Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. д-р Маруся Любчева: "Изключително е да работиш за хората"

"Морето за мен е съдба, но Балканът ме привлича повече "


Днес в "Калейдоскоп" гостува проф. д-р Маруся Любчева- една крехка на вид, слабичка жена. Това е само привидно, защото когато започва да говори за своята работа, става силна, уверена, целеустремена и вдъхновяваща. 

Маруся Любчева е родена в планинското село Митровци, община Чипровци. Детството й минава в това китно планинско селце с български традиции и съхранен торлашки диалект. Учи в Политехническа гимназия "Христо Михайлов" в Монтана и смята, че е получила  добра и качествена подготовка от онова време... Не се двоуми много, когато трябва да продължи висшето си образование. Сестра й записва химия, тя също решава, че ще стане инженер -химик. В същото време има силен интерес към литературата. Обича да чете и да пише. 

Завършва ВХТИ -  Бургас и от 1967 година до днес живее и работи в Бургас. Обича морето, но винаги се чувства балканско чедо. 

Проф. Маруся Любчева е доктор на техническите науки, университетски преподавател и изследовател. Работи в областта на химичните технологии, управление и развитие на човешките ресурси и управление на рискове. През 1995 - 2005  година става заместник-кмет на Бургас. През 2007 година заминава в Европейския парламент като народен представител, работи в много комисии. По онова време 17 души представляват България в Евро парламента. Преподава във  ВХТИ в Бургас в периода от 1973 година до 2018 година.
Докато е заместник-кмет на Община Бургас и народен представител в ЕП, работи по различни теми на управление на образованието, културата, опазването на околната среда. Автор е на много научни разработки, публикации и публицистични материали. Почетен професор е на Академия за развитие на технологиите в Чувашка република, Русия. Учредител на СНЦ „Черноморски институт“ - Бургас. Днес  работи като кариерен консултант, продължава да работи в НПО "Черноморски институт". 

Наскоро проф. Любчева бе в Брегово, където се проведе Кръгла маса по въпросите на образованието. Тя бе модератор, а темите, които се обсъждаха, бяха "Иновации и технологии в образованието", "Професионалното образование и възможности за регионално развитие", "Науката и общественото развитие".



МОРЕТО И ГОРАТА
"Много обичам гората, много обичам да бродя в гората, почти всяко лято се връщам... Планината дава сила, зарежда, морето зарежда по-особено, по-скоро те изчерпва, докато гората дава много повече сила, за да ти върне това, което ти е отнето... Обичам и Странджа, имам приятели там, със Странджа ме свързва и една друга идея-  "Моята Странджа", проект за развитие на тази планина, тъй като там обезлюдяването е много сериозно. Направихме проект, с който искаме да върнем ресурса към Странджа, за съжаление, все още нищо не се е случило, но Странджа заслужава. Странджа е една много зареждаща  планина, тя е климатологична зона..."

МИТРОВЦИ 
"Децата бяха много в Митровци, имахме училище, в което се обучаваха в труд, в ценности да помагат, да разбират останалите, в доброта, в съпричастност. Нямаше разделение на децата - от бедни и богати семейства бяха, имаше задружност. Всички бяха възпитавани в една народностна, справедлива и добротворна традиция".

РОДЪТ 
"Единият ми дядо е загинал в Междусъюзническата война, по-точно безследно изчезнал, оставил жена с тригодишно дете и бременна, били са много млади, но той не се връща и тя остава сама. Разбирате каква съдбовна тегоба и колко й е било трудно да отгледа децата си, да ги възпита, изучи и да ги направи хора... И нещо интересно - до последно баба говореше торлашки,  което беше много хубаво, защото се загуби характерния торлашки. Този диалект е много красив. В тая част на семейството с много труд и много хъс за живот и вътрешна сила, нещата се случват...Когато всяко лято се връщахме на село пред нашата къща, бабите се събираха и сядаха на едно голямо дърво, те си говорят и ние седим с тях и ги слушаме. Беше ми много приятно да ги слушам тези най-обикновени жени, които разказват най-обикновени неща. За мен това е неописуем спомен... Дядо Петко беше един от антифашистките дейци в селото и направи книга за историята на партийната организация, а аз съм събрала много исторически данни за Митровци".

