Майкъл Грюнбаум, наричан просто Миша от всички, които го познават, е само на девет години, когато нацистката армия на Хитлер нахлува в родната му Прага на 15 март 1939 г. Той не знае, че това е не просто последния нормален ден в живота му за следващите пет години, а е първия ден от една смъртоносна лудост, опитала и почти успяла да отрови света.
Може би сте чели или поне сте чували за „Дневникът на Ане Франк“ – едно от най-разтърсващите свидетелства за събитията от Втората световна война, но съм почти сигурна, че за пръв път чувате за дневника на Миша Грюнбаум. Ане Франк не оцелява, но Миша успява и седемдесет години по-късно ни разказва своята история в книгата си „Някъде все още има слънце“.
Написани в съавторство с писателя Тод Хазак-Моуи, тези мемоари на една от жертвите на Холокоста са още едно парче от историята, която никой не бива да забравя, за да не допуснем никога да се повтори.
Миша живее в Прага – столицата на тогавашна Чехословакия – с майка си Маргарет и баща си Карл. Също и с по-голямата си сестра Мариета. Бащата е успешен адвокат, което позволява на семейството да живее добре и спокойно до онзи мартенски ден. Скоро семейството е принудено да се пресели в еврейското гето, а после започват нещастията. Карл Грюнбаум остава без работа. Безумните правила на нацистите оставят все по-малко въздух за дишане. Следва и може би логичната загуба, когато бащата е отведен от двама есесовци, за да не се върне никога вече или поне не жив. Депортацията на Маргарет, Мариета и Миша в концлагера Терезин не е изненада.
Той не знае, че това ще е неговия свят в следващите над две години. Не знае и че ще излезе от Терезин като герой, благодарение на хората, с които съдбата ще го срещне там. В детското крило на лагера Миша попада под грижата на твърде бързо порасналия Франсис Майер – мадрихът на нешаримите от стая L417. Вожд на своите малки орли, Франта е решен да направи от нешаримите един организъм, способен ако не да се бори срещу нацистите, то поне да оцелее в безумните условия, в които мнозина други не успяват. Поставени в нечовешко положение на непосилен труд, глад, студ и болести, децата на Терезин нямат друг избор, освен да пораснат или да умрат. И те порастват. Но това се оказва недостатъчно, за да се спасят всички.
Само през стая L417 в Терезин минават осемдесет деца, припознали себе си като нешарими. Оцеляват едва единайсет. Общо почти 35 000 души губят живота си само в това преддверие на ада, откъдето тръгват голям брой от ужасяващите транспортни влакове за лагера Аушвиц в окупирана Полша. Всеки от обитателите на концлагера, намиращ се само на около час път с кола от Прага, знае, че рано или късно името му ще се появи в транспортните списъци и ще бъде качен на някой от онези влакове, с които заминават хиляди, но не се връща никой. Единствената надежда е, че някъде по света все още има слънце и рано или късно то ще огрее и над отровените от нацизма територии.
„Някъде все още има слънце“ е една от малкото книги, в която деца разказват за войната така, че да бъдат разбрани от други на своята възраст дори десетилетия след описваните събития. Миша Грюнбаум по своя си начин ни учи, че никога не е достатъчно страшно, че да не може да стане още по-страшно, никога не е достатъчно зле, че да не може да стане още по-зле. Но ни учи и на надежда и мъжество. Учи ни на оцеляване там, където сякаш никой не би могъл да оцелее. И милиони не оцеляват. Но той успява. Със зашеметяваща непосредственост и чистосърдечност едно дете споделя своя светоглед, своето виждане за ужасите на войната.
В книгата читателите могат да видят и няколко снимки на документи от личния архив на Михаел Грюнбаум. Например една избледняла бележка, с която животът на трима души бива спасен в замяна на няколко плюшени мечета. Или страници от споменника, който приятелите на Миша му правят, докато той лежи в болничната стая. Те са само една незначителна част от колекцията свидетелства за онези събития, която Михаел и майка му събират и съхраняват в продължение на десетилетия, а в последствие той я дарява на Мемоарния музей на Холокоста в САЩ.
Финалист за Националната награда за еврейска литература, носител на наградата „Златен медал за избора на родителите“ и носител на наградата „Юрика!“, както и на сребърна награда за детска нехудожествена литература, книгата „Някъде все още има слънце“ е преведена вече на 12 езика и със сигурност добавя важно парче към историята, която винаги сме си мислели, че познаваме в подробности.
Части от България осъмнаха в сняг. На много места в страната, най-вече в Западна България, заваля късно снощи. Жълт код за обилен снеговалеж е обявен за 13 области, сред които Видин , Враца и Монтана . Във Видинско обаче скоро сняг няма да има, посочи климатологът Симеон Матев , преподавател в катедра "Климатология, хидрология и..
Срещата на учениците от ПГ „Васил Левски“ в Мездра със създателите на българския филм „Гунди – легенда за любовта“ – режисьора Димитър Димитров и оператора Борислав Славков, премина при голям интерес и силни вълнения. Как възниква идеята за това събитие, разказа директорът на училището Мирослав Павлов: "Срещата с подобен тип хора..
Съботният пазар във Видин през есента е изпълнен с топлите багри на есента, които струят от шарените зеленчуци, плодове и пъстрите цветя през този сезон. Мястото вече е част от живота на много видинчани. На пазара в съботния ден идват стотици хора, защото знаят, че тук може да се намери всичко - от традиционния червен и праз лук, тиквата и..
Ето, че дойде и времето в месеца, когато си говорим за мода и модни тенденции. А с настъпването на декември идва и времето за празнични събития - коктейли, фирмени партита и семейни вечери, където всички искат да изглеждат стилно и празнично. Всяка зима бляскавите и металически материи се завръщат като основен акцент в празничните..
За втора поредна година Съюзът на младите писатели в Монтана обявяват национален конкурс за разказ. За разлика от миналата година, когато произведенията трябваше да предизвикат всякакви емоции, то сега те са концентрирани върху смеха. Именно затова и темата е: "Смях до сълзи - Истории, които не бихте си измислили" , каза Димитър Петров ,..
Милан Миланов, по прякор Революцията , е личност от най-новата история на Северозападна България. Приживе е наричан още човека-епоха, съвременния будител и дори закъснял богомил. Той силно е вярвал, че Берковица може да се превърне в привлекателно курортно селище с неповторима природа и културно-историческо минало. Точно по тази причина, той..
В град Козлодуй отбелязват 145-годишнина от създаването на Народно читалище храм-паметник "Христо Ботев" . За планираните събития, по време на празничните дни, ни разказа повече Силвия Маринова - секретар на културното средище: "Програмата, посветена на годишнината, е систематизирана в няколко дни. На 11 ноември ще открием изложба на..