Къде се корени задълбочаващата се партийна и политическа криза в страната?
Има ли основания да се очаква, че вотът наесен ще приключи изборната спирала?
Действащото статукво дискутираме с политолога Теодора Йовчева.
Радио ВИДИН: Разсъждавайки за случващото се в българската политика, поне за мен, основният въпрос винаги е, защо продължава да се задълбочава партийната и политическата криза? Къде е нейният корен? Трябва да изходим именно от основния проблем, за да разберем защо нещата не се случват. Какво пречи на каруцата да се движи?
"Според мен факторите са много по-дълбоки, отколкото непосредствено ние можем да видим. Когато анализираме тези проблеми, често се фокусираме върху краткосрочните фактори, които определено имат значение - невъзможността за съставяне на правителство, противопоставяне, поляризация и т.н. Те са абсолютно валидни, да. Според мен има едни по-дълбоки корени на кризата, които се изразяват в малко по-абстрактни понятия. Едно от тях е, например, времето, когато нашата демокрация се е родила. Каквото и да си говорим, тя все още е млада, да. Би трябвало за 30-те си години, които има, вече да постига някаква стабилизация, а не обратното, но все пак е млада и се е родила в неблагоприятни условия. В Западна Европа демокрацията се ражда благодарение на борбите на групи граждани за права, било то работници или по друг начин, докато в България демокрацията става с партиен преврат, отгоре надолу, в обстановка, в която масовите медии, популизмът като дух на времето, пречат за едно укрепване на партиите и партийната система. Аз даже честно казано много често, когато разсъждавам по тези теми, по-скоро смятам, че стабилността на първите десетина години от Прехода е по-скоро изключение, отколкото правило. Ако гледам условията, в които българската демокрация се развива, по-скоро бих очаквала това, което имаме в момента, отколкото стабилността на първата декада".
Радио ВИДИН: Хората постепенно стават все по-отчаяни. Такава политическа криза обаче е имало на редица места - Холандия, Белгия... Можем ли обаче да я преодолеем? Можем ли да успокоим хората, че един ден нещата ще се нормализират?
"Трудно ми е така да предрека такова светло бъдеще или каквото и да било бъдеще, защото не зависи от мен. В крайна сметка зависи от тези, които взимат решения: както избиратели, така и политици. На този етап обаче кризата е в много по-голяма степен заради решенията на политиците, отколкото заради решенията на избирателите. От тази гледна точка можем да кажем, че в техните ръце лежи изпълнението на ангажиментите на парламентарната република".
Радио ВИДИН: Ваши колеги, дали учени, политолози или социолози, изказват напоследък мнение, с което се съгласявам, а именно, че нашата политическа класа постепенно започва да показва принципи на изчерпаност, защото е изгубила основният си рефлекс - да управлява. В последните няколко НС-та е виден този странен речник от хора, които сякаш нямат желание да управляват. Това е парадокс.
"Мога да се съглася с подобно твърдение. Не само речникът, а и много други факти показват неспособността на партиите да адресират основния си ангажимент - да формират управление. Каквото и да си говорим, партиите вече са загубили в голяма степен представителните си функции. Много рядко граждани се обръщат към партии, когато имат някакъв проблем за разрешаване. Обикновено или търсят някакви граждански инициативи, или неправителствени организации, които се занимават с този проблем. Рядко някой ще се обърне към конкретна политическа партия за разрешаването на някаква негова инициатива. Ако наистина девалвират, а те вече го правят, управленските функции на партиите... за мен това е много сериозен проблем, който отвъд чисто ежедневното коментиране има изключително сериозен дългосрочен ефект. Има изследвания от последните три години, които не са конкретно върху България, но показват, че стабилността на демокрацията е свързана със стабилността на партийната система. Което е изключително важно да се замислим в България. В крайна сметка в света наблюдаваме, ако не възход на автократични, то полуавтократични режими. Южната ни съседка е такъв пример. Въпросът е, ние към тях ли искаме да се приближим или искаме да се придържаме към демократичните принципи? Аз мисля, че социологическите проучвания, които съм виждала в годините, по-скоро българският избирател декларира голямо ниво на одобрение към демокрацията като форма на управление и не би искал подобно нещо. От друга страна, декларира ниско ниво на доверие към партия. Партиите са основен елемент на демокрацията. Съответно се получава една такава колизия - да искаме демокрация без партии, която на този етап в света все още не е постигната".
