Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Екоинспекцията в Монтана обяви конкурс за рисунка за Европейския ден на "Натура 2000"

Снимка: Радио ВИДИН

Регионална инспекция по околната среда и водите - Монтана, обяви конкурс за детска рисунка под наслов „Красотата на природата“. Поводът е Европейския ден на „Натура 2000“, който се отбелязва на 21 май. Целта е популяризиране на биологичното разнообразие в България, свързано с изграждането на Национална екологична мрежа НАТУРА 2000, включваща: защитени зони с висока природозащитна значимост като част от Европейската екологична мрежа. Тази година се навършват 32 години от създаването на мрежата от защитени зони.

Конкурсът за детска рисунка създава условия за забавление на децата и младежите, участващи в него, както и предоставя възможност за изява на творчески подход към наблюденията им в природата.

"Конкурсът е предназначен за възрастовата група деца и ученици между 5 и 16 години. Като използваните материали и техника са по избор на участниците, без ограничение - пастели, цветни моливи, акварел и други Проектите да са с минимален формат А4. Като сюжетът на рисунката трябва да отговаря приблизително на темата - „Красотата на природата“. В творбите си, авторите могат да отразят красотата на природата не само защитените зони, а в по-широк спектър - биологичното разнообразие, растителни и животински видове и техните местообитания, както и пресъздаване на своите наблюдения и впечатления, уловени мигове от посещението си в природата. Творбите могат да се изпращат по пощата на адрес: гр. Монтана 3400, ул. "Юлиус Ирасек" 4, РИОСВ - Монтана", каза Пламенка Искренова- главен експерт в РИОСВ- Монтана.

Творбите трябва да бъдат придружавани със следната информация: трите имена на автора, възраст, учебно заведение, телефон и адрес за кореспонденция. Крайният срок за предаване на творбите е 3 юни 2024 г. (понеделник), включително. След изтичането на крайния срок жури от трима експерти на РИОСВ - Монтана ще оценят и класират всички конкурсни творби и ще излъчат победители във всяка една категория. Резултатите ще бъдат обявени до 10 юни 2024 г. Участниците се оценяват в три възрастови групи - до 8 г., до 12 г. и до 16 г. Победителите ще бъдат отличени с грамоти и предметни, рекламни и образователни награди и материали. Всички проекти ще бъдат публикувани на интернет страницата на РИОСВ -Монтана.

Защитените зони са места от територията и акваторията на страната, които отговарят на изискванията за наличие на важни за биологичното разнообразие растителни и животински видове, и типове природни местообитания, включени в Приложенията на Директивата за местообитанията и Директивата за птиците, спрямо които се прилагат координирани дейности с цел дългосрочното опазване на биологичното, геологичното и ландшафтното разнообразие, осигуряването на достатъчни по площ и качество места за хранене, размножаване и почивка, включително при миграция, линеене и зимуване на дивите животни; създаването на условия за генетичен обмен между разделени популации и видове; участието на Република България в европейските и световните екологични мрежи; ограничаване на негативното антропогенно въздействие върху защитените зони и територии.

Растителните, животинските и гъбните видове от дивата флора, фауна и микота на страната се опазват в естествената им среда чрез: съхраняване на техните местообитания в Националната екологична мрежа (НЕМ), поставяне на видовете под режим на защита или на регулирано ползване; поддържане или възстановяване на условията в местообитанията, съобразно екологичните изисквания на съответния вид; разработване и прилагане на планове за действия за видове с различна степен на застрашеност; повторно въвеждане в природата на изчезнали видове и попълване на популациите на редки и застрашени видове.

Биологичното разнообразие е неразделна част от националното богатство и опазването му е приоритет и задължение за държавните и общинските органи и гражданите. Затова опазването на биологичното разнообразие е регламентирано в закона за биологичното разнообразие и подзаконовите му нормативни актове. Този закон урежда отношенията между държавата, общините, юридическите и физическите лица по опазването и устойчивото ползване на биологичното разнообразие в Република България. Биологичното разнообразие е многообразието на всички живи организми във всички форми на тяхната естествена организация, техните съобщества и местообитания, на екосистемите и процесите, които протичат в тях, каза още Пламенка Искренова и допълни:

"Друг закон, който задължително трябва да посочим е Законът за лечебните растения. Над 700 растителни видове от българската флора се определят като лечебни растения. Управлението на дейностите по опазване и устойчиво ползване на лечебните растения, включително събирането и изкупуването на получаваните от тях билки с цел търговия е регламентирано чрез Закона за лечебните растения, както и в подзаконовите му нормативни актове. Отделни видове диворастящи лечебни растения се поставят под специален режим на опазване и ползване, когато биологичното разнообразие или ресурсите им проявяват трайна тенденция към намаляване или има опасност от появяването на такава тенденция."

