Пазим ли живите човешки съкровища

Фрагмент от ''Заедно'' на 10 януари 2025 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Рекорден брой "Живи човешки съкровища" са вписани в националния регистър за миналата година. България е част от програмата на ЮНЕСКО "Живи човешки съкровища" от 2008-а година и до сега в националната система са вписани 44 елемента. Номинации се правят на всеки две години и се вписват до пет носителя на нематериалното културно наследство, но миналата година в регистъра са включени осем, каза Силва Хачерян, директор на Дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности” в Министерството на културата. Сред тях са автентичните народни хора от видинското село Връв.

"При нас достигнаха от регионален етап 22 кандидатури и националната комисия, която трябваше да селектира тези пет живи човешки съкровища, беше изключително затруднена. Затова новите човешки съкровища по изключение са осем. Живото ни човешко съкровище, първото е Традиционна сватба от село Рибново. Следващото ни е Автентични народни хора от село Връв, област Видин, също изключително интересна кандидатура и тя не е първата. От област Видин винаги получаваме много интересни неща. Пазителят на тези традиционни автентични хора в село Връв са Танцов състав за автентичен фолклор "Дортикум". Следващото живо човешко съкровище е "Сладкият аромат на наследството" - Боян Минчев, майсторът шекерджия и той идва от област Габрово, от град Габрово. Представен е от Регионалния етнографски музей на открито "Етъра" и си е индивидуален носител на тези традиционни знания и умения. Следващото ни живо човешко съкровище е "Приготвяне на кюстендилски зелник",представен е от женска група към Народно читалище "Съгласие - 2007", село Жабокрът, също много вкусна кандидатура. Отново ни се появи празникът "Дервишовден", който преди години сме вписали в Националната представителна листа като "Дервишовден в Лесичево", сега при нас дойде групата от село Церово. Следващото ни живо човешко съкровище е групата за автентичен фолклор при Народно читалище "Искра - 1898",град Борово, които се представиха с кандидатурата "Варене на бяла халва за Сирни заговезни". Още две съкровища имаме. Едното е "Приготвяне на динен маджун по традиционна технология в село Смилец", представено от Народно читалище "Светлина 1906" в същото село с групов носител членовете на читалището. Последното за 2024 -та година е представено от Исторически музей в град Етрополе с група за рисуване на етрополски плескани яйца към историческия музей."

С вписването в Националната представителна листа всички живи човешки съкровища получават финансова подкрепа, за да се подпомогне опазването им.

"Иначе през цялото друго време Министерството на културата е създало различни програми, по които носителите на тези традиционни знания и умения или по-скоро техните представители - читалища, музеи, други неправителствени организации могат да кандидатстват да си набавят средства за някаква дейност по опазване. Целта на тази система е да бъде насърчено именно това предаване на традиционни знания и умения."

Освен традициите, занаятите, танците, вписани в Националната листа, България има четири елемента в Представителния списък на ЮНЕСКО. Това са празникът „Сурва“, традицията на производство на Чипровски килими, нестинарството и Бистришките баби с архаичната полифония, танци и ритуали от Шопския регион. Като мултинационална кандидатура, съвместно с други държави, през 2017 година в списъка на ЮНЕСКО е включена мартеницата.

До сега в националния регистър на нематериалното културно наследство от Видинско са вписани Духовата музика "Дунавски ритми", традиционните хора на село Гъмзово, плетенето на рибарски мрежи в село Кошава, а от миналата година и автентичните хора от село Връв. За съхраняването на това нематериалното културно наследство е важна подкрепата на местната общност, обясни Славена Петрова, председател на сдружение "Видински фонд „Читалища“.

