8-годишно момиченце от Видин дари косата си за кауза

Даряването на коса е благороден акт, който може да промени живота на онкоболни хора, които преминават през трудния път на терапиите и губят косата си. Тези загуба често има дълбоко емоционално и психологическо въздействие, защото намалява тяхното самочувствие и социална увереност. В този контекст даряването на коса се превръща в един благороден акт, не само на съпричастност, но и такъв, който вдъхва радост и надежда. 

За осемгодишната Юлияна от Видин това да дариш косата си за направата на перука, е нещо много съкровено, защото, както тя казва, за всяко едно момиче косата е нещо много важно и трудно се разделя с нея. Но когато е в името на подобна кауза, нещата се осмислят:

"Дарих си косата. Не знаех, че трябва да се подстригвам, но после мама ми каза, че косата ми е вече много дълга, става топло и трябва да я подстрижа. Каза ми, че ако искам, мога да я даря. От нея разбрах за това... Тя ще отиде за перуки, за деца, болни от рак... Първо бях малко притеснена, като гледах къде слагат ластичките, започнах да треперя. Като ми отрязаха първата част на косата бях в шок. Тя е къса, до раменете е. След като я махната цялата беше по-добре... Още не съм свикнала. Свикнала съм, като си правя опашка, косата ми да се размята навсякъде - сега няма коса... За да я дариш, трябва да ти е хубава косата, поддържана и май да не е боядисвана. Аз слагам едни пръскала за разресване, кристали, за да е по-бляскава, много неща. Трябва да се поддържа... Искам да кажа на децата без коса, че ще се оправят, ще оздравеят и ще имат тяхна коса."

Идеята за даряване на коса за изработването на перуки има дълга история, датираща още от края на 90-те години на ХХ век. С течение на времето подобни инициативи се разпространиха по целия свят, включително и в България. Един от хората, които изработва перуки за онкоболни и нуждаещи се е Вили Боршукова, която от 35 години е перукер, днес и председател на Асоциация "Промени живота си сега". Самата тя се сблъсква с коварната болест през 2010 година, което я тласка към дейността, която практикува сега.

"Една моя приятелка ми каза, че иска да си отреже косата и ми предложи да направя една перука за някое дете - това става 2011 година. Казах ѝ, че ще го направим, ще съберем още малко коса, защото от една коса не може да излезе една цяла перука, трябва да са няколко, тъй като има почистване на косъма, късите косми се махат, има доста неща по изработката на перуката. Така направихме една перука за едно малко детенце, което беше на 4 годинки и я дарихме. Просто не мога да ви опиша това, което виждаш в детските очи, в очите на родителите, този водопад от емоции, от благодарност и ти самият започваш да се чувстваш ценен, че си помогнал на нуждаещ се... Така реших, че ще помагам на такива хора, в нужда. Създадохме "Промени живота си сега", така се казва нашето сдружение, което се занимава изцяло с помощ към онкологично болни хора, които са загубили косата си и преминават през тази страшна болест... След това последва една вълна на съпричастност - хората започнаха да си режат косите, мои приятели, дъщеря ми си отряза косата... Дори въобще не предполагах, че ще стане толкова масово, толкова грандиозно и хората така ще искат да се включат в нашата кауза."