Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Романът "Никога не ме лъжи" - психотрилър с неочаквани обрати

Снимка: Радио ВИДИН

Тя е скъпоплатен психиатър, до когото се допитва дори полицията в някои особено тежки случаи. Работи с хора, които могат да бъдат или вече са станали изключително опасни, както и с техните жертви. Тя е стриктна, уверена, методична и изключително интелигентна. Истински професионалист! Пациентите ѝ са готови да плащат високите такси за сеанси в дома ѝ далеч не заради зелените ѝ очи. Тя пък е готова да пази и най-ужасните им тайни, защото вярва, че познава човешката природа по-добре от всеки друг. Убедена е, че и най-изкусният лъжец не е в състояние я да изненада или заблуди.

Тя е доктор Ейдриън Хейл! И е безследно изчезнала, вероятно мъртва. Вече три години никой няма представа какво се е случило с красивата психиатърка.

Романът "Никога не ме лъжи" на американската писателка Фрида Макфадън е един от първите ѝ самостоятелни романи извън поредицата „Прислужницата“, с която тя набира популярност през последните години.

Главните и почти единствени герои са двамата младоженци Итън и Триша, които мечтаят да се сдобият с мечтания дом извън града, в който да отглеждат децата си. Огледали са куп предложения, когато изненадващо изниква още едно. Някъде извън обхвата на телефоните, на километри от най-близките съседи една невероятна къща на изумително ниска цена сякаш ги примамва и те се втурват на оглед, макар подсъзнателно вече почти да са го решили. Тази ще е!

Още докато пътуват нататък обаче, ги застига ужасна снежна буря, от която единственото убежище се оказва именно самотната къща, а брокерът така и не се появява. Истинска класика, би си помислил читателят, и ще е прав, но е и твърде вероятно да сгреши! Фрида Макфадън има свой начин да пренаписва класиките.

Къщата точно според очакванията крие тайни, които сякаш те следят с очи. Същите зелени очи като на жената от онзи огромен странен портрет над камината, точно срещу входната врата. Ако имаш желание да крещиш обаче, няма на кого, защото тук телефоните нямат обхват, няма интернет, а най-близките съседи са на поне три километра. Няма кой да те чуе освен онзи, заради когото ще ти се иска да крещиш, както вероятно не е имало кой да чуе и виковете на доктор Хейл.

Минали са три години, откакто тя е обявена за безследно изчезнала, почти веднага след излизането на бестселъра ѝ „Анатомия на страха“, в който разказва историите на някои от най-тежките си пациенти. Полицията вече не се занимава с нейния случай, тя е смятана за мъртва, а уединената ѝ къща е обявена за продан. И ето че Итън и Триша са тук без вече изобщо да са сигурни, че искат това. Поне Триша със сигурност не е, а с всяка изминала минута желанието ѝ да отглежда децата си тук намалява главоломно.

Докато двамата с Итън се опитват да не умрат от студ или глад, или и от двете, и да направят максимално комфортен принудителния си престой в това изолирано от света място, Триша случайно намира скрита стая. Една от многото тайни на старата къщата. Помещението се оказва пълно със записи от терапевтичните сеанси на доктор Хейл. А когато младата жена започва да прослушва лентите, един ужасяващ пъзел сякаш започва да се нарежда пред очите ѝ. Пъзел, който може би в крайна сметка ще даде отговор на най-големия въпрос – какво всъщност се е случило с известната психиатърка! Някъде там, сред стряскащото количество стари аудио касети е и гласът на човека, който знае какво е сполетяло Ейдриън.

Зазвучават гласовете на някои от най-интересните и трудни пациенти на доктор Хейл. Млада жена с инициали П.Л., която се бори с посттравматичен стрес след като е оцеляла в един невъобразим кошмар, възрастната параноичка Гейл, която е убедена, че всички – от пощальона и аптекаря, та до собствения ѝ син – искат да я убият, арогантният нарцисист Е.Д., който така и не успява да си намери работа…

Дали някой от тях в крайна сметка е прекрачил границата и е влязъл в статистиката на редките случаи, когато пациент убива своя терапевт?