Радио ВИДИН: Тези твърдения, че системата не работи... аз си мисля, че демократичната форма е перфектна. Проблемът е точно с партиите, с функционерите. В една такава ситуация започват едни такива криви дискусии за смяна на формата, за смяна на модела...
"Абсолютно".
Радио ВИДИН: Според мен мястото им не е сега.
"А и са фалшиви. Ако сменим модела, това няма да промени качеството на изпълнителите му. Каква е гаранцията, че при един президентски режим няма да има един президент популист, например, който също би подходил безотговорно към управлението? Ние имаме сериозен проблем с корупцията. Как ще гарантираме, че когато се концентрира властта в един човек... не е ли много по-лесно да се подкупи един човек, отколкото да се подкупят 240? Никой не разсъждава в тази посока, че проблемите, които има България на културно дори можем да го сведем ниво, на социологическо ниво, те ще се пренесат в каквато и да е форма, която изберем, като даже аз бих казала, че една такава президентска форма би засилила някои негативни явления. Корупцията е едно от тези явления, които никой не отрича, че в България присъства. По-голяма е възможността да разцъфти, когато един човек е на власт, отколкото ако има система, която гарантира няколко ключови играчи за взимане на решения".
Радио ВИДИН: Превърна се в модел, особено и най-вече в последните 4 години, нашите политици да бягат от отговорност, което е най-лесно. Вкарват в обръщение нелепи теми, които да занимават обществото. По-лесно е, отколкото да се върши работа. Предполагам, че всеки ще се съгласи, че хората, които са в Парламента, все пак не са глупави, знаят къде са проблемите. Поради една или друга причина, не правят нищо.
"Не мога да кажа дали това е така или просто няма мнозинство за проблемите, които могат да бъдат или е необходимо да бъдат решени. Възможно е и това да е една от причините защо част от проблемите не могат да бъдат разрешение, просто защото не може да се сформира мнозинство за решаването им. Аз не подозирам, че има някакъв таен дневен ред или някаква конспирация за подмяна на дневния ред на българското общество. Според мен по-скоро се действа ситуационно".
Радио ВИДИН: Ако приемем, че наистина няма мнозинство, което доста често е факт, тъй като тези партии по своя генезис си остават непримирими врагове, как обаче можем да очакваме, че насетне ще бъде постигнато такова? В крайна сметка партиите си остават едни и същи, ако ще още 50 пъти да отидем до урните...
"Така е, основните си играчи, с определени размествания обаче, нека да кажем и тази условност, си остават едни и същи. В крайна сметка ПП се появи в края на '21. Тогава имахме доста сериозно разместване на консталациите на партиите. Въпросът е, че сега влизат и излизат някакви по-малки субекти. За мен ключът в случая е... очевидно е, че партиите губят избиратели. Каквото и да направят, този тренд не спира. Единственият вариант според мен е да спасят не представителните си, а управленските си функции. В този смисъл да предприемат по-скоро друг курс, курс на сътрудничество, на определяне не на червени линии, а по-скоро на по-трезв разговор, който обяснява на избирателите по интелигентен начин, че не е необходимо да си съгласен с всичко с партньора си, но да погледнем немския парламент: можеш да имаш коалиционно споразумение и да е ясно по кои теми работиш с партньора ти. Ако искаш да работиш по други теми, трябва да си намериш други мнозинства. Това, което отличава немските коалиционни споразумения, е че там е ясно двете или трите партии по кои теми ще имат общо мнозинство. Разбира се, останалите са свободни да търсят по другите си политики други съмишленици, ако успеят да намерят. В този смисъл не знам доколко това ще е печелившо в дългосрочен план за партиите, много е вероятно големият въпрос да е, кой ще е новият партиен субект, но все пак виждам като възможност за отговорно поведение тази формула".
