Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Богословът Полина Спирова: Вярата за нас е мироглед

7
Полина Спирова с двете си деца в Брегово
Снимка: Личен архив



В "Калейдодкоп" ни гостува Полина Спирова, една жена с корени от българския Северозапад. Тя е от град Брегово, обича родния си край, вярата е част от живота й и я съпътства от детството до днес. Главен асистент по богословие в Софийски университет. Занимава се с християнска просвета. Обаятелна и харизматична личност. 

Полина Спирова завършва Богословския факултет на Софийския университет, а днес работи в същия факултет и преподава "Християнска педагогика". Работи и като учител по вероучение за възрастни към столичния храм "Покров Богородичен". Повече от 20 години работи като редактор в църковен вестник "Синодално издателство". По-късно със съмишленици създават сайт "Двери на православието"

Родена е в София, на 30 май 1971 година, но на седмия ден след раждането е взета от баба си и докарана в Брегово, за да се гледа по възможно най-добрия начин - да диша бреговски въздух. Израства в Брегово, по-късно всички ваканции прекарва с брат си отново в Брегово, където цари атмосфера на любов, задружност, където се уважават и почитат семейните ценности. Обкръжени са от приятели, роднини, братовчеди, близки. Цялото село е едно голямо семейство. Когато самата Полина има свои деца - момче и момиче, тя продължава да води децата си в Брегово и да изживяват по особен начин чувството за заедност, за близост с роднините и приятелите в задушевна и приятна атмосфера. 

Учи в  руска гимназия в София и още като ученичка е привлечена незнайно как от Библията и религиозната тематика. Не се колебае, когато разбира, че в Богословския факултет ще приемат за първа година момичета. Решава да кандидатства и въпреки голямата конкуренция е приета. 

Днес Полина Спирова продължава да бъде част от Брегово, да се вълнува от неговото развитие. Тук си е, когато Брегово отбелязва своята 50- годишнина като град и подпомага виртуалния училищен музей със семейни снимки и спомени за живота на основателя на бреговското училище Йон Чолака, който се оказва неин прапрадядо.

БРЕГОВО 
"Наистина този уют на малкото населено място, в което хората се познават, срещат се на улицата и си говорят, това е за мен лично много приятно преживяване, това наистина е чудесно. Това донякъде го има и в кварталите на София, но не в такава степен. Мисля си, че това е нещо много естествено за човека, това желание да имаш връзка с другите хора..."

РЕЛИГИЯ И УЧИЛИЩЕ 
"Това, което не успяхме, ние богословите, е да убедим родителите, българското общество, че наистина този предмет е необходим от образователна и културна гледна точка. Изучаването на религия не означава, че ние ще правим децата религиозни. Участието в богослужението е въпрос на семейно възпитание, на личен избор. Нашите деца следва да познават християнската религия, какво е това, какво е нейното учение и смисъл, защо е променила света, защо на нейната основа е изградена европейската цивилизация. Това е една по-широка култура. И все още убеждаваме хората в това нещо. Ние не можем да разберем българската култура, история, литература без да познаваме християнството. В училището може да се научи за християнството като част от общото образование. А мястото на вероучението е по-скоро в неделните училища. Самото вероучение е свързано с участие в богослужението, в църковния живот, с молитвата..."



УЧЕБНАТА ПРОГРАМА ПО РЕЛИГИЯ
"Сега ако видите учебната програма по религия, малко или много тя разказва на учениците за религия, създава положително отношение към православната вяра, но дали децата ще отидат на църква, дали ще участват в богослужението, е въпрос на личен техен избор. Ние създаваме тази положителна нагласа и може би един ден тези деца ще потърсят църквата, вярата като част от тяхното духовно израстване и личностно усъвършенстване. Християнството помага на всеки човек да намери своето място в света. Тази вяра за нас е мироглед."

