Александър Пройнов- Апер:"Моята формула за успех е четене, мислене и мечти без граници!"

Именно затова когато навършва 40 години, тръгва из България- като Апостола на свободата да дава вяра и сили със своята изложба с малки пластики под надслов “Българи - аз съм част от вас”.

Определя се като човек-артист, който наблюдава процесите в обществото, като философски аналитик, вълнуват го душите на хората. "Моята формула за успех е четене, мислене и мечти без граници! ", споделя той. 

Живее в центъра на София. Учи в няколко училища, които са в близост до църквата "Свети Седмочисленици". От малък иска да стане художник, живописец. По политически причини не му разрешават да кандидатства в Гимназията по изкуствата. Продължава в Техникум по приложни изкуства специалност "Кована мед и бижутерия". Започва работа като обикновен златар, продължава като монтьор на скъпоценни камъни, гравьор в предприятие "Златарска промишленост". Научава занаята до съвършенство. Започва да работи на свободна практика. Продължава с барелефи, които представляват малки пластични решения. Работи самостоятелно, и сам, по еволюционен път достига до развитие в  скулптурирането. 

"И като освободен от влиянието на академична структура и моделиране, за мен беше важна идеята, моето скулптуриране определям като знаково, философско. Амбицията винаги ми е била да бъда четим, разбираем, интересен в четирите посоки на света. Стъпка по стъпка вървя, за да стигна до признанието на естета, на артиста. Аз съм единственият жив български скулптор, който има две статуетки в Музея на Ватикана..."

За времето от 1982 до днес като творец е реализирал 16 самостоятелни изложби в Европа и Азия- Франция, Италия, Германия, Австрия, Кипър, Словения, Хърватска, Естония, Киргизия, Португалия, Македония  и над 800 арт- акции, изложби и представяния в България. 

Носител е на редица награди, включително и на сребърен медал за принос към съврeменното изкуство. Създател е на европейския символ “Зевс и Европа” за национални и регионални медии/ телевизии/ под егидата на френското правителство и ЕС. Създател е на наградите на десетки национални структури в сферата на икономиката, политиката и културата: “Златната ракла”,  наградата „Слава”, връчвана на най-успешна фирма от Германо - Българската индустриално-търговска камара, на Комисията за защита на конкуренцията, Будител на годината на БНР- статуетката „АЗБУКИ”, наградата Топ- 20 за българска музика на БНТ и БНР, на статуетката „Бялата птица”, връчвана от БТА за дарителство, на НАП, МВР, МНО, литературни и поетични конкурси. 

С помощта на своето творчество успява да бъде дарител и да дарява безкористно на нуждаещи се частни лица и организации, без да иска нищо в замяна. Дарител е на десетки обществено политически и народополезни организации, училища, читалища, домове за деца и на индивидуални носители на национална гордост и българщина. Негови статуетки са притежание на Ватикана - подарени на папа Йоан Павел Втори и Папа Бенедикт, на много световни музеи и частни колекции. Живее и работи в София и във Видин.

Предпочитанията му в жанрово отношение - поезия, философия. Много обича децата. Мечтата му е била да има много деца. Мисията му е да бъде и учител, и будител, и скулптор, и артист, и философ, и икономист. 

Има син и дъщеря, дядо е на внук и внучка. 

"Тези знаци /пластики/ трябва да бъдат достъпни до съзнанието на всички, това е моята естетическа цел...  Моето изкуство е елитарно... Винаги съм искал моят народ да ме познава, да се докосне до моето творчество, в тоя смисъл винаги съм присъствал на моите изложби от първия до последния ден, с амбицията, срещайки, показвайки, да направя достъпно моето творчество до душите и съзнанието на всички българи. Смятам, че дори и най-абстрактното творчество, когато му подадеш ръка и му дадеш опорна точка, всеки започва да вижда чрез моята форма своето светоусещане. Смятам, че съм направил доволно много да бъда близко до сърцата на моя народ, с ясното съзнание, че ние сме народ от гении. Майка България винаги е раждала гении и света го знае..." 

"Като реализация - правил съм много неща за държавата. Смятам, че съм направил доволно много, не достатъчно, а доволно много...  Правил съм "Златната ракла" на Националната телевизия, "Будител на годината", на Министерство на отбраната на името на Свети Георги. Започна моята обществена реализация на "Пловдив филм" на името на Грета Гарбо. Давам една награда за средношколски театър 36 години вече в град Банкя, "Възход" -полетът на младия човек от земята към света, към пространството... Аз сега дори и не помня какво съм правил..."

"Сантиментът ми за Видин започва от делата, които водеше моят баща. И носеше едно дъхаво и приятно червено вино. И всеки път му казвах: "Татко, вземи ме и мен за ден-два." Но така и не ме взе във Видин. В годините след 10 ноември направих  изложба във Видин. Пътувайки за Видин, още от височината на Синаговци си казах :" Боже Господи, каква красота!". За мене Видин беше градът-слънце в моите мечти. И когато един човек е позитивно настроен, той започва да търси само светлината в тоя град. И се влюбих още преди да съм влязъл във Видин. Разбира се, хвърлих се в историята на града, в традициите. Имах щастието 12 години да правя изложба в крепостта "Баба Вида". За моя гордост и чест спомогнах на вече епископ Исаак и йеремонах Максим да осветят параклиса на Ромил Видински вътре в крепостта. Запознах се с историята на крепостта. И в един момент освен художник, освен  автор, аз се превърнах в говорител на духовността на град Видин. Французите казват: "Cherchez la femme" - Търси жената! Появи се и жената, и така лека-полека животът ми от 17 години вече е свързан с видинския край. 

Вече втора година правя изложба в Белоградчишката крепост. Така че идеята продължава, но в по-друга обстановка. В този край дойдох преди 26 години и именно заради това, защото първата ми среща беше с монтанските села, с Чипровци, сещам се за една голяма морална подкрепа от големия живописец Георги Павлов - Павлето. На времето този човек ме подкрепи."

"Обичам социалния живот, искам да знам социалния живот, въздуха на гражданина, на селянина. И в тоя смисъл където и да съм бил, винаги са казвали: "Ти все едно си живял тук!" А всъщност мен това ме е интересувало. Идеите са навсякъде, когато имаш своето себеусещане, своята позиция така се получава и стилът. "

"Това, което мога да кажа е, че обичта ми не е спаднала към моя народ и към България. Държавността- за съжаление, не можем да искаме повече от това, което имаме. Но това не означава да се примиряваме. Затова и казвам, че и преди, и сега съм дисидент. "Добре приет и нежелан съм аз- по Франсоа Вийон".