Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Да се разходим в "Кварталът на писателите"

Снимка: Архив на Радио ВИДИН

В началото на ХХ век България е все още млада и очарователно наивна, затова пък отворена за новото по света и амбицирана да очертае границите на собствената си новопридобита независимост. Едва разчупила оковите на османското владичество, тя тепърва градяла закони и самостоятелност, свиквала със свободата и търсела своите хора, с помощта на които да се утвърди. Своите водачи, които да я изведат на световната карта не само физически, но и икономически, и културно. Ето защо отговорността за нова България падала не само върху плещите на държавниците и индустриалците, но и върху воините на перото, а именно интелектуалците, учените и творците. Писатели, поети, художници, драматурзи, критици, научни работници… всички те внезапно се оказали изправени пред отговорната задача да представят родината си на онези, които току-що са разбрали за съществуването ѝ.

Разбира се, няма как и къде да този процес да започне и набере сила по-успешно, отколкото в новата столица София, която макар и непавирана, макар и все още с кални улици, в които се къпели патици и прасета, вече разгръщала потенциала си като административен и културен център на страната. И така, случайно или не, в началото на ХХ век в София се оформя „писателският квартал“. Едно парче земя, заключено между булевард „Христо Ботев“, улица „Граф Игнатиев“, улица „Алабин“ и булевард „Патриарх Евтимий“, което в един момент може да се похвали като най-гъсто населеното с интелектуалци в цяла България. Място, познало стъпките на великите имена в българската литература, запазило спомен за гласовете им и за раждането на редица знакови творби от литературата ни. Така че защо не се разходим без да бързаме там, където преди нас са минавали Кирил Христов, Славейкови, Светослав Минков, Атанас Далчев, Иван Шишманов и още куп други познати личности? Разходката ни започва от паметника на Патриарх Евтимий или „Попа“, както го знаят всички днес, и приключва близо до Петте кьошета пред храма „Свети Георги“. За целта не е необходимо да ходим до София. Достатъчно е да отворим третата книга от поредицата „Бохемска София“ на Виктор Топалов.

Книгата „Кварталът на писателите“ е не просто сборник от любопитни житейски истории, а истински пътеводител в сърцето на Нова България. По улиците на квартала само преди стотина години са се разхождали и живели хора като Елисавета Багряна, Змей Горянин, Елин Пелин, професор Александър Балабанов със своята Яна Язова, красивата Мара Белчева, Дебелянов, Яворов и Лора, Алеко, Михалаки Георгиев и още куп познати днес лица, оформили облика на родната литература. На повечето от тях все още им предстояло да се превърнат в част от културната история на България, да напишат онези редове, които цели поколения след тях ще усещат като свои. Млади, буйни и талантливи, те в повечето случаи нямали представа, че с необходимостта си да творят, с радостите и скърбите си, с търсенията и увлеченията си създават история и бъдеще едновременно.

Тук например, съвсем близо до паметника на Патриарх Евтимий, била емблематичната пивница „Дивите петли“ на братята Запрян и Георги Глушкови, които обичали да се заобикалят с бедни на пари, но богати на ум и душа бохеми. Тя всъщност не се казвала точно така, но с това име останала в историята заради пъстрата компания от постоянни клиенти, която се събирала там и които сами наричали себе си „Дивите петли“. Всяка година на Заговезни пивницата празнувала, затваряйки вратите си за външни, оставайки на разположение само на признатите и доказали се „петли и петелици“. „Дивопетлието“ било светоглед без закони, но със свои правила.

Един от най-разпознаваемите „петли“ например бил професор Александър Балабанов, за когото всички сме чували, но малцина са чували, че освен него, приятелите му от обществото на „Дивите петли“ помнели и чантата му. Всички знаели, че в тоя култов аксесоар, винаги претъпкан с книги, когато и да бръкнел човек, винаги можело да открие парче халва и хляб.

Но пивницата „Дивите петли“ далеч не била единственото такова притегателно място за таланти, през което ни води пътеводителят на Виктор Топалов. Разходката из квартала, освен през домовете на творците, минава също през култови някогашни средища и любими места на софийската бохема като пивницата „Спас“, Домът на изкуствата и печата, редакцията на списание „Мисъл“, ателието на фотографа Иван Карастоянов, редакцията на вестник „Литературен глас“. Някъде наоколо все още тъмнеела и мрачната осанка на ужасяващия затвор Черната джамия, с гледка към бесилото на който известно време се събуждал сутрин поетът Кирил Христов. Пътеводителят разказва за дружбите и враждите на нашите таланти, за весели компании, знаменити празненства, за емоционални срещи и още по-емоционални раздели и в крайна сметка дава отговор на въпроса защо Втората световна война слага край на тези бохемски сбирки във вида, в който съществували дотогава. Разказва как бавно и полека под давлението на определени хора и групи или внезапно и екстремно под влиянието на събитията столицата променя облика си, а с нея се променяла и развивала и културата на българина.