Радио ВИДИН: Мога ли да направя от Вашите думи заключението, че смятате, че на нашите партии им липсва коалиционна култура?
"Да, със сигурност, липсва обаче като цяло култура на сътрудничество. При нас има култура на противопоставяне. Партиите ни досега са се специализирали в терена на предизборната политика, време е обаче да обърнат внимание на управленските си способности след изборната политика в ситуация, в която бъдат поставени, а не в ситуация, в която им се иска да бъдат поставени".
Радио ВИДИН: Аз съм наблюдавал отблизо достатъчно предизборни кампании. Не знам колко по-различни могат да бъдат нещата, но е факт, че този един месец протича под шапката на разговор какъв мошеник е отсрещният. Няма обаче опити да се зададат посоки, да се потърси подкрепа на хората, които са извън партийните ядра. Единият от проблемите се корени тук, в предизборните кампании, които яростно поставят червени линии.
"Това със сигурност е така. Вероятно не са безсмислени тези линии в предизборната обстановка, но за сметка на това стесняват полето за маневри в следизборната обстановка. Партиите са в една такава патова ситуация, задънена улица, в която хем трябва да бъдат по-агресивни в риториката си, хем след това същият този елемент им връзва краката с едни въжета и не могат да направят крачка напред без да се спънат и да паднат".
Радио ВИДИН: Предстои предизборна кампания. Играчите общо взето са ясни. Очаквате ли да се появи от нищото формация като Величие?
"Да, аз смятам, че българската партийна система е доказала колко е отворена. Ако не сега на тези избори, със сигурност в обозримо бъдеще ще се появи и нов партиен субект. Не изключвам и възможността на тези избори някой подценяван играч да ни изненада. Въпросът в случая с Величие може да бъде открит в това, че имаше много деклариран вот "не съм решил" или "други партии". Необикновено високият вот за тази опция може би трябваше да се подскаже, че е възможно да има преминал бариерата участник в парламента, който не е слаган в сметките".
Радио ВИДИН: Характерна черта на избирателите е готовността да се гласува за нещо ново. Но пък не смятам, че към момента може да се появи формация, която да има големината на НДСВ или ГЕРБ.
"Със сигурност. Често се коментира и проект на президента, макар че в темата с държавния глава не искам да навлизам... но дори да се появи някой нов играч, според мен той би бил в най-добрия случай с размера на ПП, когато се появиха. Не мисля, че вече има потенциал избирателите да бъдат дълбоко въвлечени и развълнувани след някои нов политически субект до такава степен, че да има мнозинство в парламента".
Радио ВИДИН: Мисля, че е нормално хората вече да не се вълнуват. Когато теглим чертата след два месеца, по всяка вероятност активността отново ще е ниска.
"Най-вероятно да. Някои анализатори дори говорят за около 2 милиона гласа. Аз не се наемам с цифри, но при въпроса с избирателната активност според мен трябва да се отчете доколко тя е реална или напротив - заради неизчистените списъци и хората, които живеят в чужбина, тя не изглежда много по-малка, отколкото всъщност е... дори да отчетем този фактор, пак ще получим резултат, че активността в България е на доста ниско ниво и най-вероятно ще продължава да е на такова ниво, докато не се появи някой харизматичен популистки проект. Дори да дойдат нови обаче, след определено време и новите ще бъдат намразени. След новите ще бъдат търсени още по-нови. Това е донякъде черта на българския избирател, той бързо се уморява и разочарова от политиците и е готов да ги замени с нещо ново".
Радио ВИДИН: От една страна, да. От друга страна, не смятате ли, че избирателят има право? Ние сме гледали доста исторически компромиси, които уж нямаше как да се случат. Сглобката беше такъв компромис, който на хартия нямаше как да се случи уж.
