Литературни таланти от Враца получиха признание за своите творби

Абитуриентите на Литературен клуб "Иноватори в действие" получиха годишни награди за аматьорско изкуство "Опит за летене" на Младежки дом - Враца за своето участие като млади творци.  

Томислав Димитров спечели първо място в конкурс, посветен на Георги Парцалев. Светозара Тодорова е с първо място в конкурса "Бог е любов". Неда Борисова има две първи места от участието си в поетични  конкурси. Александрина Димитрова се включи със свои стихове в "Алманах под лъчите на слънцето" и бе отличена като един от най-добрите млади поети. Цвети Ангелова е с втора награда в конкурс, провел се във Варна. Как оценява дейността на своите ученици, разказва Горица Маджарска, ръководител на Литературен клуб "Иноватори в действие" към Младежкия дом във Враца:

"Всяка година се дават такива награди... Тази година акцентът беше към абитуриентите, петима са отличени... Фактът, че нашите деца са на челни позиции, означава, че добре си вършим работата и аз, и те."

"Ходихме в община Левски, там беше награждаването. Бях очарован, посрещнаха ни много добре. Вкарал съм диалект от нашия, Врачански край, може би затова спечелихме, защото беше различно..."

"Тази година беше нашето сбогуване с Младежки дом Враца... Във Варна спечелих второ място в конкурса "Любовта в нас", участвах със стихотворение за любовта."

"Със сигурност искам да се занимавам с изкуство, а пък литературата е вид изкуство. Няма да мога да се откажа от литературата, ще се занимавам и с това."

Баце Нако решил да поправи покрива на къщата си, но му било скъпо. Намерил едни шашкъне от Враца и околията, дето взимали по-евтинко и на него това му харесало. 

Един от тия майстори бил Ахи. Тоя беше майсторът на коли, дето обърка течността за спирачки с тая за чистачки и шефът му го беше подгонил с една тояга из сервиза. Дошъл Ахи и измерил всичко до последния сантиметър. Направил му покривчето на кукла хубаво, уж както си трябва. Дошла есента и като забрулил оня дъжд, покривът започнало да тече. Тичал баце Нако с легени, с кофи, с каквото докачи, за да събира водата. 

Решил Нако, че ще вика други майстори, та да му ремонтират покрива. За целта беше намерил бай Стоил, за когото хората разправяха, че е бил майстор на покриви в Либия над трийсет години. Всичко добре, започнали строежа отново. Направили всичко уж пак под конец, красота, направо да ти се усмихне. Дошла зима. Навън студ на кутишки, навалял сняг половин метър. Покривът останал непоколебим, като на изгнила врата пантите. След зимата дошла пролетта, слънцето напекло и снегът започнал да се топи. Покривът пак взел да тече. Нако, вече бая ядосан, че му тече на лейка в къщата, решил да викне пак Стоил, да го види тоя покрив. Бай Стоил дошъл, повъртял се и рекъл да го викнат при силен дъжд. Запляскал голям дъжд и Стоил се качил на таванчето да огледа. Гледал, гледал, погледнал баце Нако как седи и стиска палци да не е голям проблема и му казал:

-Да знаеш от мене, Нако, майстор на покриви съм от много време и където е текло, пак ще тече.

Повече - в прикачения звуков файл.