„Никога не ме лъжи“ е роман, класически пример за разказвач, на когото не бива да се има доверие. В това всъщност е и основният чар на историята и във факта, че до последната страница не е сигурно кой всъщност е истинският престъпник. Фрида Макфадън заплита една история от неочаквани обрати типично в свой стил, развива я бавно, подобно на зловещ танц с психиката, само за да ни докаже колко права е доктор Хейл в прозрението си, че „всяко човешко същество е способно на ужасни неща, ако го подтикнете достатъчно силно“.

Фрида Макфадън е творчески псевдоним на американската писателка, която едновременно с това е и практикуващ лекар и специалист по мозъчни травми. Завършила Харвардския университет, тя работи като лекар в района на Бостън. Автор е на множество психотрилъри и медицински хумористични романи, като някои от тях са преведени на над 40 езика. Днес тя живее със семейството си в стара триетажна къща с изглед към океана, твърде подобна на онази, която описва в романа си „Никога не ме лъжи“. Както самата Фрида казва, това е стара къща, в която стълбището скърца и стене при всяка стъпка и, ако нещо се случи, няма кой да те чуе, че крещиш. Освен ако не крещиш много силно може би



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

С деца на море: Почивка или предизвикателство?

Когато чуеш „лятна почивка с децата на море“, първата дума, която ти идва на ум, определено не е „почивка“. Истината е, че тази така наречена „ваканция“ често прилича повече на оцеляване, отколкото на отмора. А когато се върнеш и познати те попитат как е минала почивката на морето, първата мисъл, която ти хрумва и с която описваш преживяването е..

публикувано на 21.08.25 в 16:05

Божана Арсенова: Земеделието и животновъдството бяха неизменна част от Ковачица

Днес в "Думата имат старейшините" гостува Божана Арсенова от Ковачица. Тя е икономист по професия. Работила е дълги години в плановия отдел към местното Трудовото кооперативно земеделско стопанство, така нареченото ТКЗС, в ломското село. За Ковачица си спомня, че навремето е имало около 4000 жители и силно развито земеделие и животновъдство...

публикувано на 21.08.25 в 16:00

Ремонт подобрява условията на живот в Дома за стари хора в Мездра

Домът за стари хора в град Мездра ще бъде обновен. В момента тече ремонт на двора и втория етаж на сградата, което ще позволи на потребителите на услугата да имат повече свободно пространство и по-добри условия за живот, каза за Радио Видин Розалина Георгиева , директор Дирекция "Инвестиционни проекти, обществени поръчки, общинска..

публикувано на 21.08.25 в 13:00

В "Музикална зона" на 21 август 2025 слушаме музика из поредицата полицейски филми с Луи дьо Фюнес

Поредицата включва шест филма със специалното участие на Луи дьо Фюнес. Техен режиьор е Жан Жиро. Актьорският персонал, поне в основните роли, е почти еднакъв. Автор на партитурата е  Раймон Льофевр , който дирижира своя оркестър. Музиката е слънчева, жизнерадостна и лесно запомняща се. Обединяващ е "Маршът на полицаите", охарактеризиращ екипа,..

публикувано на 21.08.25 в 09:00

Агенция "Мяра": 74% от българите казват, че животът поскъпва

Близо три четвърти от пълнолетните българи намират, че в последните седмици има увеличение на цените на стоките и услугите. Данните са от независима изследователска програма на социологическата агенция „Мяра“, публикувани днес. Изследването е проведено в началото на август сред 801 пълнолетни български граждани.  „В последните няколко седмици усетих..

публикувано на 20.08.25 в 17:40

За комарите и хората

Международният ден на комара се отбелязва всяка година на 20 август. Това е денят, в който се чества годишнината от откритието на сър Роналд Рос на начина за пренасяне на болестта малария през далечната 1897 година. Днес обаче няма да говорим за опасностите, които те крият и некомфорта, който ни носят, а ще пречупим темата от забавната страна..

публикувано на 20.08.25 в 13:17

"Севилският бръснар" идва в Белоградчик

Операта на Росини "Севилският бръснар"  е част от фестивала "Опера на върховете" в Белоградчик. Произведението е едно от най-обичаните, пленяващи със своята жизнерадост, заразяващо с хумора си, запомнящо се със своята мелодичност и музикална изобретателност. Твърди се, че Росини написва този свой шедьовър само за 12 дни. Но това съвсем не..

публикувано на 20.08.25 в 13:00