Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Успя ли бойкотът на хранителните вериги?

Снимка: Радио Видин

Държавата ще се намеси в пазарната икономика и ще определя минималните и максимални надценки между фермери, изкупвачи и търговски вериги, като тепърва ще се фиксират надценки от 10 до 20% за 22 хранителни продукта. Това стана ясно от заявка за Законопроект на аграрното ведомство. Наред с това правителството ще се опита да въведе задължителни квоти за български продукти в търговските вериги. В последния месец идеите каква да е регулираната надценка на държавата над пазара за храни от първа необходимост се мени буквално всяка седмица. И това е факт не само в законопроектите, предлагани от различни политически партии, но и от изпълнителната власт, в лицето на ресорното министерство на земеделието. От презентацията на проекта стана ясно, че се предлагат максимални търговски надценки върху стойността (без ДДС) на земеделски продукти и храни. Фиксира се, че за преработватели размера ѝ ще е не повече от 20% върху крайната цена на продукта. За търговци на едро по цялата верига на доставки - не повече от 10% от данъчната основа. 

В интервю за БНР Никола Стоянов, министър на икономиката в служебното правителство на Гълъб Донев, уточни, че много трудно се доказва картел. Според него таванът на надценките е краткосрочна мярка, която няма да реши проблема, но ще даде глътка въздух на хората в най-затруднено положение, докато се приемат нормативни документи, с които да се сложат нещата в ред. 

"Проблемът във веригата на доставки идва оттам, че всеки по тази верига казва, че всъщност не слага голяма надценка, всеки се оплаква, че печели много малко, а в същото време виждаме, че цените скачат няколко пъти от производителя до крайния клиент. Именно заради това, когато и аз бях част от служебното правителство искахме специална наредба, която да вкара в законови рамки проследяемостта на стоките. Дали са от вносител или от производител, няма никакво значение, ако се проследява цялата верига на доставки, докато стигне до крайния клиент."

Имаше ли ефект, според видинчани от проведените 5 бойкота на големите хранителни магазини?

"Да, има и промоции, но има и стоки с високи цени и те още ще скачат до Великден ... Цените се вдигат всеки ден и кой каквото си иска това си прави. Нищо не можем да направим, само гласуваме и това е. За какво гласуваме и ние не знаем ... Нашето правителство клекна и се съгласи. 22 стоки - хляб, мляко, ориз, боб, всичко ще намалят с 20% ... Българинът или не вярва или не го интересува нищо. Една апатия ни е обзела, аз се чудя младите хора защо са такива." - коментираха видинчани.

Работещите в малките хранителни магазини все още са обезсърчени от непрекъснато повишаващите се цени. Разговаряхме с Албена Иванова, продавач-консултант в малък хранителен магазин във Видин.

"Продължават да скачат цените нагоре и по-малко се пазарува в малките хранителни магазини. Яйцата в момента вече са 45 стотинки за бройка. Пак спекула преди Великден, нещо такова излиза. Не можем да се борим с големите търговски вериги. Не мисля, че новите мерки ще помогнат, защото много сме излъгани вече. може би и хората вече са много бедни, специално в нашия град." 

През вчерашния ден от Инициативния комитет обявиха, че спират бойкота на търговските вериги в България. Резултатът от проведените пет бойкота е частична победа както на потребителите, така и на производителите на храни. Това стана ясно от декларация на Велизар Енчев от Обединени пенсионерски съюзи и член на Инициативния комитет за бойкота търговските вериги. Той подчерта, че в резултат на първият бойкот, провел се на 13 февруари, оборотът на големите супермаркети е спаднал с близо 30% в рамките на деня. По думите му българските потребители осъзнават както сериозността на проблема с високите цени на хранителните продукти от първа необходимост, така и силата на гражданското общество. 

"Излязохме с декларация на Инициативния комитет за бойкот на хранителните вериги, в която обявихме, че прекратяваме, спираме временно бойкото на търговските вериги с аргументите, че след петият бойкот на веригите на 13 март, Министерството на земеделието и храните представи "Законопроект за веригата на доставки на земеделски продукти и храни" и в правителствения документ са изпълнени някои от исканията на Инициативния комитет за държавна регулация на цените на храните, каквато вече има в Хърватия, Гърция, Франция и Унгария. В Законопроекта на правителството, който се случи под натиска на тези пет бойкота се предвижда регулирането на цените на 22 хранителни продукта, който се предлагат в магазините."

