Ден на Западните покрайнини - тъжна част от историята на България

публикувано на 08.11.24 в 14:05

Снимка: Уикипедия

Полина Петрова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Емил Цанков

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Даниела Иванова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес, 8 ноември, отбелязваме Деня на Западните покрайнини. Отбелязва се от 1924 година по инициатива на Учредителния конгрес на бежанците от Западните покрайнини. Забранен е през 1952 година, а е възстановен през 1990 г. Това е годишнина от анексирането (1920 г.) на Западните покрайнини по силата на Ньойския мирен договор (27 ноември 1919 г.).

"В периода от 6-и до 8 ноември 1920 г. сръбските войски, без да дочакат международната комисия да определи точно исканата от тяхното правителство военностратегическа граница с България, окупират Царибродско, Босилеградско, Струмишко, части от Трънско и Кулско - територии, станали впоследствие известни като "Западни покрайнини"... Девет села от Кулско остават на сръбска територия. Разделени са семейства и роднини... Периодът е известен като "Времето на черните забрадки", защото българките носят черни забрадки три години...", обясни уредникът в отдел "Нова история" към Регионалния исторически музей във Видин Полина Петрова.

"Явно е обаче, че част от жителите на Шипиково, Халово и Градсково не са искали да останат под сръбска власт и са се изселили на българска територия след 1919 година...", обясни още тя.

Тези хора са основали селата Градсковските колиби, Халовските колиби и Шипикова махала. Подобен, но по-стар произход имат и жителите на Извор махала, които са се изселили от Велики извор на българска територия, но по-рано. Тук влиза и Черномашница. Всъщност това са Градсково, Черномашница/Църномасница, Шипиково, Злокукя, Халово, Мали и Големи/Велики Ясеновец, Бракевци/Брачевац и Ковилово, а също и една махала от Брегово.

Емил Цанков е бивш кмет на Белоградчик. По време на неговия мандат е възстановен съборът при Кадъ боаз между българското село Салаш и сръбското Ново корито. Това е мястото, на което си дават среща разделените родове. Неговата прапрабаба Велика се омъжва в съседната държава в онези далечни години, но в семейството още пазят спомен за нея и са открили свои роднини в днешна Сърбия.

"Трудно беше да възстановим събора, но успяхме. Когато отворихме границата, много хора плакаха. Намериха свои роднини и братовчеди. Беше много вълнуващо... Срещите и сега продължават. И аз намерих мои роднини... Границата не разделя, а сближава...", обясни Емил Цанков.

През годините сме открили своите роднини и близки, които са останали в Сърбия и възобновихме контактите и срещите, обясни и Даниела Иванова, секретар на читалище "Развитие" в село Салаш:

"Срещаме се. Много хора имат роднини. Било е голяма мъка разделянето... Сега сме приятели и си ходим на гости", заяви тя.

Много поколения са се сменили до днес, но едно нещо е ясно - границата може и да събира, а не само да разделя.

По публикацията работи: Красимир Каменов

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Ден на Западните покрайнини - тъжна част от историята на България

Дегенеративните ставни заболявания се подмладяват

Какви грижи полага Община Видин за дърветата в градската част?

Психологът Теди Генова: Токсичните връзки могат да бъдат пагубни, но винаги има изход

Танцова медитация - отвъд ограниченията

Доц. д-р Златка Петрова оставя трайна следа в образованието и културата на България

Как млади хора от България и чужбина откриват нови възможности в село Върбово

В „Музикална зона“ слушаме Бони Тейлър

За БНР

Радио Видин