Някои диворастящи растителни видове, които цъфтят през пролетта като иглика, кокичета, минзухари, перуники, синчец и др., събрани от естествени находища в природата се предлагат често нерегламентирано за продажба с цел търговия, а са защитени. Забранено е събирането целогодишно на защитени растителни видове, които са включени в Приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие на територията на цялата страна по всякакви начини, методи и средства.  За растителните видове от приложение № 3 са въведени забрани за брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение, притежаването, отглеждането, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри (регламентирано в чл. 40, ал. 1 от ЗБР).

Други растителни видове се подлагат на регулирано опазване и ползване по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, като ползване на техните ресурси се регламентира със заповеди на министъра на околната среда и водите, в които са определени условия за тяхното ползване. Те се включват в Приложение № 4 на ЗБР. Такива растителни видове, за които ползване на техните ресурси се извършва със заповеди са видове като: петров кръст, бодлив залист, червен божур, момкова сълза, зайча сянка, минзухар, есенно ботурче, лечебна и обикновена иглика и др. А други растителни видове, които могат да се предлагат за продажба са защитени по международното законодателство (за различни видове орхидеи) по Конвенцията CITES или известна още като Вашингтонска конвенция за международната търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна и регламентите на Европейския съюз към нея. 

Освен на второ място по видове птици в Европа - със своите над 400 вида птици България е и сред най-богатите държави по биологично разнообразие на Стария континент. България играе важна роля по отношение на редки и защитени видове птици, които зимуват на нашата територия, предпочитайки Черноморието и поречието на река Дунав. Сред застрашените видове, зимуващи в страната ни, са: малката белочела гъска, тръноопашатата потапница, къдроглавият пеликан, големия креслив орел, морският орел, кадифените потапници, тундровият лебед, качулатият корморан, звънарката, обикновената гарга, червеновратият гмурец и др. У нас се срещат застрашени видове като царския орел, белоглавия лешояд и други хищни и водолюбиви птици. Богатството от видове и съобщества в България се дължи на широкия спектър от климатични, топографски и хидроложки условия в страната. Тук могат да се открият представителни образци от почти всички местообитания, известни на континента, както и голям брой уникални екосистеми с европейско и световно значение. 

Националната екологична мрежа НАТУРА 2000 е единна система от функционално свързани помежду си защитени зони с висока природозащитна значимост, спрямо които се прилагат координирани дейности за опазване на биологичното разнообразие с цел дългосрочното опазване на биологичното, геологичното и ландшафтното разнообразие; осигуряване на достатъчни по площ и качества места за размножаване, хранене и почивка, включително при миграция, линеене и зимуване на дивите животни; създаването на условия за генетичен обмен между разделните популации и видове; участието на Република България в европейските и световните екологични мрежи; ограничаване на негативното антропогенно въздействие върху защитените територии.

Опазването на биологичното разнообразие в Р България е свързано с изграждането на Национална екологична мрежа, включваща: защитени зони като част от Европейската екологична мрежа Натура 2000, в които могат да участват защитени територии; защитени територии, които не попадат в защитени зони; в Националната екологична мрежа приоритетно се включват Корине места, Рамсарски места, важни места за растенията и орнитологично важни места. Местата, попадащи в екологичната мрежа се определят в съответствие с две основни за опазването на околната среда Директиви на Европейския съюз - Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (наричана накратко Директива за местообитанията) и Директива 2009/147/ЕС относно опазването на дивите птици (наричана накратко Директива за птиците).

