„Шлеп в пустинята“ на Людмил Тодоров е толкова кратък, че ти се струва неоправдано претенциозно да бъде наречен роман. Само 152 страници, но пък 152 страници сурова реалност, в която никой от нас не си признава, че живее ежедневно! Когато обаче започнеш да го четеш, неусетно започва да ти се струва прекалено тривиално, почти грубо да го наречеш „роман“, защото от всяка дума в него наднича животът такъв, какъвто е, когато най-малко имаме смелост и желание да си го признаем. „Шлеп в пустинята“ е онова, с което се сблъскваме, когато сме най-слаби, най-несигурни, най-уязвими.
Главният герой в него е учител по английски в едно от най-елитните училища в България – русенската английска гимназия. Той е на четиридесет години и на ръба в много отношения. Не, не е криза на средната възраст – по-безнадеждно е! Той е точно там, на онзи балкон, който гледа към Дунава и където предишният ти живот като нищо може да изчезне, подобно на шлеп в пустинята. Там, където едни къси панталони и един пейзаж могат да те спасят от смъртта. На ръба на развода, на прага на лудостта и на една лодка от смъртта.
Той няма име, защото е всеки един, в чието лица ще се огледаме по улиците. Никому неизвестният българин, обикновеният човек без геройства зад гърба си, без поводи за гордост, но с непоносимо богат вътрешен свят, с който не знае как да се справи. Онзи, който не знае какво има, но знае, че то не му стига или му е твърде много. Който не прави разлика между корнишон и звезда, а дъщеря му е по-нестандартна отколкото си е мислел, че може да понесе, и който не подозира, че може да понесе всичко, когато обича без условия. Един неизвестен българин, който не знае колко е силен, и затова се страхува от себе си. Страхува се, че не е достоен за себе си.
„Шлеп в пустинята“ е роман – мисловен поток, в който един обикновен човек, мъж и учител споделя трудностите, които среща, докато се опитва да се нагоди към непрестанно променящите се течения в съвремието, към новите ценности и необходимостите на следващото поколение, към което принадлежи собственото му дете. На пръв поглед не успява съвсем. Не по най-добрия начин. На пръв поглед просто се носи по течението. Но на втори...
На втори животът си остава все така безсмислен, корнишонът – равен на звездите, а разликата между живота и смъртта – един шлеп. А романът на Людмил Тодоров ни понася именно като шлеп по Дунав – бавно и методично. И ни разказва подробно какво се случва, когато в едно семейство хората не си говорят. Какво се случва, когато кризата на личността е предизвикателство, с което трябва да се справяш съвършено сам, защото просто не можеш да обясниш какво се случва зад клепачите ти. А там е война!
Не на последно място, „Шлеп в пустинята“ поставя въпроси, особено актуални в момента. Въпроси за различните, за приемането, за толерантността. За способността да приемаш онова, което не разбираш, плаши те и не си сигурен, че е правилно, но пък си достатъчно уплашен и силен, за да му дадеш шанс. Например да приемеш, че собственото ти дете е различно. Че ти си различен. Че моралът ти е различен и си способен да приемеш повече, отколкото ти се иска да признаеш, особено когато те засяга лично. И че всички понякога или винаги играем роли – било то на влюбена жена или на отчаян рицар в бляскави доспехи.
Автобиография на духовния ми опит! Така определя Людмил Тодоров романа си „Шлеп в пустинята“, за който – съвсем разбираемо – получава наградата „Христо Г. Данов“. Това не е шумен роман, който да привлича внимание. Той е тих и деликатен, почти срамежлив, сякаш се извинява за проблемите, които поставя. Сякаш се извинява за липсващите шлепове, които така и никога не виждаш да преминават зад онзи жилищен блок отсреща.
Людмил Тодоров е актьор, режисьор, сценарист и писател, чието име стои зад филми като „Бягащи кучета“, „Миграцията на паламуда“, „Шивачки“, „Емигранти“ и „Любовното лято на един льохман“, зад романите „Разглобено лято“, „Скептици“, „Хроника на една любов“, сборникът с разкази „Да изгубиш Мечо Пух“, както и множество други проекти. За съжаление, той ни напусна през ноември 2023 г., оставяйки твърде много теми, по които да търсим отговори, твърде много шлепове в пустинята.
Ролята на доброволните отряди (или доброволческите формирования) може да варира в зависимост от ситуацията. Те често се включват в борба с пожари, помощ при наводнения, земетресения и други бедствия, евакуация и първа помощ, както и при раздаване на храна и вода. Важно е да се каже, че ролята на доброволните отряди в България не стига само до..
На 27 август отбелязваме Международния ден на бокса - дата, която ни напомня, че рингът не е само арена на физическа сила, но и сцена на воля, дисциплина и човешки дух. За мнозина боксът е просто спорт с удари и защита, но за тези, които са го изпитали, той е цяла философия на живота. Международният ден на бокса не е просто празник за..
Дебютният спектакъл на Ансамбъл Дунав "Легенда за трите сестри" ще бъде представен на във Видин на 31 август. Това е музикално-танцово пътешествие, вдъхновено от мистиката и красотата на българските фолклорни предания. Спектакълът пресъздава вдъхновяващата история за трите красиви сестри Вида, Кула и Гъмза чрез завладяваща музика, танц и..
На 30 август жителите и гостите на град Белоградчик ще могат да се насладят на музикалната надпревара "Марс и Венера", като част от програмата на фестивала "Опера на върховете". Концерт-спектакълът е посветен на любовта и на влюбените. Три от най-чаровните и темпераментни сопрани се осмеляват да се изправят в музикален двубой срещу трима от..
Продължава летният фестивал „Опера на върховете“ в Белоградчик. Следващото произведение, до което публиката ще може да се докосне е операта „Набуко" на 29 август . Интерпретацията на Държавна опера Русе на операта „Набуко“ - едно от най-популярните оперни заглавия на Джузепе Верди и днес, е посрещана с възторг и нетърпение от всички..
Обновяват градския транспорт в Монтана. Шест нови електробуса ще бъдат въведени в експлоатация и ще обслужват градските линии. Те са закупени от Община Монтана по съвместен проект с Община Враца, финансиран от Националния план за възстановяване и устойчивост, информира кметът Златко Живков : "Проектът е мобилност и зелен транспорт в..
Има ли начин да бъдат спасени от евтаназия малкото останали овце в България? Кои са предимствата и недостатъците при прилагането на ваксинация на дребните преживни животни срещу шарка, като мярка за превенция и ограничаване на разпространението на заболяването? По тези въпроси представители на Българската агенция по безопасност на храните..