ВЯРАТА И БРЕГОВО
"Аз се опитвах да кажа на баба ми, че това не е вярно или че така не бива да се прави. Но не й въздействах, никакъв авторитет не бях за нея. Едно от нещата, с които не можехме да се преборим, е поменът за починалите на Великден. В църковната традиция Великден е най-големият православен празник, посветен на радостта от победата над смъртта. И тогава не се прави помен. В Брегово по някакви незнайни начини е решено, че това е времето, в което ние ще правим помен и за починали. И не можеше човек да се пребори с техните неща. Аз съм си го обяснявала това с епохата на комунизма, в което всякакво участие в църковния живот им е било забранено, било е преследвано с много голяма жестокост. Тази грижа за починалите явно комунистите са я приемали като нещо по-лично. И там се е укрила тази християнска вяра. И за тях, аз така си мисля, това беше някакво убежище и връзка с християнското минало. Има там един култ към починалите - да се ходи на гробища много пъти. Те по този начин са съхранили и запазили и преживявали своята християнска вяра през тези години."


Повече - в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Живата традиция на лазаруването оживява във Врачанско

Днес православният свят празнува Лазарова събота. В седмицата преди Великден празникът е спомен за най-голямото чудо в земния живот на Иисус Христос - възкресяването на Лазар, който бил починал преди четири дни. В обредния пролетен календар денят е познат като Лазаровден и се откроява с жизнерадостни ритуали. Сред тях е лазаруването, което се..

обновено на 12.04.25 в 12:58

Сдружение помага на нуждаещи се с употребявани вещи и дрехи

Кампания на сдружение "Закрилници" - Монтана   помага на бедни и нуждаещи се хора да обзаведат домовете си. Набира употребявани мебели и електроуреди. Преди дни започна и друга акция на сдружението - за дрехи, обувки и играчки.  Сдружението е гражданска организация, която е лицензиран доставчик на социални услуги в подкрепа на..

публикувано на 11.04.25 в 17:21

Бродерията се завръща - модерна и жива

В последните години бродериите се завръщат с нова сила - не само като занаят, но и като форма на изразяване и модна тенденция. Ръчното изкуство среща модерната технология и резултатът е впечатляващ - фини и сложни шарки върху дрехи, аксесоари и дори интериорен текстил. Днес ще си говорим за машинната бродерия - една комбинация от..

публикувано на 11.04.25 в 16:30

Знаете ли, че "Всички днес се казват Сори"

Тя е на 12 години, казва се Бианка и според майка ѝ е дете със специални инструкции за употреба, които на всичкото отгоре непрекъснато се променят. Според баща ѝ Бианка просто е неуправляема. А според Бианка те изобщо нямат представа какво означава „неуправляема“, защото тя е всичко друго, но не и такава. Тя знае кога няма нужда да е наоколо,..

публикувано на 11.04.25 в 16:25

Дарителският фонд в Бяла Слатина подкрепя нови инициативи

Общественият дарителски фонд " Участвам, дарявам, променям" – Бяла Слатина обяви инициативите на местни общности, за чието изпълнение ще помогне със средства. Договорите са подписани преди седмица, а в следващите три до шест месеца ще бъдат изпълнени проектите,  каза  Наталия Фенерска,  председател на сдружение "Първи юни", учредител на..

публикувано на 11.04.25 в 16:04

Реставрираха полилеите в катедралния храм във Видин

През 2022 година от катедралния храм "Свети Димитър Солунски" във Видин обявиха дарителска кампания за реставрация на старинните полилеи от кристал. Тогава оттам беше обявено, че има възможност това да бъде направено в Чехия.  Семейството на Даниела и Йохан Врановски, които живеят в Чехия и имат фирма за производство на стъклени и кристални..

публикувано на 11.04.25 в 15:55

Рая - от улицата до обичания дом

Днешната история в "97 лапи и 1 опашка" е от онези, които не просто стоплят сърцето, а ни напомнят защо вярваме, че всяко куче заслужава втори шанс . Както и миналия петък, и днес ще ви срещнем с едно осиновено куче. А знаете, по-хубави истории от тези няма. Представяме ви Рая - микс между пинчер и британската порода ланкашир хилер ...

публикувано на 11.04.25 в 15:30