Процесът по създаване на екологичната мрежа Натура 2000 в България започва през 2002 г. с приемането на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), който въвежда нормите на двете европейски директиви. Съгласно него в страната се обявяват защитени зони като част от Националната екологична мрежа. Това са места от територията и акваторията на страната, които отговарят на изискванията за наличие на важни за биологичното разнообразие растителни и животински видове, и типове природни местообитания, включени в Приложенията на Директивата за местообитанията и Директивата за птиците. Списъците с природните местообитания и видовете, вкл. птици, за чиито местообитания се обявяват защитени зони са изброени в приложения 1 и 2 на ЗБР. 

На територията контролирана от РИОСВ - Монтана, включваща област Монтана и Видин, със заповед на Министъра на околната среда и водите са обявени 38 защитени зони. От тях 9 защитени зони по Директивата за опазване на дивите птици 2009/147/ЕС и 29 защитени зони по Директивата за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна 92/43/ЕЕС.

Обект на защита са и няколко значими влажни зони, известни с изключителното си биологично разнообразие. По Дунавското крайбрежие и северозападната част на България са разположени естествени влажни защитени зони, сред които „Остров Ибиша”, на чиято територия се намира и едноименния резерват и „Остров Голя” по Директивата за опазване на дивите птици, „Остров Близнаци” и „Остров Кутово” по Директивата за опазване на природните местообитания, с характерни естествени заливни гори от черна елша /Alnus glutinosa/, бяла /Salix alba/ и крехка /Salix fragilis/ върба, бяла топола /Populus alba/ и черна топола /Populus nigra/, на места в съчетание с тополови култури и хигрофитни тревни съобщества. Горите са с богат, практически непроходим подлес от псевдолиани и къпина. От тях защитена зона BG0002007 „Остров Ибиша” е с международна значимост, определяща се от наличието на най-голямата у нас смесена чаплово-корморанова колония. Той е място от световно значение за гнездящия тук малък корморан /Phalacrocorax pygmeus/ и едно от петте най-важни места в България за гнездящите нощна чапла /Nycticorax nycticorax/, гривеста чапла /Ardeola ralloides/, лопатарка /Platalea leucorodia/ и поен лебед /Cygnus Cygnus/.  Друга защитена зона отличаваща се с изключително богато биоразнообразие е ЗЗ BG0002002 „Западен Балкан”. Установени са 160 вида птици, от които 62 вида са с европейско природозащитно значение. В Червената книга са включени 31 вида от срещащите се тук. ЗЗ „Западен Балкан” поддържа една от най-многочислените популации на ливадния дърдавец /Crexcrex/ и на планинския кеклик /Alectorisgraeca/ в България.  В района се срещат четири световно застрашени вида птици - ловен сокол /Falco cherrug/, ливаден дърдавец /Crex crex/, царски орел /Aquila heliaca/ и белошипа ветрушка /Falco naumanni/. 

Ловният сокол, ливадният дърдавец и царският орел имат значими популации на територията на мястото. Белошипата ветрушка е с риск от изчезване в района. ЗЗ „Западен Балкан” е сред най-важните места в България от значение за Европейския съюз за опазването на 22 вида - късопръст ястреб /Accipiter brevipes/, уралска улулица /Strix uralensis/, пернатонога кукумявка /Aegolius funereus/, горска чучулига /Lullula arborea/, полубеловрата мухоловка /Ficedula semitorquata/, червеноврата мухоловка /Ficedula parva/, глухар /Tetrao urogallus/, сокол скитник /Falco peregrinus/, черен кълвач /Dryocopus martius/, среден пъстър кълвач /Dendrocopos medius/, белогръб кълвач /Dendrocopos leucotos/, козодой /Caprimulgus europaeus/, бухал /Bubo bubo/, скален орел /Aquila chrysaetos/ и др. През последните години глухарят е застрашен от изчезване в района. Защитената зона е от европейско значение за опазването на популациите на планинския кеклик, кукумявката /Athene noctua/, обикновената ветрушка /Falco tinnunculus/, пъдпъдъка /Coturnix coturnix/, въртошийката /Jynx torquilla/, зелениката /Carduelis chloris/ и коса /Turdus merula/. ЗЗ „Западен Балкан” обхваща предимно планински и полупланински горски местообитания. С най-голяма площ са представени широколистните гори - 80264 ха., като половината от тях са букови гори. Около 50% от буковите гори са на възраст между 80 и 250 години. Горите от благун /Querqus frainetto/, цер /Q.cerris/, горун /Q.dalechampii/ и обикновен габър /Carpinus betulus/ имат издънков характер. Иглолистните гори са 2080 ха - предимно смърчови /Picea abies/ на територията на биосферния резерват “Чупрене” и смърчово-елови в резерват “Горната кория”.
Едни от приоритетните типове хабитати в защитените зони са: 
- 91МО балкано-панонски церово-горунови гори в защитена зона “Макреш”;
- 6250* панонски льосови и степни тревни съобщества в защитена зона “Козлодуй”;
- 2340* вътрешноконтинентални пясъчни дюни в защитена зона “Арчар”, “Орсоя”;
- 8310 неблагоустроени пещери- местообитание на прилепи - ЗЗ “Билерниците”, ЗЗ “Варкан”;
- 91EO* алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinos excelsior -ЗЗ “Тимок”, ЗЗ “Цибрица” и др.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Склонни ли сме да проявяваме щедрост

