Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Сборникът от разкази "Жени без мъже" на Анелия Гешева от Видин

| Анализ
Снимка: Радио ВИДИН

"Близостта ражда презрение… и деца!"

Не помня кой го беше казал, но е онова, за което първо се сетих, докато четях разказите от сборника „Жени без мъже“ на Анелия Гешева. А какво се ражда след презрението – когато една жена избере да остане само със себе си? Когато изгуби или съвсем умишлено пререже всички връзки?

Раждат се истории, пълни с любов и топлина, с тревожна нежност и несбъднали се фантазии. Ражда се озъбена женска сила, съскаща като искра гняв, но толкова нежна и топла, все още по момичешки крехка! Раждат се „жени без мъже”!

В "Жени без мъже" са събрани истории за женска самота, но не онази озъбена самота, която плаши от огледалото, а друга – изцеляваща и съзидателна, от която понякога се раждат гениални романи, велики песни и трагични съдби. Това са истории за моментите, в които мълчим или в които някой друг мълчи с нас… или ни се иска да замълчи. Или да проговори най-накрая. Истории, в които жени търсят съвършенството си – изгубено или все още непостигнато, понякога обвързано с мъж, понякога изискващо раздяла с него. Жени без възраст! И без мъже.

Не, това не е самота. Или може би е, но не онази разрушителна самота, която се очаква. Тя не убива, а събужда. Не води до отчаяние, а те измъква от него – понякога дори за косата, с шамари! Тази самота е здравословна, креативна, създаваща лудости – от онези, които движат света напред и го правят все още да е интересно място за обитаване. Лудости, в които да се влюбиш или да ги намразиш до смърт, но никога да не останеш безразличен.

Това всъщност не са разкази. Това са съдби. Реални, познати, лични, много повече наши, отколкото е безболезнено да си признаем. Тези жени всички ги познаваме. Познаваме озлобената от умора дъщеря; познаваме смазаната от неосъщественост майка; познаваме пенсионерката, влюбена като ученичка; познаваме и неспособната да се справи със себе си директорка на провинциалния театър, която вижда в огледалото звезда. Познаваме и фаталната жена, способна да подпали света на всеки мъж, само за да го остави после сам да гаси пожарите. Познаваме безличната любителка на котки и онази затворена като мида съпруга, готова да мине през пепелищата на собствения си живот, за да потърси онзи единствен миг, който ѝ е липсвал цял живот, но през годините липсата е станала болезнена като прогорено…

Не на последно място, познаваме и мъжете, които липсват. Отчуждения, огорчен и разочарован съпруг, заспал на дивана в хола. Смазания от рутина мъж, изгубил някъде по трасето на живота собствената си съпруга. Познаваме любовника. Познаваме (само)влюбения. Познаваме отчаяния. Познаваме надъхания влюбен, който, докато преследва своята любима, не чува човека, крещящ за помощ зад гърба му. Познаваме мъжа, който губи контрол над себе си, когато изгуби този над жената. Познаваме и онзи, който губи себе си, когато намери НЕЯ.

„Жени без мъже” не е просто сборник с разкази, а сборник с доказателства, че една жена – каквато и да е, където и да е – никога не престава да мечтае. Че момичетата не остаряват, дори и на седемдесет и шест. Че винаги търсят начин да направят света по-романтичен, по-свой, по-влюбен. Че не се примиряват. Че онова огънче, което мислиш за само и единствено твое, всъщност е наследство от всички други жени преди теб и водещо назад във времето до онази изгубена първа Ева. Всички влюбени, разочаровани, очаровани, разбунтували се, изневерили, завърнали се и тръгнали си отново жени.

„Жени без мъже” не се чете, а се преживява. Всъщност вече е преживяно от всеки от нас поотделно, по различен начин. Една колекционерска сбирка от парченца живот, тези разкази нямат за цел да впечатлят никого. По тях няма поръсен брокат, не миришат на „Шанел”. Като бутилка отлежало вино, те имат за цел единствено да загорчат на езика, да погъделичкат душата и да добавят сладост на вечерта, в която ще ги прочетете. Те звучат като Втория концерт на Рахманинов или може би като боса нова (а защо не джаз?), изглеждат като малолетна училищна Жулиета и ухаят на пухкав кекс и горещо кафе. Нищо, че до преди миг са били вързани към апарата за хемодиализа или че току-що са приключили семеен скандал за пържени яйца.

И може би… МОЖЕ БИ!!!… в някой от тези разкази… някоя жена без мъж ще открие своята причина да се влюби… в себе си.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Институции докладваха за дейността по безопасност на движение по пътищата във Видинско

Информация за пътно-транспортния травматизъм за първото тримесечие на годината и предприетите и планираните мерки за подобряване на безопасността на движението по пътищата бяха представени на заседание на Областната комисия за безопасност на движението по пътищата, председателствано от заместник-областния управител на Видин Ирена Николова...

публикувано на 09.04.25 в 15:16

Комитет се бори Въстанието в Северозапада да заеме мястото си в историята

Въстанието в Северозападна България , известно също като Видинско или Белоградчишко, да присъства по-сериозно в учебниците по история на българските ученици. Това настояват от Комитет "1850 лето", възстановен от жителите на Белоградчик във връзка с честването на 175 години от въстанието. Макар че е най-масовото, за него все още се знае малко,..

публикувано на 09.04.25 в 14:00

Видинското читалище "Цвят" просвещава повече от век и половина

Първата просветно-културна организация във Видин - Народно читалище "Цвят" , ще отбележи 155 години от своето основаване. Богатата му история започва няколко години по-рано, но до официалното му основаване се стига през 1870-та. Началото е поставено на големия християнски празник Благовещение, който тогава съвпаднал с Цветница. Основателите решили да..

публикувано на 09.04.25 в 13:00

"12 разгневени мъже" с премиера във Врачанския театър

Врачанският театър ще представи поредното си ново заглавие в репертоара. На 9 и 10 април в камерната зала ще се изиграят премиерните спектакли на „12 разгневени мъже" от Реджиналд Роуз, чийто режисьор е Петринел Гочев. В спектакъла, както показва заглавието, участват 12 мъже, но и две жени. Каква е тяхната роля разказва режисьорът Петринел Гочев..

публикувано на 09.04.25 в 09:53

Реплика на средновековен таран е възстановена в "Баба Вида"

Възстановиха средновековния таран в крепостта „Баба Вида“ във Видин. Древното стенобойно оръжие е останало от снимките на някои от многото исторически филми, снимани в крепостта, но с течение на годините е започнало да се руши. С помощта на майстора дърводелец Венелин Йорданов вече е възстановено.  Тараните са мощни машини за разбиване на..

публикувано на 08.04.25 в 16:55

Ромски младежи от Видин - пример за успешна реализация

В Международния ден на ромите, 8 април, успяхме да съберем четирима приятели от квартал "Нов път" във Видин. Те са успешни млади хора, които се реализират в различни области на живота, но неизменно с тях вървят музиката и артистичността. Приятелството им става по-силно, защото създават своя музикална група - "Northwest 3700". В нея всеки дава..

публикувано на 08.04.25 в 15:25
Ясмина Витанова

Видинска ученичка получи награда за най-добра бизнес идея

Дванайсетокласничката Ясмина Витанова, която учи специалност "Търговия" в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров" във Видин се класира на трето място в Националното състезание по предприемачество "Най-добра бизнес идея". Съревнованието на тема "Устойчиво развитие на селския туризъм" се проведе в град Кюстендил.  Проектът на Ясмина и нейния екип показва..

публикувано на 08.04.25 в 14:20