Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Традиция и принадлежност: Банатските българи в днешно време

| Интервю
Банатски българи от с. Бърдарски геран
Снимка: bardarskigeran.eu



Днес в рубриката "Памет нашенска" ще си говорим за банатските българи. Те са уникална българска общност, която се установява в областта Банат, разположена между днешна Румъния, Сърбия и Унгария, преди близо 300 години. 

Тяхната история започва с преселението им от Северна България през 18 век, когато след Освобождението на Австрия от османско владичество в областта Банат, много български католици напускат родината, търсейки сигурност и по-добър живот в териториите на Австро-Унгарската империя.

Банатските българи запазват езика и културата си, като и до днес говорят специфичен банатски български диалект, който е значително различен от съвременния български език. Този диалект съдържа много архаични форми и думи, които не се използват в България и има елементи, заети от немски, унгарски и румънски.

Банатските българи са предимно католици, което ги отличава от преобладаващото православно население в България. Тази особеност е играла важна роля за изграждането на тяхната идентичност и е довела до създаването на собствени църкви, училища и общностни събирания, в които те продължават да практикуват традициите си.

Те са запазили много от старите български обичаи, песни и танци, които предават на младите поколения. Празнуват традиционните български празници, като в същото време са повлияни от културите на страните, в които живеят. Например, често се организират фолклорни фестивали, където представят свои народни носии и танци, специфични за общността им. 

За Валери Тодоров, който е балетист от Държавния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев", съхраняването на обичаите, песните и танците на банатските българи е изключително важно. Той разпространява тяхната култура и приема това за своя лична мисия:

"Децата в Стар Бешенов учат български език от детската градина до 12 клас, помежду тях си говорят на банатски, на палкенски език, а с другите хора в Румъния, говорят на румънски, т.е. те владеят три, четири езика, плюс това и унгарски, защото те живеят точно до границата с Унгария. В днешно време езикът се е запазил и се поддържа основно в селата - там децата изучават палкенски език още вкъщи, там ги научават техните родители, баби и дядовци. Докато в България това нещо е забравено с банатския език. Не се говори, вкъщи не разговарят... 

Макар и исторически откъснати от България, банатските българи поддържат връзка с нея, като много от тях пътуват и се връщат към корените си. През последните години някои представители на общността дори се заселват обратно в България, основно в селищата на своите предци... Връзката на банатските българи е много по-силна към България, но малко позната е тази общност в България... ", разказва Валери Тодоров.

След преселването си в областта Банат, банатските българи изграждат едно общество, което си има своя кулинария.

"Също така техния фолклор е много близък до българския, но танците придобиват един европейски вид, защото пребивавайки в областта Банат, в тогавашната Австро-Унгарска империя, неизбежно те се променят и стават по-модерни, салонен тип танци". 

Бърдарски геран, Гостиля, Брегаре, Драгомирово и Асеново са населените места у нас, които усилено работят за популяризиране на банатския бит, култура и фолклор. Идеята на Валери Тодоров е чрез експозиции и създаването на нови танцови спектакли да помогнат на хората да вникнат в културата на Банат. Само преди дни в Професионална агро-техническа гимназия „Никола Йонков Вапцаров" в град Бяла Слатина бе подредена изложба "Банатските българи - Ваня Динова". 

Според Валери Тодоров банатските българи съчетават в себе си богатството на българската култура със специфични черти, присъщи на региона, в който живеят, и продължават да представляват ценна част от българското културно наследство. Това, което го впечатлява е, че те са пример за общност, която съхранява своята идентичност, въпреки предизвикателствата на времето и разстоянието:

"Впечатлява ме единството. Винаги банатските българи са били заедно. Винаги, когато нещо трябва да се направи, тази общност е обединена. Любовта към църквата, силната вярата и силното семейство е нещото, което ме впечатлява... "

Още за бита и културата на банатските българи преди и сега- в звуковия файл.
По публикацията работи: Соня Валериева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Чува ли се "Шепотът под вратата"

Безмилостният адвокат Уолъс Прайс си мисли, че има всичко – пари, кариера, успех, страхът на хората. Той е дистанциран, студен, по-загрижен за печалбите на компанията, отколкото за служителите си. Няма приятели, нито съвест. Има само един провален брак зад гърба си, за който предпочита да хвърля вината върху бившата си жена. Вярва, че нищо не..

публикувано на 19.09.25 в 17:05
Владислав Минков

Живот по релсите: Среща с машиниста Владислав Минков

В навечерието на професионалния празник на локомотивните машинисти  решихме да погледнем отблизо към тази професия, която сякаш винаги остава малко в сянка, а всъщност е изпълнена с отговорност, дисциплина и истинска отдаденост. Както всяка работа, и тази има своите особености - своите предизвикателства и трудности, но и своите хубави страни...

публикувано на 19.09.25 в 16:30

"Спасението на мъжете" - чушкопекът

В сезона на печените чушки, чушкопекът си остава най-великото изобретение в бита на българина през ХХ век. Още през 2010 година той детронира останалите придобивки на цивилизацията „от раз” и взе златния медал в класация на зрителите на БНТ за „Българските събития на ХХ век” - категория „Революция в бита”. Защо точно чушкопекът? Нали казват,..

публикувано на 19.09.25 в 16:10

Фондация "Благотворител" обяви конкурс за стипендианти

В България има хиляди деца, които растат без родителски грижи. Въпреки трудностите, те мечтаят, учат и постигат успехи, казват от фондация „Благотворител“.   Вече 21 години осигуряват стипендии за ученици с висок успех от 8-и до 12-и клас, лишени от родителска грижа и студенти в първи курс. Конкурсът по програмата "Постигам по-висок успех" е..

публикувано на 19.09.25 в 15:30

Актьорът Теодор Софрониев и трите му кучета

Актьорът от врачанския театър Теодор Софрониев гледа 3 кучета у дома. Младият мъж е голям почитател на домашните любимци и сега наваксва дефицити от миналото, когато родителите му не му позволявали да има домашен любимец. Теодор е от Монтана, но има роднини в белоградчишкото село Фалковец и от малък е привързан към природата...

публикувано на 19.09.25 в 15:10

Откриха кампания за събиране на текстилни отпадъци във Видин

Кампания за събиране на текстилни отпадъци започна във Видин. Инициативата е на общината и се провежда съвместно с габровска фирма за рециклиране на текстил. В рамките на тридневната кампания от 19 до 21 септември, желаещите могат да предадат ненужни дрехи, обувки, чанти, аксесоари, плюшени играчки и домакински текстил. Пунктът се намира в двора на..

публикувано на 19.09.25 в 12:07

В Чупрене ще се проведе традиционният ловен събор

Чупрене ще бъде домакин на осмия Северозападен ловен събор. Той ще се проведе на 20 и 21 септември. В програмата са включени игри и състезания, кулинарно шоу, приготвяне на кулинарни шедьоври.  "Какво ни накара да го направим навремето? Това е страстта към хобито лов, също така към нашите помощници в лова- ловните кучета. С течение на..

публикувано на 18.09.25 в 16:47