Има дни в годината, в които си разменяме подаръци. Има дни в годината, в които си даваме взаимно прошка. Има и ден, в който даряваме.   И това е Щедрият вторник , който отбелязваме днес, на 3 декември. Това е денят, в който даряваме и празнуваме щедростта. Щедрият вторник е глобална инициатива, посветена на дарителството . Това е ден, в който..

публикувано на 03.12.24 в 15:50

Проф: Вили Харизанова: Пестицидите ще ги има, но трябва по-умно да ги прилагаме

Пестицидите-  какво знаем и какво не знаем за тях е основната тема в   " Земята, която ни храни ". Поводът- 3 декември е  обявен за Световен ден за борба с пестицидите. Отбелязва се от 1998 г. по инициатива на международната организация "Мрежа за действия срещу пестицидите", след авария през /1984/ в завод за пестициди в Индия, при която в..

публикувано на 03.12.24 в 15:25

Дядо Коледа поздрави ученици от СУ "Иван Вазов" в Мездра

Ученици от СУ "Иван Вазов" в Мездра се завърнаха от  Финландия . Пътуването им се осъществи по програма "Еразъм +". Седемдневното посещение започва от Хелзинки, продължава в град Кеми и завършва в селцето на Дядо Коледа - Рованиеми. Домакините ги посрещат изключително гостоприемно и топло, а часовете, в които се включват българските..

публикувано на 03.12.24 в 15:00

Танцовият състав към читалището в Ново село има нови носии

Танцов състав "Гъмза" при читалище "Земеделец 1874" във видинското село Ново село се сдоби с нови носии . Десет женски и три мъжки ризи са ушити към момента. Автентичните шевици са заимствани от 100-годишни новоселски традиционни дрехи. Предстои носията на танцьорите  да бъде допълнена  с предна и задна престилка, казва секретарят на..

публикувано на 03.12.24 в 14:00

Ученици от Враца се включиха в биомедицински конгрес

Осем ученици от врачанската Природо-математическа гимназия участваха в международен биомедицински конгрес в София. Форумът се провежда от 2016 година, като е имало прекъсване само около COVID-пандемията. Още от създаването му наши ученици се включват в него, каза старши учителят по биология и здравно образование Величка Младенова : "Право..

публикувано на 03.12.24 в 13:30

Читалището в Бойчиновци изгражда звукозаписно студио

Народно читалище "Възраждане- 1932" в Бойчиновци прави звукозаписно студио . Изграждането му започва с дарение, което културното средище получава от Българското национално радио (БНР). Новата придобивка става възможна благодарение на съдействието на д ългогодишния тонрежисьор в БНР, който сега е част от екипа на читалището, Филип Наков, разказа..

публикувано на 03.12.24 в 13:00
Д-р Вилхелм Елисеев

Д-р Вилхелм Елисеев: В реанимацията лекарят винаги е поставен в екстремна ситуация

Търпение, постоянство и упоритост са необходими, за да може човек да стане лекар, смята началникът на Отделението по анестезиология и интензивно лечение на видинската болница "Св. Петка" д-р Вилхелм Елисеев . Неговият професионален път започва през 1984 година, след като година по-рано завършва медицина. Придобива специалност "Анестезиология и..

публикувано на 03.12.24 в 10:10