Ледниците във фокуса на Световния ден на водата

"Самите валежи по принцип имат колебания. Общо взето за нашата страна колебанията могат да бъдат от да кажем 50% от нормата до 2 пъти в сравнение с нормата на много места. Така че тези 2 години донякъде ги адресирам и на естествени колебания, но като цяло тенденцията е такава, което означава, че тези години ще зачестят и може би засушаванията ще бъдат по- силно изразени, отколкото сме свикнали в миналото", смята проф. Емил Гачев. 

По думите му сега разчитаме на едни леко закъсняващи пролетни валежи, които ако не се случат, ще стане изключително сериозно. Липсата на снеговалежи също е една от тенденциите на климатични промени за България.

"Тук нещата са неравномерно разпределени, но като цяло тези сухи зими се обуславят от промените в общата атмосферна циркулация, тъй като общо взето арктическият басейн, Северния ледовит океан - него го наричат кухнята на времето за северното полукълбо и в последните години той е доста топъл. Става въпрос топъл в сравнение със средните температури обичайно.  Ако отидем да се изкъпем няма да ни е топло, но в сравнение със средните температури, които се наблюдават в тази област през зимата, температурата му стои висока и от тази причина всъщност се понижава налягането на тази полярна област и цялата атмосферна циркулация се изтегля на север, включително и тези въздушни маси, които трябва да донесат в България влага и валежи през зимата. И специално за зимата, това е една тенденция, която се оформя и много сериозно удря върху количеството на снеговалежите, разбира се, в комбинация с повишаващите се температури, тъй като те обуславят по- слабото задържане на снежната покривка. Иначе като цяло за момента валежите ни като тенденция не са намалели, но моделите показват, че трябва да очакваме намаление в бъдещите десетилетия", каза още проф. Емил Гачев.

Ледниците имат две основни функции, които са много важни- едната е осигуряването на воден ресурс, другата е климатичната функция- наличието на лед понижава локално температурата в местата, където са ледниците.

В България има два микроледника във високата част на Пирин планина, които проф. Емил Гачев със свои колеги от различни институции наблюдава повече от 15 години. Вече имат данни за големината им и как тя се изменя във времето. Последното десетилетие маркира една много тревожна и остра тенденция към тяхното свиване. Така че, ако така продължат нещата може би до 15-20 години може да изчезнат, посочи експертът.

"Това, което ние ще загубим, е от една страна природно наследство, тъй като това са едни от най- южно разположените постоянни, снежни и ледени маси на стария континент. И от друга страна самите те са един природен архив, по който можем да разкрием, да намерим информация за условията в миналото, включително да кажем в рамките на 150, дори 200 години тази информация ще бъде загубена за нас и то безвъзвратно". 

Важно е хората да знаят, че в ледниците понастоящем е заключена около 1.5% от водата на планетата или това е повече от половината от прясната вода. Т.е. това е най- голямото им значение като пресноводен запас. Те определят баланса на цялата планета. Т.е. когато ледниците започват да се топят стопената вода отива в морето. И тъй като ледовете имат огромен обем, това води до повишаване на морското ниво. За последните 50 години повишението на морското ниво е някъде около 12 cм, за последните 150 години около 20 cм, но, ако се сбъднат лошите сценарии за затопляне на планетата до края на века се очаква повишаване на нивото между 1 и 2 метра. 

Цялото интервю с проф. Емил Гачев може да чуете в звуковия файл.