар. социално-културни фактори. Моето обяснение е може би това, че политическата криза се отрази донякъде добре на свободата на медиите, тъй като нямаше такъв голям натиск върху тях, просто политиците може би нямаха време, в последните 2-3 години нямаха и нуждата да го правят. Журналистите бяха може би по-свободни, чувстваха се по-свободни да задават въпроси, да питат. Точно това е обяснението на този индикатор, който използват "Репортери без граници", че намаляват темите табута. Това е моето обяснение. Според мен наистина има такова подобрение в този период. Въпросът е, дали ще успее да се задържи или ще се върнем на предишните по-ниски позиции?"

Радио ВИДИН: Аз си мисля, че е някакво начало. Какви стъпки обаче наистина са необходими, за да може медийната свобода да си проправя все по-широк път в демократичните времена, в които живеем?

"После ще се върнем към предишния въпрос. Ако сложим в контекст, това е сравнително подобрение, тъй като България, нали, се качи на 59. Имаше времена, да си спомним, 2016 година бяхме на 113 място. Това, което говорим с Вас и обсъждаме, е доста сравнително положение, нали, подобрение в сравнение с предишни години, а не по същество. Какво е необходимо в България? Главното и основното е премахването на политическия натиск върху медиите. Може би в България това е основното: политически, което е съчетано с икономически натиск. В самия доклад се отбелязва, че точно на световно ниво това е основният проблем. Точно властите, които би трябвало да защитават независимостта на медиите, оказват натиск върху тях. И, разбира се, редакционната независимост. Това са основните неща. Искам също да кажа, че преди няколко дни ЕС прие Закон за свободата на медиите, който може би ще подобри положението. В него се говори точно за редакционната независимост, за премахването на икономическата принуда и т.н. Може би натрупването на тези фактори ще доведе до подобряването на това положение".

Радио ВИДИН: Моите наблюдения, че в Европарламента се приемат много качествени закони, но не съм сигурен дали държавите-членки ги прилагат на практика.

"Да, точно това е... аз се сещам за една дискусия, от която се оказа, че приемането на закони от ЕС е на изключително високо ниво, много качествено, но след това как страните-членки изобщо прилагат тези приети закони, които самите те са подкрепили... Проблемен е и въпросът дали са създадени достатъчно механизми да държат отговорни тези страни-членки, които не изпълняват законите. Това е един от проблемите - не само в българската политика, но говорим конкретно за нашата страна: когато кажем "Брюксел ни наложиха, Брюксел ни казаха"... когато говорим за този Закон за медийната свобода, той е предложен от Комисията, одобрен е, сега трябва да бъде одобрен и от Съвета на министрите, които са точно държавите-членки, тоест правителствата. Когато го видим окончателно приет, трябва да знаем, че и българското правителство се е съгласило да спазва тези норми. След това как работят нещата? Обществен натиск, външен натиск донякъде, това са механизмите".

Радио ВИДИН: Що се касае до понятието "друга гледна точка". Тънка е границата с цензурата, със заглушаването. Виждате в нашата медийна среда е много трудно да се защитава от нападките. Войната, която Русия започна, влоши медийната ни среда драстично.

"Аз също мисля така. Имаше наблюдения на Христо Грозев, които бяха валидни някъде до преди 1 година: че Русия е била прекалено заета, насочвала е дезинформационната си кампания по-скоро към собствените си граждани, била е прекалено заета да се занимава с външна пропаганда, която е била оставена на базово ниво. Това беше преди година. Сега това, което виждаме, е по-скоро засилване точно на кампанията и точно в период, в който в много страни в света има избори. Такива има и в България. Един удобен момент руската пропаганда да засили дейността си. Аз гледах едно изследване, което посочваше как работи машина от сайтове гъби, т.е. онлайн машина за пропаганда в различни насоки, главно използвана от руската дезинформационна кампания, но не само. Това, което се случва, нали, с традиционните медии, в социалните мрежи, буди сериозно безпокойство. Трябва да се научим да се справяме с това нещо. Споменавайки социалните мрежи, аз видях, че точно "Репортери без граници" са споменали в тазгодишния си доклад първия случай на използване, документирано използване, на Deepfake, свързано с журналисти, в Словакия и то по време на избори. Започва това да се използва - Deepfake, изкуственият интелект, за пропаганда. Всеки добър инструмент, разбира се, може да се използва за нещо лошо".

Радио ВИДИН: Спомням си едно Ваше участие от 2017 година. Още тогава посочвате, че медийната грамотност на българите трябва да се повиши. Случи ли се това за тези 7 години?

"Мисля, че не. Вече имаме база за сравнение и с други страни, главно европейски. Виждаме, че в България почти не се взимат мерки. Те са такива много откъслечни, главно на неправителствени организации, включително на журналисти, но няма систематична работа за повишаването на медийната грамотност и борбата с дезинформацията. Напротив, виждаме, че понякога, не казвам правителствата, но поне политици и представители на администрацията, се включват точно в дезинформационни кампании, така че това е сериозен проблем. Трябва да се отчете проблем. Сравняваме със страни като Финландия, Швеция, Норвегия, които вече са си направили такива добре развити планове точно за развитие на медийната грамотност, за борба с дезинформацията, тъй като това е част точно от дезинформационната война".

Радио ВИДИН: Говорим за дезинформация, за фалшиви новини, но друг подценен и основен проблем - такъв, който мен ме тревожи, е неосъзнаването, че фалшивите новини не са просто информация. Това е механизъм за контрол.

"И аз мисля така, да. Да, това е механизъм за контрол. Според мен дезинформацията не е толкова насочена към това да ни накара да вярваме в нещо, а по-скоро да се съмняваме във всичко. Това е основният проблем: когато едно общество... разбира се, че трябва да има различни гледни точки, но когато вече престанем да се съгласяваме върху някакви очевидни неща, които се случват, то тогава вече има сериозен проблем".

Радио ВИДИН: Споменахте Финландия. Да, аз се надявам да погледнем над цялото това нещо като нещо основно. Да бъдат ангажирани политици, организации, образование, защото ние си имаме един народ. Трябва да се грижим за него. Да се предприемат постепенно стъпки, защото ако чакаме всеки да се спасява сам... това е грешен подход.

"Да, разбира се. Огромен ресурс е зад това, за което говорим - зад тези дезинформационни кампании. Всичко е много добре организирано. Ако не го разберем, не знам какво може да се направи повече. Наистина трябва да бъдат някакви систематични усилия, да бъдат искрени. Една от основните трудности е точно пък, когато се борим с дезинформацията, да запазим свободата на словото. Много е тънка тази разлика. Тя е много очевидна, но трябва да се използват правилно инструментите. Другият елемент, който е важен, са ценностите на хората. Освен определяне, нали, на каква информация е вярна или не, след това се действа на базата на ценностите. Трябва да се отнасяме с толерантност или разбиране към другите, за да не преминава тази онлайн омраза в някакви офлайн действия".