Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Разчитат ли родните компании на по-възрастни служители?

Според доклад на водеща застрахователна компания, хората над 60 годишна възраст ще спасят трудовия пазар в ЕС

Снимка: Радио Видин

Хората на възраст от 60 до 69 години могат да спасят трудовия пазар на Европейския съюз в условията на задълбочаващата се демографска криза. При развитието на успешни политики за отложено пенсиониране техният дял в общата работна сила може да се увеличи от 9% през 2023 г. до 14,2% през 2040 г. По този начин компаниите в ЕС имат шанс да наваксат до 75% от прогнозния дефицит на работна ръка. това е посочено в актуалния доклад на глобален лидер в застраховането на търговски кредити. Изследването бе оповестено в навечерието на Международния ден на възрастовото многообразие в края на септември. Според статистиката с увеличената пенсионна възраст в България нивото на ангажираност на хората над 60 години на трудовия пазар е по-високо от средното за Европейския съюз. Докога ще трябва да работят хората в пенсионна възраст у нас и разчитат ли на тях компаниите? Разговаряхме с експерта по комуникации към застрахователната компания, автор на доклада - Цвета Димитрова

"През 2023 година над 60% хората на възраст между 60 и 64 години у нас продължават да работят, което ни отрежда 11-то място от 27 държави-членки. В тази възрастова група най-високо е нивото на ангажираност на трудовия пазар в Швеция - над 73% при средно 53% за ЕС. Най-ниско пък е нивото на ангажираност между 60 и 64 години в Люксембург, където работят едва 23% от хората на тази възраст. У нас е сравнително високо и нивото на работещите на възраст между 64 и 69 години, като близо 1/5 от тях продължават да се трудят."

Разчитат ли на възрастни работници и служители родните компании в условията на задълбочаваща се демографска криза? Потърсихме за коментар Haдя Bacилeвa, пpeдceдaтeл нa Бългapcĸaтa ĸoнфeдepaция по зaeтocттa.

"Абсолютно се говори за застаряване на работещото население и вследствие на това, че има по-малко млади, които навлизат на пазара на труда. Специално за България изнесохме тези данни, че на всеки 100 излизащи влизат 61 човека, от което става ясно, че 40 души вече са дефицит. Това е не само в България, но у нас то е много по-силно изразено. В Европа с незастаряващо население има само две държави и това са Ирландия, и Турция. Всички останали са със застаряващо население и тези държави много отдавна са взели мерки, след като са се насочили към засилен внос на работници от трети страни."

Къде се къса нишката при професионалната подготовка на младите кадри и защо те продължават да се насочват предимно към ИТ сектора?

"Компютърната специалност е много интересна и може би има някаква перспектива, но да не забравяме, че от две-три години тя е в сравнителен спад в България, дори и последното проучване, което направихме за нагласите на работодателите показва 19%, а за сравнение при предишното проучване 24% от работодателите са казали, че ще назначават ИТ специалисти. Това означава, че в този сектор намалява търсенето на хора. Чисто регионално има специфики, да не говорим, че има и различна наличност на възрастни хора по региони и те имат различна готовност за това какво могат да работят." - допълни още Haдя Bacилeвa, пpeдceдaтeл нa Бългapcĸaтa ĸoнфeдepaция по зaeтocттa.

Потърсихме работодатели от Северозападна България. Разговаряхме с Диана Върганова, бивш управител на дружество за електронни изделия във Враца, която има дългогодишен опит в подбора и назначаването на кадри за това производство.

"В нашата фирма работеха доста хора, които са на пенсионна възраст и общо взето те вършеха основната дейност, защото те са доста по-отговорни от младите хора. Аз отдавна защитавам тази теза, че хората, които са на пенсионна възраст трябва да им се даде този шанс, защото те наистина могат, за разлика от младите, които искат пари, но не могат."

Продължава сагата с минималната работна заплата, като през последните дни в ожесточен спор влязоха синдикати, работодатели и управляващи. Как евентуалното повишение на най-малкото трудово възнаграждение у нас от началото на следващата година ще се отрази върху дейността на предприемачите? 