Пътеводителят „Кварталът на писателите“ включва петдесет истории, проверени и проучени подробно от Виктор Топалов чрез множество документални източници, благодарение на редактора и консултант на книгата Павлина Делчева Вежинова. В свое интервю авторът споделя, че идеята за подобен пътеводител се зародила година преди това, когато се запознава с испанския проект за „Квартала на буквите“ в Мадрид. Както казахме, книгата е третата от серията „Бохемска София“ – една поредица, чрез която авторът запознава читателите си с миналото на столицата, с нравите и пикантните истории, занимавали и забавлявали българина преди век. И с изумителния понякога живот на хора, които преди това са били просто имена от учебниците.


По публикацията работи: Красимир Каменов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

В края на годината приключва регистрацията на кладенци

От Министерството на околната среда и водите напомниха, че до 28 ноември тази година собствениците на водовземни съоръжения за подземни води са длъжни да ги регистрират. Водовземни съоръжения за подземни води са кладенци, сондажи, герани, каптирани извори, дренажи и др. Заявленията за вписване на съоръженията се подават в съответната..

публикувано на 14.08.25 в 16:49

Георги Георгиев от Коста Перчево - за каучуковия завод в Кула и застраховането

Днес в "Думата имат старейшините" ви срещаме с Георги Георгиев от кулското село Коста Перчево. Той е кмет на населеното място от 2005 година, преди това е работил в каучуковия завод в Кула като окачествител, определял е качеството на продуктите. Бил е зает и в сферата на застраховането. Неговият баща, дядо и прадядо са сърби, строители по..

публикувано на 14.08.25 в 15:00

Професионалната гимназия във Вълчедръм има нов STEM център

Два модерни STEM кабинета ще посрещнат учениците от Професионална гимназия „Димитър Маринов“ във Вълчедръм през новата учебна 2025-2026 година. За изграждането им в училището са извършени ремонтни дейности, допринасящи за нова, модерна и достъпна архитектурно-образователна среда, обясни Петя Славкова , директор на учебното заведение:..

публикувано на 14.08.25 в 13:00

Легендата за Орфей и Евридика ще оживее в Магурата

Легендата за Орфей и Евридика и тяхната голяма любов ще оживее в пещерата Магура край Белоградчик. Ще я разкаже Академия "Орфика", която за трета поредна година избра пещерата за сцена на своя интерактивен спектакъл "Възкресението на Евридика". Събитието е част от фестивала "Тракийски мистерии", който се провежда за пета поредна година. Каква е..

публикувано на 14.08.25 в 11:15

В "Музикална зона" на 14 август 2025 слушаме Камий Сен-Санс

Той е френски композитор, органист, преподавател и диригент. Притежавайки енциклопедична култура, твори в почти всички музикални жанрове - опера, симфония, симфонична поема, концерт, камерна и сакрална музика. Написва редица литературно-теоретични трудове. Запален пътешественик, писател, математик и филолог. Слушаме откъси от фантазията за оркестър..

публикувано на 14.08.25 в 09:00

Рев на мотори ще огласи отново Видин

В момента тече подготовката на Националния мотосъбор 2025 във Видин. Събитието е тридневно, традиционно за мотосредите и тази година се организира за 18-и пореден път. Той ще се проведе на панаирния комплекс от 15-и до 17 август, до крепостта "Баба Вида". Програмата ще започне в петък с посрещане на гостите, а за вечерта са планирани два..

публикувано на 13.08.25 в 16:00

Трудови посредници се срещнаха с търсещи работа в кв. "Нов път" във Видин

Клуб за активиране във видинския квартал "Нов път" помага на търсещи работа. Открит е през септември миналата година по програма "Развитие на човешките ресурси" и досега над 200  души са се възползвали от услугите. На среща с жители на квартала служители на Бюрото по труда във Видин представиха възможностите, които предлага...

публикувано на 13.08.25 в 15:34