Истинската вяра има чудодейна сила

"Дерзай, дъще, твоята вяра те спаси, иди си смиром!" (Лук. 8:48)

Големите беди и тежките скърби много лесно привличат грешния човек към Бога - неверника към вярата и безбожника към Богопознание. Защото щом бъде сполетян от беда, скръб или болест, човек достига до покаяние и започва да прави добро. Затова милостивият Бог допуска да ни се случват беди, скърби и болести, за да се покаем и да изоставим греховете си и да се обърнем коленопреклонно за тях към Бога, като Иаир или като кръвоточивата жена, за които ще чуете сега от Евангелието.

"В онова време дойде при Иисус един човек на име Иаир, който беше началник на синагогата, и като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде у дома му, защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години и тя беше на умиране. А когато Иисус отиваше, народът се притискаше в Него. И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного, приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му, и веднага кръвотечението и престана. И рече Иисус: "Кой се допря до Мене?" И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: "Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене?" Но Иисус рече: "Допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене." Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и като падна пред Него, изяви Му пред целия народ защо се бе допряла до Него и как веднага се е излекувала. А Той и рече: "Дерзай дъще, твоята вяра те спаси, иди си смиром!" Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: "Дъщеря ти умря, не прави труд на Учителя." Но Иисус като чу това, отговори му и рече: "Не бой се, само вярвай и спасена ще бъде." А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе освен на Петра, Иоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето. Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: "Не плачете, тя не е умряла, а спи." И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла. А Той, като отпрати всички навън и я хвана за ръка, извика: "Момиче, стани!" И възвърна се духът и, тя веднага стана и Той заповяда да и дадат да яде. И се почудиха родителите и. А Той им заповяда да не казват никому за станалото." (Лук. 8:41-56)

Братя християни, виждате ли колко добрини вършел нашият Господ Иисус Христос, за да ни научи и ние да правим добро. Той незабавно изцерил кръвоточивата жена, съживил дъщерята на Иаир и проявил голяма милост към тях. За това и ние като истински Негови ученици трябва да пробудим милостта си към бедните сиромаси и да извършим някоя добрина за наше душевно спасение, докато не е дошъл смъртният час. Защото богатството и стоката ни, които са пред очите ни, всичко е като сън, а не е нещо истинско. И ще разберем, че всичко е като сън, когато настъпи смъртният час, защото когато умрем, няма да вземем със себе си нищо от имуществото си. О, неразумни хора! Я помислете кой е притежавал имуществото и собствеността, които днес притежаваме ние, кой е седял и живял по тези места и в тези къщи, в които днес живеем ние. Нали и те са били хора като нас, нали и те са събирали с труд имущество и собственост? Но защо са ги изоставили и защо не са ги взели със себе си? Защото идваме голи на този свят и пак голи ще си тръгнем от него. А големите къщи и градини, позлатените и скъпи килими, хубавите дрехи, сребърните съдове, парите и стоката ще ги оставим на този свят за други хора. Вижте какво християни, щом като и преславните царе не вземат нищо от този свят, а си тръгват голи и без нищо, то знайте, че и ние ще си тръгнем голи и няма да вземем нищо. За това трябва да изоставим светските прелести, защото не сме получили никаква полза от това, след което сме тичали досега, както не са получили никаква полза и всички преди нас, които са тичали след същото. Но ако не е възможно да се откажем от голямото богатство, да се откажем поне от неправдата и да не търсим светските дела, които са суетни, а да търсим Божието царство и Неговата правда, а другите неща, колкото ни трябват, Бог Сам ще ги даде. Нему слава във вечните векове, амин.

В рубриката "Съвременна Библия" – докато сърфираш в медийният поток, губиш надежда за човешкия род. Ако погледнеш и собственото си ограничено съществуване - също. Надеждата има толкова противници. Някой сякаш иска да я изкорени от земята. Ницше я обявил за най-вредния порок, защото удължавала човешкото страдание. Докинс я убива с ,,безпощаднобезразличната“ си вселена. Но кой може да угаси слънцето? И да се скриеш от него, то продължава да свети! Така прави и надеждата, запалена от Бога!

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.