"Аз просто се чудя как може тия хора да са толкова недалновидни. Ясно е, че много от инвеститорите дойдоха в България именно заради сравнително ниската ставка. За какво да стоят в момента в България? ... Знаете ли колко производства отидоха в съседни държави, например в Сърбия нищо, че не са в Европейския съюз. Тия хора поддържат някакво ниво на образованието, каквото беше някога и в България." - уточни Диана Върганова, бивш управител на дружество за електронни изделия във Враца.

Попитахме видинчани защо младите хора трудно все по-трудно намират успешна професионална реализация:

"Най-вече за това, че се подценяват и им е ниско възнаграждението. За да се подготвят добре, един работодател, взимайки го на работа може да прецени къде куцат нещата и да започне да го обучава. Защо, отивайки в чужбина българите работят? ... Според мен един работник може да се реализира и със средно образование, стига да има умения ... Младите са свикнали на много пари и не са като нас. Има професии, които изчезват вече, например стругари, заварчици. Строители има, но и те май са без професия, те са обикновени хора, които няма къде да работят и работят в строителството."

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Георги Киряков

Георги Киряков: Обществото е разделено между клиентелизма и надеждата за спасител

С предвещание за високо напрежение започна есенният политически сезон.  Част от опозицията е готова с вот на недоверие на тема "завладяната държава", който поставя фокус върху подчинението на институциите. От Възраждане пък обещават редица протести, които целят сваляне на правителството.  Докато страната все още в очакване да приеме еврото от..

публикувано на 11.09.25 в 10:00

Започнаха дебатите за първия ни бюджет в евро - ще излязат ли сметките?

До края на месеца предстои да започне бюджетната процедура за Бюджет 2026 година. Това заяви министърът на финансите Теменужка Петкова на брифинг в Министерския съвет. Има определен нормативен ред, свързан с изготвянето и с процеса, по който преминава бюджетната процедура за Бюджет 2026 г. Предстои да бъде даден старт на тази процедура, да..

публикувано на 10.09.25 в 10:45

Индекс мери общественото напрежение на българите

Индекс на общественото напрежение ще измерва степента на тревожност и спокойствие на българите.  Ще се изготвя от Центъра за анализ и кризисни комуникации (ЦАКК) и социологическа агенция "Мяра" на всеки три месеца.  Ще предвижда и реакциите на хората, каза  доцент Александър Христов от Център за анализ и кризисни комуникации. "Ще..

публикувано на 09.09.25 в 12:33

Ще бъде ли решен проблемът с манипулираните километражи

Проблемът с манипулираните километражи засяга голям процент от автомобилите втора ръка у нас.  Потърпевши от измамата са собствениците, коментира за Радио ВИДИН евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков, който е пряко ангажиран с намирането на решение на проблема. Освен финансовата загуба, която търпят собствениците, под въпрос е и..

публикувано на 08.09.25 в 11:00

Жители на Раковица: Живеем със спомени, но и с поглед напред

В рубриката "Добро утро, кмете" поемаме на кратко, но вдъхновяващо пътешествие из българския Северозапад. Ще се спрем в едно малко, но живо кътче от страната - не само с красива природа, но и с хора с големи сърца. Ще научим истории от хората там, ще разберем как се пазят традициите и какво значи да живееш със спомени, но и с поглед напред. И..

обновено на 05.09.25 в 17:30
Яница Петкова

Яница Петкова: Делян Пеевски е продукт на системата, а не причина за нея

Със заявки за сблъсъци между власт и опозиция започва новият политически сезон.  Част от опозицията е готова с вот на недоверие на тема "завладяната държава", който акцентира върху корупцията по високите етажи.  Макар че началото на парламентарната сесия беше съпътствано от протест, от управляващото мнозинство изразяват увереност за консолидация в..

публикувано на 04.09.25 в 10:00

Ще има ли нова минимална заплата от догодина?

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) предлага минималната работна заплата да достигне 1213 лв. (620,20 евро) от 1 януари 2026 г. Това увеличение от 12.6% ще засегне доходите на близо 600 000 души в България. Минималната почасова ставка ще бъде 7,31 лв. (3,74 евро). Повишението на минималната заплата ще подобри финансовото..

публикувано на 03.09.25 в 10:45