Днес посетихме врачанското село Ослен Криводол, където за трета поредна година се провежда четиридневният фестивал "Ослен фест". На него срещнахме много интересни хора, за които скоро ще ви разкажем. Един от тези креативни и талантливи хора е Симеон Гранитски. Забелязахме го, защото бяхме привлечени от прекрасните звуци, които произвеждаше от негова флейта. Разменихме си няколко приказки и разбрахме, че Симеон е направил флейтата си сам и не само. Той изработва ръчно около 15 екзотични духови инструмента от цял свят.
"Занимавам се от три години с тази страст, която се появи и аз не знам от къде точно, някъде от звездите, да правя флейти и да се занимавам изобщо с музика и да композирам в движение, под формата на импровизация. Не мога да композирам музика по друг начин. Нямам музикално образование и като цяло съм се учил сам и на правенето на флейти, и на свирене и композиране."
Материалът, който Симеон използва за направата на флейтите е бамбук.
"Има различни сортове бамбук и съответно и различни размери. Това специално е "шао флейта", т.е. китайска традиционна флейта, която е много подобна на кавала, общо взето е "китайски кавал". Аз правя най-различни флейти от цял свят и постепенно им изучавам "душата" и звученето и забелязах, че всяка една флейта си има много специфично, наистина точно като душата. Даже има една такава поговорка, която идва от древните цивилизации, която гласи следното, че ако искаш да чуеш гласа на душата си, трябва да засвириш на флейта."
Симеон умее да изработва най-различни духови инструменти.
"Изработвам кавали, различни дудуци - безарменския, там има едни специфики, които са малко по-различни, индийско бансури, японско шакухачи, египетски ней, персийски ней, въпреки че доколкото знам египетският има и друго име и съответно "южноамериканска кеначу"."
Тук може да чуете и изпълненията на Симеон с най-различни екзотични инструменти.
Повече по темата чуйте в прикачения файл.
Когато седнем в ресторант, кафене или на морския бряг с чаша студена лимонада, последното, за което искаме да мислим, е дали ще ни изненада сметката. Но законът е категоричен - в менютата на заведенията задължително трябва да са посочени и цените, и грамажите на предлаганите ястия и напитки. И това не е просто формалност - то е наше право..
Участниците в Международната гребна регата по Дунав ТИД (TID-Tour International Danubien) пристигнаха във Видин. По традиция лагерът на гребците е разположен край крепостта "Баба Вида" в града. Най-дългото гребно събитие в света, с дължина от над 2500 км, започна в края на юни месец от Инголщад, Германия. Преди да навлязат в българските води на..
Дебютният филм на младата режисьорка Анастасия Ангелова ще направи своята премиера днес, на 18 август, в рамките на един от най-престижните кинофестивали в Европа - този в Сараево . "Урок по шофиране" е игрален филм с автобиографични мотиви, заснет изцяло във Видин и Брегово. Историята, вдъхновена от личните спомени на авторката, ще бъде..
От началото на месеца таксиметровите услуги във Видин поскъпнаха с 1 лев, а новината предизвика оживени реакции сред жителите на града . За някои това е поредното увеличение на цените, което натоварва бюджета им, но за мнозина проблемът не е толкова в сумата, колкото в качеството на услугата. В социалните мрежи видинчани споделят своите..
Свърши отпуската. Свърши и морето. Време е за ефир. Време е за "Неделник". Акцента днес ще падне върху XIII - то издание на Националния събор на народното творчество проведен в Копривщица преди седмица. Ще поговорим за участитето и наградите на читалищата в селата Неговановци, Софрониево и Раковица . Но преди това ще..
Намираме се в Десета неделя след Петдесетница, в която си припомняме едно събитие от живота на Господ Иисус Христос, което ни разкрива неговата сила и величие, неговото човеколюбие и грижа за спасението на човешкия род. "Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: “П ремести се от тука там и тя ще се премести; и..
Има книги, които звучат като закъсняло извинение. Други са като пиянски монолог в два след полунощ. „Изповедта на един назадничав хетеросексуален мъж“ на френския писател Фредерик Бегбеде е и двете едновременно. Тя е своеобразен негов автопортрет, рисуван сякаш с премигващ неон, доза цинизъм и плахо чувство за вина. Макар да е родом..