Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Румен Гълъбинов: Политическата нестабилност усложнява постигането на стратегическите ни цели- Еврозоната и Шенген

Румен Гълъбинов
Снимка: Ани Петрова

Ако политиците в България не успеят да се разберат и се стигне до нови избори, се усложняват задачите, свързани със стратегическите цели на страната ни- Еврозоната и Шенген, коментира икономистът и финансист Румен Гълъбинов. По думите му, има риск и да не получим в пълен размер средствата по Плана за възстановяване и устойчивост.

"Планът за възстановяване и устойчивост очевидно е нещото, което за момента не ни се отдава да се справим с него. Миналата година ние имахме нулева година. Нищо не получихме по този План. През 2022 година, декември получихме 1,369 млрд. евро и сега, тази година- 2024 година, във втората половина ние очакваме да получим поне още толкова като втори транш. Ако не успеем, това няма да е добре, защото тези пари, свежи пари от Брюксел биха ни помогнали много за икономиката, за стартиране на проекти на стратегически инфраструктурни обекти, на бизнеси, които реално ще донесат ръст на брутния вътрешен продукт, нови работни места, заплати, осигуровки, данъци, всичко това, от което има нужда бюджетът, а и като цяло икономиката на България."

Според Румен Гълъбинов, трябва да се готвим за членство в Еврозоната от следващата година, за да можем най-късно през 2026-а да го финализираме. 

"От петте макроикономически критерия, ние изпълняваме четири. Единствено инфлацията все още не влиза в границите на Маастрихтския критерий за инфлация, но твърде вероятно е до края на лятото или до края тази година България да съумее да отговори и на този критерий за членство в Еврозоната, така че да спазим 2025 година, от първи юли например, или най-късно от първи януари 2026 година. Макроикономическите показатели на България има всички шансове ние да ги запазим такива и в следващите от три до пет години, но големият риск тук е политическият и това дали ние ще съумеем да имаме стабилно управление."

Пред България има постижими, стратегически цели, които ще потвърдят евроатлантическия път на развитие на страната, посочи икономистът.

"Ние имаме да усвояваме не малко пари от евросредствата, и като План за възстановяване и устойчивост, и като оперативни програми. Освен това, ние бихме могли още да привлечем инвестиции, инвеститори в следващите години. Бихме могли също да положим повече усилия за влизане в Шенген по сухопътни граници, което много ще улесни бизнеса, пътуванията, транспорта, туризма, търговията и също така да влезем като членове на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие."

Според Румен Гълъбинов, 50-ият парламент трябва да приеме приоритетно Закон за еврото и съпътстващите го документи, което да е финалното усилие на страната ни, за да отговорим изцяло на нормативната и правна регулация, свързана с членството ни в Еврозоната. По думите му Българката народна банка продължава да работи по плана за присъединяване към Еврозоната с всички административни и технически  мероприятия.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Скорошното ни влизане в еврозоната е напълно реално и постижимо

Ставаме ли бавно, но сигурно, пълноправни, равнопоставени и интегрирани европейци? След приемането ни и в сухопътния Шенген, трябва ли следващата ни цел да бъде еврозоната? По темата в "Посоките на делника" разговаряме с икономиста Румен Гълъбинов. "България и Румъния дълго време понасяха негативи, преки и косвени загуби, както и пропуснати..

публикувано на 17.12.24 в 13:25

Росица Кирова: Шенген ще се отрази положително на Видин

България и Румъния стават пълноправни членове на Шенгенското пространство на свободно движение на хора и стоки, след от 1 януари 2025 г. От този момент българите ще могат да пътуват напълно свободно през българо-гръцката граница. В рамките на 6 месеца ще се запази граничният контрол между България и Румъния, но той ще бъде много по-облекчен...

публикувано на 17.12.24 в 11:29

Съобразени ли са специалностите в образованието с нуждите на пазара на труда

На кръгла маса за образованието и пазара на труда бяха идентифицирани основни проблеми в сферата на образованието. Сред тях са: нисък дял на учениците, завършващи средно образование - около 50%; несъответствие между образованието и нуждите на пазара на труда; нужда от популяризиране на професионалното образование; остарели методи на..

публикувано на 16.12.24 в 15:32

Хората на Хубавене - всички заедно в труд и празник

Екипът на Радио ВИДИН гостува на село Хубавене, община Роман. Местните не помнят откъде се е появило днешното име, но смятат, че идва от факта, че в него живеят добри, работни и хубави хора.  До селото ни отвежда нов, асфалтиран път. В центъра ни посреща кокетно малко площадче, тук е и паметникът на загиналите във войните 1912-1913, 1915-..

публикувано на 13.12.24 в 12:00
Теодор Димокенчев

Теодор Димокенчев: Стабилно редовно управление ще има, когато се появи нов субект

Започнаха срещите на държавния глава с партиите преди връчването на първия мандат за кабинет.  Лидерът на най-голямата парламентарна група Бойко Борисов предложи правителство на ГЕРБ, оглавено от него, в което да участват още ПП-ДБ, БСП и ИТН.  Първата политическа сила е готова да получи папката идната седмица.  Част от втората парламентарна..

публикувано на 12.12.24 в 10:00

Крие ли рискове новият проектобюджет?

От Министерството на финансите официално публикуваха разчетите на Бюджет 2025. Изчислено е приходите да бъдат под 93 млрд. лева при разходи, гонещи 99 млрд. Според този последен проект дупката в бюджета ще бъде около 6,5 млрд. лв. Това означава, че успяваме да задържим в рамките 3% дефицит, който е нужен за приемане в еврозоната. Освен това се..

публикувано на 11.12.24 в 10:45
Андрей Вълчев, народен представител от БСП-Обединена левица

Андрей Вълчев: Надявам се страстите да утихнат и политиците да проявят държавническо поведение

След 26 дни безплодни опити и 10 гласувания Народното събрание най-накрая успя да си избере председател - експертът по конституционно право и преподавател в Софийския университет доц. Наталия Киселова, която влезе в парламента като част от гражданската квота на БСП-Обединена левица. Този акт "отпуши" процедурата за съставяне на правителство и днес..

публикувано на 10.12.24 в 13:32