Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Традиция и принадлежност: Банатските българи в днешно време

| Интервю
Банатски българи от с. Бърдарски геран
Снимка: bardarskigeran.eu



Днес в рубриката "Памет нашенска" ще си говорим за банатските българи. Те са уникална българска общност, която се установява в областта Банат, разположена между днешна Румъния, Сърбия и Унгария, преди близо 300 години. 

Тяхната история започва с преселението им от Северна България през 18 век, когато след Освобождението на Австрия от османско владичество в областта Банат, много български католици напускат родината, търсейки сигурност и по-добър живот в териториите на Австро-Унгарската империя.

Банатските българи запазват езика и културата си, като и до днес говорят специфичен банатски български диалект, който е значително различен от съвременния български език. Този диалект съдържа много архаични форми и думи, които не се използват в България и има елементи, заети от немски, унгарски и румънски.

Банатските българи са предимно католици, което ги отличава от преобладаващото православно население в България. Тази особеност е играла важна роля за изграждането на тяхната идентичност и е довела до създаването на собствени църкви, училища и общностни събирания, в които те продължават да практикуват традициите си.

Те са запазили много от старите български обичаи, песни и танци, които предават на младите поколения. Празнуват традиционните български празници, като в същото време са повлияни от културите на страните, в които живеят. Например, често се организират фолклорни фестивали, където представят свои народни носии и танци, специфични за общността им. 

За Валери Тодоров, който е балетист от Държавния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев", съхраняването на обичаите, песните и танците на банатските българи е изключително важно. Той разпространява тяхната култура и приема това за своя лична мисия:

"Децата в Стар Бешенов учат български език от детската градина до 12 клас, помежду тях си говорят на банатски, на палкенски език, а с другите хора в Румъния, говорят на румънски, т.е. те владеят три, четири езика, плюс това и унгарски, защото те живеят точно до границата с Унгария. В днешно време езикът се е запазил и се поддържа основно в селата - там децата изучават палкенски език още вкъщи, там ги научават техните родители, баби и дядовци. Докато в България това нещо е забравено с банатския език. Не се говори, вкъщи не разговарят... 

Макар и исторически откъснати от България, банатските българи поддържат връзка с нея, като много от тях пътуват и се връщат към корените си. През последните години някои представители на общността дори се заселват обратно в България, основно в селищата на своите предци... Връзката на банатските българи е много по-силна към България, но малко позната е тази общност в България... ", разказва Валери Тодоров.

След преселването си в областта Банат, банатските българи изграждат едно общество, което си има своя кулинария.

"Също така техния фолклор е много близък до българския, но танците придобиват един европейски вид, защото пребивавайки в областта Банат, в тогавашната Австро-Унгарска империя, неизбежно те се променят и стават по-модерни, салонен тип танци". 

Бърдарски геран, Гостиля, Брегаре, Драгомирово и Асеново са населените места у нас, които усилено работят за популяризиране на банатския бит, култура и фолклор. Идеята на Валери Тодоров е чрез експозиции и създаването на нови танцови спектакли да помогнат на хората да вникнат в културата на Банат. Само преди дни в Професионална агро-техническа гимназия „Никола Йонков Вапцаров" в град Бяла Слатина бе подредена изложба "Банатските българи - Ваня Динова". 

Според Валери Тодоров банатските българи съчетават в себе си богатството на българската култура със специфични черти, присъщи на региона, в който живеят, и продължават да представляват ценна част от българското културно наследство. Това, което го впечатлява е, че те са пример за общност, която съхранява своята идентичност, въпреки предизвикателствата на времето и разстоянието:

"Впечатлява ме единството. Винаги банатските българи са били заедно. Винаги, когато нещо трябва да се направи, тази общност е обединена. Любовта към църквата, силната вярата и силното семейство е нещото, което ме впечатлява... "

Още за бита и културата на банатските българи преди и сега- в звуковия файл.
По публикацията работи: Соня Валериева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Дреновец излиза на протест срещу преминаването на тирове

Жители на Дреновец, община Ружинци, излизат на протест днес заради тежкотоварния трафик, преминаващ през селото. Недоволството е провокирано от инцидент на пътя, при който преди дни загина 45-годишен местен жител. Транзитният трафик е пренасочен през селото от международния път Е79, който е в ремонт и това създава проблеми, свързани с пътната..

публикувано на 22.11.25 в 08:00

Ученици дариха топлина и внимание на възрастни за Деня на християнското семейство

В  Деня на християнското семейство  ученици от Ученическия съвет към ПГ "Проф. д-р Асен Златаров" във Видин, с координатор Лозинка Николова, се срещнаха с възрастните хора от Дома в Кутово, които временно са преместени във Видин. Децата  донесоха топлина, внимание и празнично настроение на неговите обитатели. "Днес сме тук в един много..

публикувано на 21.11.25 в 17:50
Красимир Беров на представянето на възстановеното издание в Бяла Слатина

Издател от Бяла Слатина направи възстановка на "Нова земя" - продължението на "Под игото"

Излезе от печат възстановка на първото издание на романа "Нова земя", замислен от Иван Вазов като продължение на "Под игото". За първи път романът е отпечатан през 1896 година. След това няколко пъти е преиздаван, но така и не успява да спечели дори и частица от славата, която първият български роман има. Нещо повече -  в наши дни малцина са..

публикувано на 21.11.25 в 16:59

Млад дерматолог специализира във видинската болница

 Д-р Деяна Жекова е един от младите лекари, предпочели да специализират във видинската болница "Св. Петка". Дерматология е специалността, която си е избрала д-р Жекова.  "За съжаление в София възможността да се специализира дерматология е малка и е трудно човек да се дореди до тази специалност, защото е доста желана. Разбрах, че има възможност в..

публикувано на 21.11.25 в 16:57

Арбористът Пламен: Когато любовта към дърветата става професия

За днешния ни гост можем със сигурност да кажем, че има професия, която рядко се среща у нас. Чували ли сте за арборист? Това е човекът, който се грижи за дърветата - обучен специалист, посветен на поддръжката и опазването им като отделни живи организми в градска среда. Самата дума " арборист " произхожда от латинската "arbor", което означава..

публикувано на 21.11.25 в 16:35

Дари и нейната голяма любов към книгите

В Деня на четенето си припомняме не просто колко е хубаво човек да чете, а колко истински променящо е това малко действие - да отвориш книга и да позволиш на един нов свят да те приеме. Понякога е тихо бягство, друг път е приключение, трети път - разговор със самия теб. И днес имаме гост, който го знае по-добре от много възрастни. Дарина..

публикувано на 21.11.25 в 16:30

Бели, смях и любов: Историята на кучето Чико и котарака Милчо

Днешните лапички са на един пакостлив домашен любимец, кучето на име Чико . Историята му започва сърцераздирателно, тъй като е спасен от улицата. Ще оставим на неговата стопанка да разкаже с подробности, а ние можем да кажем за Чико, че е едно голямо бебе, което непрестанно тича и все нещо хапва. Предимно това са мебели, салфетки, торбички, а..

публикувано на 21.11.25 в 15:35