Ще продължи ли подкрепата за малките търговски обекти и ще успеят ли те да оцелеят в условията на конкуренцията на големите търговски вериги?

"Разбира се, че трябва да продължава да ги има. Малкият бизнес трябва да бъде не само спасен, но и поощряван. В този смисъл трябва да се сложат образно казано "юзди" на търговските вериги. В повечето европейски страни в събота и в неделя се ограничава работното време на търговските вериги. Освен това при разполагането им в България не се спазва един основополагащ принцип, който е в чужбина - те не са в центровете на градовете." - обясни Велизар Енчев от Обединени пенсионерски съюзи.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Село Водна - където времето сякаш е спряло

Този петък екипът ни гостува на село Водна . Селото се намира в община Грамада, Област Видин. Въпреки, че не се намира далеч от града, Водна е едно от обезлюдяващите села в областта. Към момента постоянно пребиваващите са по-малко от 40 души - основни възрастни хора. Яворка Накова е кметски наместник на село Водна и на село Бояново, където пък..

публикувано на 03.10.25 в 11:00

Ще се съобразим ли с препоръките на МВФ за затягане на разходите?

Преди дни приключи мисията на Международния валутен фонд (МВФ) у нас. Препоръките на експертите са свързани със затягане на разходите за бюджета за догодина поне с 1%. Това трябва да стане чрез овладяване на ръста на заплатите в държавния сектор. Да отпадне максималният осигурителен праг и таванът на пенсиите, за да бъдат стимулирани хората да..

публикувано на 01.10.25 в 10:45

Аргументът трябва да е сила, а не силата да е аргумент

Може ли българското общество да излекува синдрома "детско насилие". Диагноза и рецепта написаха повече от 150 представители на държавни институции и неправителствени организации, които участваха в Националната кръгла маса на тема: "Насилието между деца". Дискусията е част от кампанията за преодоляване на агресията между подрастващи, която стартира..

публикувано на 30.09.25 в 12:55

Какви реформи са необходими в пенсионната система

"Не залагайте на хазарт старините ни!" - под това мото се провежда кампанията за пенсионната система на Сдружение "Солидарна България". Председателят на сдружението Ваня Григорова, Любомир Христов- доктор по икономика и Петър Витанов- член на Европейския парламент в мандат 2019-2024 коментираха заявените намерения за законодателни реформи в..

публикувано на 29.09.25 в 14:47

Радио Видин звучи денонощно на площада в Габровница

Екипът на Радио Видин гостува в село Габровница, което се намира на 13 км от Монтана. То е най-голямото село в община  Монтана, 1080 са днес жителите му. 36 км е уличната мрежа.  Безработицата е преодоляна, младите хора работят в предприятия в Монтана, в строителството, в чистотата, други работят в чужбина. Всички инвестират в домовете си и..

публикувано на 26.09.25 в 12:00
Лидерите на ГЕРБ Бойко Борисов (вляво) и на ДПС Делян Пеевски (вдясно)

Според социолозите: ГЕРБ остава водещата политическа сила

След началото на новия политически сезон електоралните нагласи сочат нарастваща интрига за второто място, но и за местата след него. Ако изборите бяха през септември, ГЕРБ щеше да получи почти 27 % подкрепа, докато ПП-ДБ, Възраждане и ДПС-Ново начало се движат на едно равнище с над 13,5 %.  На политическата сцена прехвърчаха искри между Бойко..

публикувано на 25.09.25 в 10:00

Защо поскъпват стоките от малката потребителска кошница?

Според КНСБ, съществуват скандални различия между цените, обявени от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ), и крайните цени за потребителите. Разликата при някои продукти е 20-50-100%. Това заяви за БНР Виолета Иванова , заместник-директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. 30% е разликата при..

публикувано на 24.09.25 в 10:45