Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Готвят нов бойкот на хранителните вериги - ще има ли резултат?

Снимка: БГНЕС

За втори бойкот на големите търговски вериги призоваха обществени организации и отчетоха успех от първата инициатива. Тази обща идея заявиха представители на обществените организации, които организираха първия бойкот на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, провел се на 13 февруари. Организаторите подчертаха, че предстоящият бойкот не е срещу малките квартални магазинчета. Премиерът Росен Желязков обясни, че търговският оборот миналия четвъртък е бил с близо 30% по-малък и обеща да предприеме законодателни промени за ограничаване на надценките и прекупвачите каза Велизар Енчев, член на инициативния комитет. В събота премиерът свика заседание на Министерския съвет, на което бяха предложени различни мерки по отношение на цените. Организаторите призоваха и производителите да подкрепят бойкота на 20 февруари. Спадът на оборота на търговските вериги може да се очаква да бъде с около 200 млн. лв., което е колосална печалба за тях, каза Емил Георгиев, председател на Федерацията на потребителите. По думите му печалбата не остава в бюджета на България. Този протест е заради хората с нисък социален статус, които са най-потърпевши и са почти принудени да стигнат до ръба на оцеляването, обясниха от гражданската инициатива "Системата ни убива" и настояха за пределна надценка на основни хранителни продукти, които да бъдат определени от Министерски съвет, като надценките да не надвишават 10%. 

Акцент на втория бойкот е да не се пазарува единствено от търговските вериги. Организаторите призоваха потребителите да подкрепят малките магазини и българските производители, които ежедневно са мачкани от веригите. Приемлив ли е подобен вариант на втори протест срещу надценките на хранителните продукти у нас - темата коментира Стойне Василев, финансов консултант и председател на Управителния съвет на Българска асоциация на личните финансови консултанти: 

"Това според мен не е вариант, защото си спомних какво беше преди 1989 година. Тогава цените бяха фиксирани, но какво се случи - много стоки изчезнаха и се продаваха на "черния пазар" на по-високи цени. 1990 година имаше купони в българските магазини, 1996-а беше по същия начин, така че ни мисля, че това е някакво решение... Има много фактори, които водят до повишение на цените. Енергоносителите са на първо място, увеличаването на осигуровките и вдигането на минималната работна заплата, както и други фактори, които са изцяло пазарни и това се случва не само у нас, но и в съседните страни и в цяла Европа." 

Вариант ли е предложението за въвеждане на таван на надценката на основните хранителни продукти - това попитахме финансовия консултант Стойне Василев:

"Всичко е възможно, но това няма да доведе до намаление на цените. Както намалението на ДДС ставките не доведе до намаление на цените, така и тук, типично по български, ще има по-голяма верига и всеки ще си начислява тези 20% и ще има много неща, които да заобиколят това изискване и пак ще купуваме на същите цени, дори и на по-високи. Нещо по-разумно, което се прави в страни като Франция е да има максимална цена на някои продукти." 

Производителите на мляко и млечни продукти са едни от най-ощетените по търговската верига "производител - краен клиент". Разговаряхме с Юлия Стоянова, представител на частна мандра във врачанското село Косталево, които продават част от своите продукти и на съботния пазар във Видин.

"Мандрата ни съществува вече около 5-6 години, като предлагаме млечни продукти, кашкавали, сирена. Принципно ние сме една средна мандра, която не произвежда големи количества и гледаме да си пласираме продукцията на много по-ниска цена, отколкото веригите предлагат. Справяме се сами с тази задача. Изкупната цена е много надолу, а във веригите е поне 70-80% нагоре. Имаме обекти предимно в София, предлагаме продукцията си на по-малки магазинчета, но е трудно. Предложението за 10% надценка от производителя до крайния потребител е много добро предложение" - уточни Юлия Стоянова.

Ще подкрепят ли видинчани втория протест срещу надценките на храните - това проверихме в анкета:

"Българинът се лъже и пак се разделихме, защото такъв ни е манталитетът явно. Пак се вмъкна в политиката Мая Манолова... Трябва да купуваме повече от производителите. Ние самите трябва да го променим и да купуваме повече от тях. Наистина внасят чужди стоки от чужбина, а нашата стока си е по-хубава. Внасят се и много китайски стоки и дрехи, а нашата стока си е хубава. Трябва да покажем гражданско общество и ще има ефект" - коментираха видинчани.