"Да, да, така е... този компромис беше в началото изключително малко вероятен, почти не съществуваше като възможност. Той се случи според мен не заради някакъв дългосрочен процес, а поради серия от мини събития, които се случиха и доведоха до него. В крайна сметка атентатът срещу Иван Гешев, там няколко събития, които се наредиха, които способстваха антагонистите да предприемат някаква крачка един към друг".
Радио ВИДИН: Не можем да предсказваме бъдещето, но от днешна гледна точка, 27 август, по-големи ли са перспективите следващото НС да излъчи редовно правителство?
"Обективно не. Според мен теготата вече сред народните представители назрява. В един момент си мисля, че може би знаят, че чашата е на ръба. Най-вероятно биха предприели някакви стъпки за формиране на правителство. Не знам какво мнозинство ще има, дали зад него ще стои някакво стабилно мнозинство. По-скоро ми се струва, че няма да бъде. Ако има правителство, вероятно ще е с по-краткосрочен характер".
Радио ВИДИН: Последните дни бяха превзети от темата Калин Стоянов. Той слиза може би от сцената. На негово място вече е поставен друг човек, който също е от системата, така да се изразя. Изборите ми се струва, че ще бъдат по-трудни за анализиране, защото към настоящия момент ситуацията в ДПС не дава категорични отговори. Не знаем как ще се яви Движението на вота (б.авт. - разговорът е записан преди изключването на Делян Пеевски от ДПС във вторник вечерта).
"Това, което се коментира, че най-вероятно ще се реши в съда този проблем. За мен това е доста интересен казус. Никой не е очаквал това да се случи с ДПС".
Радио ВИДИН: Как си обяснявате това, което се случи? ДПС са една от партиите на Прехода. Години наред демонстрираше стабилност.
"За мен в случая темата е много голяма, но ако мога да обобщя с няколко изречения - най-вероятно Ахмед Доган не е искал да загуби напълно контрола върху партията си, така както е било досега при предишните председатели като Карадайъ и Местан. В случая се е сблъскал с по-амбициозен председател, който пък не е бил склонен да дели формалната и неформалната власт в партията с по-големи амбиции и най-вероятно оттам е настъпило напрежението".
Радио ВИДИН: Не мога да се наема да коментирам кой е по-добрият лидер на тази партия. При краткото водачество на Пеевски видяхме един опит за осветляване на партията по нетрадиционен начин. ДПС винаги досега беше партия в сянка. Това ми се струва на мен като опит за европеизиране и излизане на сцената. Пеевски даже сам каза, че преследва първото място. ДПС обаче винаги е имала друг модел на поведение.
"Аз не мисля, че това е точно осветляване на ДПС. Това е просто проявяване на амбиции на един човек, който е решил да ги реализира през партията. Най-вероятно неговите амбиции са били по-широки от терена на действие на ДПС, който тя традиционно има. Не смятам, че става въпрос за европеизация на партията. Няма как да го смятам, защото в крайна сметка настоящият съпредседател е санкциониран и е в списъка Магнитски. Не виждам, освен риторическия похват за евроатлантизъм, не виждам някакви специфични други аргументи в тази насока".
На 31 март тази година страната ни влезе в Шенген по въздух и вода, а следващата седмица - на 12 декември, се очаква решението на вътрешните министри на ЕС България и Румъния да влязат в общото Шенгенско пространство и по суша от 1 януари. Шенген представлява група от 29 европейски държави, които са премахнали граничния контрол помежду си. Почти..
Проект на Закон за водоснабдяването и канализацията е публикуван на сайта за обществени консултации на Министерския съвет. Една от целите на проекта на новия закон е да се въведе нова структура на цените на ВиК услугите. Планира се заплащането на водата да е двукомпонентно. Постоянната компонента е достъп до услугата водоснабдяване и..
Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана. Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..
"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..