"Читалището е институция на общността. Кандидатурата, издигната по този начин, се предполага, че е издигната от самата общност. Когато се обявява сесия за попълване на националната листа на живите човешки съкровища, институции, които имат право да номинират, подготвят кандидатури и в указания срок ги представят в Областна администрация - Видин или в съответните областни администрации в страната. Институциите, които могат да номинират, са регионалните музеи, музеите като цяло и читалищата като най-старата институция в България. От вече втора сесия имат възможност кандидатури да предлагат и неправителствени организации, извън читалищата, като се предполага, че са представители на конкретна общност. "

За миналата година от област Видин са подадени две кандидатури за включване в регистъра. Освен танцовият състав към читалището в село Връв, за вписване в националната система "Живи човешки съкровища" кандидатства читалище "Светлина - 1927" - с. Делейна, а изборът е много оспорван, каза Славена Петрова.

"Като награда за това, че съхраняват тази красота, уникална, танцова, по този начин те са признати за майстори на традиционното танцуване."

Сред живите човешки съкровища на България са Традиционните хора на село Гъмзово. Включени са в системата през 2016-а година, а кандидатурата е на читалище „Просвета – 1928”. Продължаваме да ги предаваме на поколенията, каза секретарят на читалището Анжела Белдева.

"Навсякъде жънем успехи за нашите автентични хора. Ние не играем обработен фолклор. Играем това, което се е играло години наред в нашето село."

За вписването си в националната система получават допълнително половин щат към читалището.

"Сега при гласуването на бюджета ни дават малко повече в субсидията - половин бройка, заради това че сме обявени за живи човешки съкровища. Единственото насърчение, което е, че нашите хора наистина са популяризирани из цяла България, всички ни познават и знаят за нашите хора."

Първият вписан в Националната система "Живи човешки съкровища" от област Видин е Духовата музика "Дунавски ритми". Номинацията е от 2012-а година, а предложението за включване в регистъра е на читалище "Развитие - 1926" в село Антимово. Оркестърът стана популярен като Антимовската духова музика, а за многобройните участия си спомня настоящият кмет на селото Пламен Димитров, който ръководеше състава.

"Номинацията ни даде това, че много от хората разбраха за съществуването на тази Антимовска духова музика, която за съжаление вече я няма. Причините са, че петима от колегите, светла им памет, вече не са между живите и с това се разпадна оркестърът. Трудно се намират вече такива всеотдайни хора, които преди всичко това, което правят, да го правят със сърце и с желание. Бяхме доста ентусиазирани и отдадени. не бяхме от едно село, но постоянно се събирахме, правехме репетиции, работехме върху това да се развиваме и мисля, че имахме добри резултати. Хората ни посрещаха с радост, аплодираха ни и това беше наградата за нас. Тогава получихме една парична награда, Вежди Рашидов мисля, че беше тогава министър на културата. Имаше тогава обещания, че ще се отпускат средства, за да могат да се привлекат и млади хора, които да продължат традицията, но като всичко в България, така си останаха празни приказки. Хората ни познаваха по самия стил на свирене, където и да сме ходили."

Читалищата и музеите в страната получават държавна субсидия и трябва да си създадат условия за продължаване на дейностите, които са част от националното ни културно наследство, обясни Силва Хачерян. Допълни, че освен това има програми към Министерството на културата, които могат да ги подпомогнат.

"Например, създадохме за първи път от много време Програма "Читалища" на стойност 2,5 млн. лв., по която читалищата имат право да закупуват техника, сценична техника, компютри, нещо, което е изключително важно за популяризирането на нематериалното културно наследство."

Според Силва Хачерян има програми за документиране на нематериалното културно наследство, за да бъде запазено. По думите ѝ, самите хора, които носят знания и умения, трябва да привличат свои последователи, но това не винаги е възможно.

Споделете

Пазим ли живите човешки съкровища

Стефани от Монтана подарява мечтания бал на момиче в нужда

Романът "Смок" на Ели Лозанова - пътеводител из нравите и порядките на Северозапада

За животните с любов от Монтана: Историята на един спасен ястреб

Вино, четка и музика: Тайната формула за една незабравима вечер в Белоградчик

Общественото обсъждане на Общинския план за младежта предизвика дискусии във Видин

Динково, Тополовец и Дреновец против соларен парк в землищата си

Платформа подкрепя малките семейни производители

За БНР

Радио Видин