ХИМИЯТА 
"Химията е велика наука, всичко друго можеш да правиш по-самостоятелно, но да познаваш химията и да я използваш, това е велико нещо! Инженер- химиците са дялан камък, защото те разбират и от инженерство, и от чиста химия, разбират и от математика, и от механика, една симбиоза на учебен план, която днес трудно се постига. Химията е много пространна, много широка наука, която ти дава много познания в много области... На мен химията ми даде усещане за стабилност, да разсъждавам върху процеси и да мога да анализирам. Има аналитичност, за която днес говорим... Освен това химията ти дава сигурността, че можеш да разчиташ какво има природата и какво можеш да извлечеш от нея... Не си представям нито една област в живота без химия. Дори човешкото тяло е един биохимичен реактор".

ОБЩИНАТА 
"Трупаш толкова много опит, колкото никой не може да ти даде. Аз влизах в общината в 7,30 ч и излизах в 21,00 - 21,30 ч., това беше нормалният ми работен ден, аз отговарях за образованието, културата, вероизповеданието... Много ми е дала общината, но и много ми е взела, днес всеки, който е бил на такава позиция, трябва да дава от своя опит, защото за какво работиш, за да взимаш заплата? Най-малкото това ме е вълнувало. 
Дали съм удовлетворена? Удовлетворението идва от резултата. Винаги има какво да правиш и то го правиш не за себе си, защото това са обществени сфери. Това е една изключителна  мисия - да дадеш това, което другите няма как да са получили отнякъде, така че нещо изключително е да работиш за хората..."

Повече от разговора с проф. Любчева- в прикачения звуков файл, 


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

В Чупрене ще се проведе традиционният ловен събор

Чупрене ще бъде домакин на осмия Северозападен ловен събор. Той ще се проведе на 20 и 21 септември. В програмата са включени игри и състезания, кулинарно шоу, приготвяне на кулинарни шедьоври.  "Какво ни накара да го направим навремето? Това е страстта към хобито лов, също така към нашите помощници в лова- ловните кучета. С течение на..

публикувано на 18.09.25 в 16:47

Мездра ще получи експертна помощ при определяне размера на такса "битови отпадъци"

Община Мездра ще получи експертна подкрепа от Националното сдружение на общините в Република България /НСОРБ/ за подобряване на системата за управление на битовите отпадъци. Това стана ясно след проведена процедура за избор на общини за предоставяне на експертна подкрепа при реформиране на системите им за управление на битовите отпадъци, съобщиха..

публикувано на 18.09.25 в 16:41

Валентин Симеонов: Трябва да се научим да ценим водата и да я използваме рационално

18 септември е Световен ден за мониторинг на водата. Отбелязва се от 2002 година, която е обявена за Световна година на чистата вода. Целта на деня е да се обърне внимание върху опазването на водните ресурси на Земята.  Поначало България не е много богата на водни ресурси. Основни източници са планини. Реките в страната са къси, нямаме..

публикувано на 18.09.25 в 16:37

Самодейци от Замфирово играят „Опечалена фамилия“ в Лом

Вечната комедия "Опечалена фамилия" по Бранислав Нушич ще бъде представена на фестивала на любителските театри в Лом. Спектакълът е дело на театралния състав към читалището в берковското село Замфирово, който преди няколко години спечели голямата награда на фестивала със спектакъла "Варено жито" от Стоян Николов- Торлака. Сега трупата се изправя пред..

публикувано на 18.09.25 в 16:04

Живот, посветен на армията: Спомени от видинското поделение

В "Думата имат старейшините" днес ни гостува Илия Илиев от Видин. Той e посветил целия си живот на военната служба. Започва работа като млад офицер във военната школа за шофьори, поделението, на чиято територия в момента се провежда панаирът в града. Малко по-късно в своята кариера става началник на видинското Военно окръжие, където прекарва 15..

публикувано на 18.09.25 в 15:00
Доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН (вляво) и Илко Цветков, уредник сектор

Доц. д-р Здравко Димитров: Рациария може да бъде двигател за културния туризъм във Видинско

Новият археологически сезон в Рациария край видинското село Арчар започна на 1 септември и в момента върви усилено. Обект на проучването са римските императорски терми на територията на античния град. Работи се върху 2,5 дка, което е 1/4 от цялата площ.  Археолозите проучват централното крило на банята. Финансирането е в размер на 400 000 лева...

публикувано на 18.09.25 в 14:50

Чирен вече има свой символ

За първи път в своята дълга история врачанското село Чирен има свой герб. Логото символизира духа, историята и бъдещето на Чирен и е поставено на сградата на кметството. Идеята за това населеното място да има символ е на кмета на селото Силвия Христова, която обясни повече за инициативата. "Едно от нещата, които много исках от началото на..

публикувано на 18.09.25 в 14:00