Кога децата започват да изпитват срам от голотата?

публикувано на 05.08.24 в 14:05

Снимка: Ани Петрова

Фрагмент от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На каква възраст децата започват да изпитват срам от голотата - това е важна и специфична тема, особено за родителите, тъй като те трябва да са наясно с това как да засягат такива деликатни въпроси и да отговарят на неудобните въпроси на децата по един адекватен и спокоен начин. Ето какво е мнението по темата на психолога Лидия Николова:

"Може би първите моменти, в които срамът става част от живота на едно дете е между една и три години, когато започват първите стъпки в изграждането на автономия - в това да контролирам тялото си, да контролирам поведението си, да се съобразявам с общоприетите норми и правила, които изискват от мен възрастните, които ме отглеждат и възпитават. Това са първите ходения до тоалетната, махането на памперса. Това са и първите моменти на опознаването на тялото на едно дете..."

Изключителна важна задача на родителя е да помогне за това детето да се чувства комфортно с тялото си и да дискутират внимателно темите табу от ранна възраст, осигурявайки спокойствие на детето да сподели своите притеснения и въпроси, без да бъде осъждано и порицавано. Тук неизменно възниква въпросът за защитата на личните граници:

"Правилният подход, за който говорим е точно обяснението - да, нашето тяло има отделни части, хубаво е интимните части да бъдат наричани с книжовните им имена... Сигурна съм, че всеки изпитва напрежение и някакъв вид личен срам, когато стане въпрос тази тема. Добре е просто да не бъде предавано това на детето..."

За родителите, които имат деца и от двата пола, може би изниква въпросът има ли разлика в това как момиченцата и как момченцата изразяват и преживяват срама от голотата:

"Вероятно е свързано повече с начина, по който изглежда тялото... Ако трябва да покажем на детето си как момичетата и момчетата са различни, има подходяща литература за това, с подходящ картинен материал, защото всъщност и след двегодишна възраст, три, някои хора имат спомени от тази ранна възраст, а може и емоционално да са запомнили някакви елементи..."

В заключение може да кажем, че това е тема, към която ние, родителите, не трябва да изпитваме срам - напротив, трябва да разговаряме с децата си, за да могат те самите да се чувстват по-спокойни. Както за много други неща и в този случай ключът се крие в любящия подход и разбирането.