Румен Манов- Дарителят на Видин

Румен Манов е роден през 1964 година в Кюстендил, но свързва професионалния си път с Видин. 

От малък има интерес към историята и археологията. Предполага, че този негов интерес е провокиран от прапрадядо му и прабаба му, от техните спомени и разкази за отминали времена, свързани с битки, войни, преселения, исторически събития.  Баща му също има отношение към  историята. Румен Манов завършва специалност "История" във ВТУ "Свети Свети Кирил и Методий". 

"Винаги моята духовна най-постоянна обич и любов са били историята и археологията. Не знам откъде се е породила... Уча история заради самата наука, която трябва да се разбира, не само да се чете, защото историята е наука за живота. Обичам да рисувам, то е другата моя споделена любов. Защото "по картините ще ги познаеш". Гледайки дадена картина, човек се успокоява, пренася се в друго време и му става по-спокойно и по-уютно на душата. Всичко това събрано в едно - изкуство, култура, история, му казват Памет българска..."

В продължение на повече от 15 години събира, издирва, откупува и дарява ценни архивни документи, снимки, вещи на ДА - Видин. Казва, че това се случва по незнайни неведоми пътища, но се случва. Над 90 са даренията, които са направени от него на видинския архив. Даренията, които той прави на много музеи и архиви в различни градове на България, са много и са ценни с това, че попълват пъзела от историята на дадено населено място. Споделя, че обича да дарява и то на хора, които знаят ценността на дарените вещи и архиви. С течение на времето придобива усет по отношение на вещите и старинните документи. 

Днес Румен Манов притежава галерия "Нерон"  - антиквариат, изложбена зала и галерия, занимава се със старо и съвременно българско изобразително изкуство. Има интерес и към домашни икони. Затова е направил каталог към изложбата от икони в криптата на "Св. Александър Невски" наречен  "Небесни закрилници на дома". Над 60 икони подарява на криптата, за да си останат у дома и да могат да бъдат представени пред българска публика.

Румен Манов е почитан и уважаван дарител на ДА Видин, от 2009 година досега е предал на архива ни 88 архивни единици, като сред тях е най-старият и особено ценен документ в архива - план на Видин от 1730 година, оригинал, ръчно колориран. 

Последните ценни документи са свързани със спомена от наводнението от месец март 1942 година. 50 снимки, запечатали изгледи от наводнения Видин и всички те са съвсем различни от досега познатите  ни. 

- план на Видин от 1730 г. (най-старият документ във Видинския архив, обявен за особено ценен); 

- тефтер с бележки от пътуване на Николо Джонович от Видин до Света гора и Божи гроб (1844-1845 г.); 

- две снимки и литография на Видинския митрополит и пръв Български Екзарх Антим І от 1872 г. (до момента на даряването им архивът не разполагаше с оригинални снимки на екзарха); 

- албуми и снимки за историята на Трети пехотен Бдински полк и Шеста Бдинска дивизия; 

- биографични и служебни документи на полковник Иван Недков Капитански от Трети пехотен Бдински полк, геройски загинал през Първата световна война;

- картини с пейзажи от града на художниците Тихомир Коджаманов и Дора Кънчева; 

- снимки от наводненията на Видин през 1932 г. и 1942 г. и др. 

"Винаги историята е една, една. Много рядко има реми, винаги има страна потърпевш и страна победител, доволни и недоволни..." 

"Видин някак си не знам как се получи. Бях ходил във Видин през студентските си години... Преди много години една позната каза, че има изхвърлен архив във вторични суровини на някакъв човек, който според нея бил историк. Архивът беше на Васил Атанасов. Имаше доста интересна кореспонденция, включваше неща, свързани с паметника на Никола Кожухаров, разчетите колко бронз, метал, желязо са били необходими... Чисто интуитивно това ми говореше, че това е част от историята на град Видин, която би било добре да бъде запазена. И чаках удобен момент. Години наред го пазех този архив, но нямах път към Видин. Докато животът ме срещна със Светлана Кръстева, и няма да забравя как й светеха очите при вида на архива. Аз много уважавам това чувство на обич към работата, която вършиш, защото ти не вършиш работа, а се занимаваш със своето хоби и използваш цялата си енергия и фантазия да го свършиш по-качествено. И аз изпитах удовлетворение от цялата си кореспонденция със Светлана Кръстева...

Всичко каквото събирах за Видин, го слагах настрани... Попълваш по-празни места от пъзела на историята на даден град, някак си усещаш се като полезен човек. Това е страхотно удовлетворение, то не може да се материализира, то е нещо повече. И така се оказа, че са минали повече от 15 години... 

С течение на времето в мен назря една друга идея, която се превърна в действие  - хубаво, тези неща се спасяват, реставрират, но ги виждам само аз, по-добре е, когато тези неща са споделени. И се е случвало, когато седя в музея или криптата, където обичам да ходя, и си гледам някакво мое дарение. И ми се е случвало да наблюдавам ситуация - родители, дядо с внуче, и детето гледа нещото и дядото обяснява. И това детето го вижда и го знае, и го помни. Ако то беше вкъщи, в албум или чекмедже, нямаше кой да го види освен мене... За мен си остава споменът за това, че съм го намерил, запазил и предал. 

Като че ли имаш друг паралелен живот, който не те извежда от реалността, а те успокоява и зарежда, и те кара отново и отново да преодоляваш, да се бориш, защото виждаш, че в момента доста неща се преекспонират..."