"Близостта ражда презрение… и деца!"
Не помня кой го беше казал, но е онова, за което първо се сетих, докато четях разказите от сборника „Жени без мъже“ на Анелия Гешева. А какво се ражда след презрението – когато една жена избере да остане само със себе си? Когато изгуби или съвсем умишлено пререже всички връзки?
Раждат се истории, пълни с любов и топлина, с тревожна нежност и несбъднали се фантазии. Ражда се озъбена женска сила, съскаща като искра гняв, но толкова нежна и топла, все още по момичешки крехка! Раждат се „жени без мъже”!
В "Жени без мъже" са събрани истории за женска самота, но не онази озъбена самота, която плаши от огледалото, а друга – изцеляваща и съзидателна, от която понякога се раждат гениални романи, велики песни и трагични съдби. Това са истории за моментите, в които мълчим или в които някой друг мълчи с нас… или ни се иска да замълчи. Или да проговори най-накрая. Истории, в които жени търсят съвършенството си – изгубено или все още непостигнато, понякога обвързано с мъж, понякога изискващо раздяла с него. Жени без възраст! И без мъже.
Не, това не е самота. Или може би е, но не онази разрушителна самота, която се очаква. Тя не убива, а събужда. Не води до отчаяние, а те измъква от него – понякога дори за косата, с шамари! Тази самота е здравословна, креативна, създаваща лудости – от онези, които движат света напред и го правят все още да е интересно място за обитаване. Лудости, в които да се влюбиш или да ги намразиш до смърт, но никога да не останеш безразличен.
Това всъщност не са разкази. Това са съдби. Реални, познати, лични, много повече наши, отколкото е безболезнено да си признаем. Тези жени всички ги познаваме. Познаваме озлобената от умора дъщеря; познаваме смазаната от неосъщественост майка; познаваме пенсионерката, влюбена като ученичка; познаваме и неспособната да се справи със себе си директорка на провинциалния театър, която вижда в огледалото звезда. Познаваме и фаталната жена, способна да подпали света на всеки мъж, само за да го остави после сам да гаси пожарите. Познаваме безличната любителка на котки и онази затворена като мида съпруга, готова да мине през пепелищата на собствения си живот, за да потърси онзи единствен миг, който ѝ е липсвал цял живот, но през годините липсата е станала болезнена като прогорено…
Не на последно място, познаваме и мъжете, които липсват. Отчуждения, огорчен и разочарован съпруг, заспал на дивана в хола. Смазания от рутина мъж, изгубил някъде по трасето на живота собствената си съпруга. Познаваме любовника. Познаваме (само)влюбения. Познаваме отчаяния. Познаваме надъхания влюбен, който, докато преследва своята любима, не чува човека, крещящ за помощ зад гърба му. Познаваме мъжа, който губи контрол над себе си, когато изгуби този над жената. Познаваме и онзи, който губи себе си, когато намери НЕЯ.
„Жени без мъже” не е просто сборник с разкази, а сборник с доказателства, че една жена – каквато и да е, където и да е – никога не престава да мечтае. Че момичетата не остаряват, дори и на седемдесет и шест. Че винаги търсят начин да направят света по-романтичен, по-свой, по-влюбен. Че не се примиряват. Че онова огънче, което мислиш за само и единствено твое, всъщност е наследство от всички други жени преди теб и водещо назад във времето до онази изгубена първа Ева. Всички влюбени, разочаровани, очаровани, разбунтували се, изневерили, завърнали се и тръгнали си отново жени.
„Жени без мъже” не се чете, а се преживява. Всъщност вече е преживяно от всеки от нас поотделно, по различен начин. Една колекционерска сбирка от парченца живот, тези разкази нямат за цел да впечатлят никого. По тях няма поръсен брокат, не миришат на „Шанел”. Като бутилка отлежало вино, те имат за цел единствено да загорчат на езика, да погъделичкат душата и да добавят сладост на вечерта, в която ще ги прочетете. Те звучат като Втория концерт на Рахманинов или може би като боса нова (а защо не джаз?), изглеждат като малолетна училищна Жулиета и ухаят на пухкав кекс и горещо кафе. Нищо, че до преди миг са били вързани към апарата за хемодиализа или че току-що са приключили семеен скандал за пържени яйца.
И може би… МОЖЕ БИ!!!… в някой от тези разкази… някоя жена без мъж ще открие своята причина да се влюби… в себе си.
Сдружение „Книгини“ отваря първата в България кафе-книжарница с благотворителна кауза. Обектът се помещава в център „Книгини“ във Враца. Каузата е подкрепа на деца и младежи с онкологични и редки генетични заболявания. Сдружение "Книгини" е създадено от три изключително вдъхновяващи дами, които дават всичко от себе си, за да направят..
На шестнадесетия си рожден ден "шоколадчетата" от Лом ще превземат Видин . Този петък, 29 ноември, талантливите млади изпълнители от вокалната група с най-сладкото име, ще празнуват с концерт, озаглавен "Рок магия". За пътя на формацията към рок музиката и изобщо за изминалите 16 години разговаряме с основателя, ръководител на формацията - вокалния..
"Най-красивото писмо до Дядо Коледа" ще бъде избрано за 30-а поредна година у нас. Конкурсът е организиран от "Български пощи", които отправят покана до всички деца да участват, като изпратят писмо до добрия старец от Лапландия. Основното изискване е писмата да съдържат правилно изписан адрес на подателя. За получател трябва да бъде посочено "За..
Римският Алмус е основан по-рано, отколкото се смяташе досега. До този извод стигнаха археолозите, които за седма поредна година проведоха проучване на късноантичната крепост, попадаща в днешния квартал "Калетата" на град Лом . Акцентът на разкопките е поставен върху по-ранните периоди на обитаване, които предшестват самата крепост. Касае се за..
За нестандартна ало измама предупреждават от Съюза на народните читалища . Непознати се обаждат до културните институции, че трябва да заплатят, за да бъдат включени задължително в електронни регистри. Мнимите чиновници искат между 80 и 100 лева за административната услуга и дори заплашват със санкции. "Подобни опити, но и други имаше през..
Аварийното укрепване на западния бастион на средновековната крепост "Баба Вида" във Видин е в ход. Изградена е строителна площадка, на която работят две фирми - "Актив инвест груп" ЕООД, Видин и "НСК София" ЕООД. Стойността на строително-монтажните работи е 213 726,60 лева с ДДС, каза началникът на отдел "Устройство на територията“ в..
ОУ "Христо Ботев" във врачанското село Търнава е едно от шестте училища в Северозападна България, които успешно преминават обучителната програма „Училища за пример“ на фондация „Заедно в час“. Организацията има в ече три випуска, които са завършили обучението и работят успешно с учениците. Основната цел на програмата е да се..