Живата традиция на лазаруването оживява във Врачанско

публикувано на 12.04.25 в 10:00 | обновено на 12.04.25 в 12:58 | Репортаж

Фрагмент от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес православният свят празнува Лазарова събота. В седмицата преди Великден празникът е спомен за най-голямото чудо в земния живот на Иисус Христос - възкресяването на Лазар, който бил починал преди четири дни.

В обредния пролетен календар денят е познат като Лазаровден и се откроява с жизнерадостни ритуали. Сред тях е лазаруването, което се изпълнява и до днес. За него и традициите му разказваме в репортажа на нашата кореспондентка във Враца Ива Антонова.

Лазаруването е старинен момински ритуал за здраве, хубост, сила, любов, женитба, берекет за всички стопани, за цялото село, изобщо благополучие и благоденствие във всичко и за всички. Това е кратката визитка на един от най-красивите и жизнерадостни обичаи в обредния ни календар.

"Девойки на пред женитбена възраст пременени, натъкмено, облечени в най-хубавите си копринени кенарени ризи, с най-хубавите си вълненици, които са направени от тях, изтъкани, изпредени, изплетени, събрани на групички, вървят от къща на къща. Всяка една къща в селото трябва да бъде посетена от тези хубави млади девойки, които пеят весели лазарски песни и съответно стопанките трябва да дарят лазарките с бели несварени яйца", разказва етнографът Недка Димитрова.

В многообразието на песенните поздрави на лазарките, адресирани до всеки според общественото му положение, семеен статус и персонални особености, има една неизменна ключова дума "Лазаре".

Тази автентична лазарска песен откриваме в дигиталния краеведски архив на врачанската библиотека "Карта на времето". Сред богатата информация за особеностите на този ритуал в различни населени места във Врачанско, разбираме, че в село Баница, например, лазарките са малки моми подевки, които встъпват в моминство. Те ходят само веднъж на лазаруване и след този ритуал стават, според местното определение "съвршени" моми, т.е. могат да либат, да се кичат и да носят накити. Дори се е приемало, че мома, която не е била лазарка, не може да се задоми.

Днес лазаруването е красива пролетна традиция, пазена и поддържана в детски градини, училища и читалища за настроение и радост на малки и големи. Има я и в с. Баница.

"Децата сутрин се събират облечени в народни носии, с венчета, с кошнички и тръгват, пеят лазарски песни, влизат във всеки двор. Те играят хора и домакините ги посрещат и след това ги даряват с бели яйчица, след това на Великден ще се боядисат", разказва местният историк, краевед и общественик Анета Дилова.

По публикацията работи: Соня Валериева