Тихомир Безлов: Купуването на гласове намалява заради емиграцията в ромските квартали

Купуването на гласове е социален феномен, който ни съпровожда преди избори от много години насам. Неспособността за ефективно справяне с тази порочна практика за изборите у нас е сериозен проблем, който изисква незабавни мерки от страна на правителството, политическите партии и обществото като цяло. Тенденцията за купения вот намалява заради емиграцията в ромските квартали, коментира за Радио ВИДИН Тихомир Безлов - старши анализаторт по програма "Сигурност" в Центъра за изследване на демокрацията. Данните сочат, че купеният вот намалява в последните години, но според експерта по-опасен е корпоративният вот:

"От моя гледна точка корпоративният вот е по-проблемен за България и за съжаление става все по-проблемен, особено в по-малките населени места, дори в по-големи окръжни градове определен процент от гласовете са "каквото каже началника" в предприятието или съответната служба."

Експертът отбеляза няколко специфики на Видин и региона, отбелязвайки на първо място демографията.

"Спомням си, навремето "Нов път" беше много важен фактор и на местни избори, и на национални избори във Видин. През последните години виждам, че значението на този квартал очевидно много е намаляло. Видин не е някакво изключение от това, какво се случва в областните градове - обикновено ромските махали и хората, които живеят в тях, са намалели поне наполовина, така че, ако сравняваме Видин например преди 10-15 години и сега, влиянието на този купен вот безспорно е намалял."

Безлов посочи още, че малцинствените групи у нас са основния таргет за купен вот преди и по време на избори. 

"Те са, но трябва да имаме предвид, че може би някъде от местните избори през 2003 година, вот започна да се купува и от хора, определени като социално слаби - включително възрастни хора, включително такива с ниски доходи, по-старите т.нар. "работнически квартали". На много места го виждахме в страната от 2003 година насам и се засили, като различните партии си бяха разработили различни системи за купуване, но най-общо беше такава йерархична система, десетници, стотници... Особено през 2009 година имаше рекордни нива на купен вот. След това, основно заради емиграцията към Западна Европа, този процент купени гласове  започна да намалява и някъде от 2014 нататък, когато се отвориха трудовите пазари в Западна Европа и миграцията рязко се ускори, на много места купеният вот намаля може би 4-5 пъти."

Повишаването на доходите на населението в резултат на инфлацията, в резултат на увеличаването на брутния вътрешен продукт, води до поскъпването и на изборния вот, коментира още Безлов. Според него честите избори, които наблюдаваме напоследък, създават проблем и на бюджетите на партиите, които все по-малко могат да си позволят разходи за купен вот.

*Повече по темата може да чуете в звуковия файл.