Според организаторите на протеста, бойкотът на търговските вериги на 13 февруари е бил повече от успешен, като е отчетен 28,8% или 7,9 млн. лв. спад в оборота. Емил Георгиев, председател на Федерацията на потребителите в България сподели, че този близо 30% спад в търговския оборот на веригите е едно добро начало на фона на кампанията срещу бойкота, текла в продължение на седмица преди него. 

"Намаляването на оборота с близо 29% е успех. Това, че накарахме правителството да предприеме мерки също е голям успех. До преди една седмица разни оплаквачи и такива, които защитаваха търговските вериги, обявяваха, че протестът е бутафория. Стигна се дотам, че обявиха и контрапротест, само че тези, които обявиха контрапротест не се появиха с лицата си, а вече знаем и от министъра на земеделието, че вече се изготвя и проектозакон с таван на надценка на храните не повече от 30%. Това е успех, който се постигна благодарение на информационната кампания на медиите и разбира се на потребителите. Продължаваме напред, огънят е запален. В никакъв случай протестът не е за малките магазинчета - бойкот на големите търговски вериги" - призова Емил Георгиев, председател на Федерацията на потребителите в България.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Село Разград

Село Разград възстановява читалищните традиции

Екипът на Радио Видин гостува в село Разград, община Вълчедръм. С познатия ни град Разград са общи не само имената, но и историята на двете населени места. По време на османското робство мигриращо българско население от град Разград се установява да живее в махала Разград, непосредствено до съществуващото тогава село Крумово- основано около 1764..

публикувано на 31.10.25 в 12:00

Успяваме ли да заделим бели пари за черни дни?

75% от българите нямат спестявания, а 25% от пълнолетните българи, или малко над 1,4 млн. души, спестяват, показва проучване на Изследователски център "Тренд", направено по поръчка на ЕКИП (Експертния клуб за икономика и политика ). Въпреки това, през последната една година се наблюдава чувствително увеличение на броя на спестовните българи - 170..

публикувано на 30.10.25 в 12:16

Ще ни осигури ли финансова стабилност бюджет 2026?

До края на тази седмица бюджетът на страната ни за следващата година трябва да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание. Това стана ясно от думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов , който заяви, че в бюджета за догодина не е предвидено увеличение на налози.  Няма да има увеличение на данъци през 2026 година. Планира се увеличение на..

публикувано на 29.10.25 в 10:45

Ще има ли кой да работи в Северозапада?

България продължава да се изправя пред сериозни демографски и трудови предизвикателства - населението на страната е намаляло с близо 2,5 млн. души за последните 40 години , показват данните на НСИ. Негативните процеси са най-видими и тревожни в изоставащите региони, като Северозападния. Проблемът бе дискутиран по време на форума "Европа е с мен" -..

публикувано на 28.10.25 в 09:34

Йорданка Ценова: Ролята на учителя е да покаже на децата, че техният интелект е по-важен от изкуствения

С навлизането на изкуствения интелект на пазара на труда някои професии ще бъдат застрашени. Една от тях е графичен дизайнер. Защото изкуственият интелект вече генерира картини и видеа, които са с много добро качество, смята Йорданка Ценова - заместник-директор по учебната дейност в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров"- Видин: "Друга професия,..

публикувано на 27.10.25 в 15:11

Камелия Лозанова: Изкуственият интелект е неизбежен и ще ни бъде полезен

Доста страхове се насаждат във връзка с изкуствения интелект, смята Камелия Лозанова- председател на Управителния съвет на Агенция за регионално развитие и бизнес център /АРРБЦ/- Видин.  "Засега Chat GPT е познат, но това съвсем не е онова, което е истинският изкуствен интелект и за който вече се правят форуми и се коментира неговото бъдещо..

публикувано на 27.10.25 в 14:56

Александра Рачева: Въздействието на изкуствения интелект не е замяна, а по-скоро трансформиране на работни места

Изкуственият интелект се очаква да донесе както значителни рискове, така и огромни възможности за пазара на труда. Влиянието му ще е дълбоко и ще засегне почти всички сектори, като се променят нуждите от умения и работни места.   Основните притеснения са свързани със замяната на човешкия труд и увеличеното неравенство, посочи в "Посоките на..

публикувано на 27.10.25 в 14:06