Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Васил Вачев – актьорът с "най-говорещите" очи в българското кино

Снимка: Колаж на Милена Стефанова



Актьорът Васил Вачев е роден на 14 юни 1925 г. в монтанското село Стубел, но целият му професионален път преминава във врачанския театър, където изиграва над 70 ролиУчаства в 25 игрални филма, две филмови копродукции и един телевизионен сериал. За кариерата на Васил Вачев, както и за житейския му път, ни разказва Милена Стефанова от Държавен архив-Враца.

"Изключително интересна личност от Северозападна България... Човек, който гордо и смело се е изправял на фронта, на учителската скамейка, на театралната сцена и пред обектива на снимачната площадка. От 1950 г. до 1952 г. той става учител в ОУ "Христо Ботев" в родното си село Стубел и се жени за учителката Дара Василева. В периода на учителстването, той се превръща в основна движеща сила в театралната, културната и художествената самодейност на училището и читалището в селото, като организира местен самодеен театър. Тогава той разгръща неизмеримия талант, който носи в себе си..."

Благодарение на тази енергия, хъс, дисциплина, постоянна работа върху себе си и отдаденост към изкуството, на 27 години, макар и без академично образование, през 1952 година Васил Вачев постъпва във врачанската театрална трупа и остава там до пенсионирането си през 1977 година.

"Тук той играе под ръководството на известните режисьори Георги Фратев, Николай Фол, Николай Колов и Цвятко Николов... Още от първия му екранен образ се разбира колко много може да каже и покаже само с поглед..."

Вачев притежава силна физическа изразителност. Умее съвършено да използва тялото, жестовете и мимиките си, за да предаде емоциите на своите герои по въздействащ начин. 

"Без нито една реплика успява да изгражда образи на силни и пластични герои... Филмовите продукции го срещат и сближават с големи актьорски имена от този период като Георги Калоянчев, Невена Коканова, Георги Георгиев-Гец, Григор Вачков и много други..."

След дълго и тежко боледуване, на 16 април 2000 година Васил Вачев напуска този свят, но остава в сърцата на много хора като добър и скромен човек. И днес се излъчват филми с негово участие, а автентичните образи, които е пресъздал, остават в съзнанието на зрителя. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Националната награда „Йордан Радичков“ отново търси най-добрите разкази

10 автори участват в шестото издание на Националната литературна награда „Йордан Радичков“.  Според регламента в конкурса участват български автори, издали сборник с разкази през 2024 и 2025 година. Те ще бъдат оценени от жури с участието на писатели, представители на Община Берковица и Министерство на културата. Участващите в конкурса творци..

публикувано на 25.08.25 в 13:00

"Неделник" от 24 август 2025 година

„...Затичах се към вкъщи, вдишвайки за пореден път от мистичния въздух. Тук, покрай реката и божествената му сила, се случваха чудеса. Само трябва да повярваш малко по-силно в себе си, да затвориш очи и да вдишаш дълбоко. Да, реших да остана тук, за да градя бъдещето си, както и да откривам нови тайни места, за които ще знаем само аз и..

публикувано на 24.08.25 в 13:05

Да се отнасяме с благоговение и любов един към друг

В единадесета неделя след Петдесетница , Църквата насочва нашето внимание към един евангелски момент, към една притча, изречена от Господ Иисус Христос, която ни дава отговор какви да бъдем и как да се отнасяме към нашите приятели и ближни, и в това да бъдем подражатели на Христа. "Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се..

публикувано на 24.08.25 в 08:00

Възмездие в "Ресторант"

В едно общество, което като че ли вече е станало напълно безчувствено към насилието, жертвите на престъпления и техните близки все още имат нужда от справедливост. Но ако дори служителите на реда са безсилни да я въздадат, кой би трябвало да поеме тази задача и има ли изобщо право някой да го прави? А какво ви остава, когато насилието нахлуе в..

публикувано на 22.08.25 в 17:05

Томи - пратеница на съдбата

Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка"  ви представяме  кучето Томи - вярната спътница на своята стопанка Цветана . Срещнахме ги по време на сутрешната им разходка - ведри, усмихнати и сякаш в перфектна хармония един с друг. Историята им започва преди цели девет години. Тогава Томи е малко, слабо и уплашено кученце, което скита само по улицата...

публикувано на 22.08.25 в 15:30

Антикварната книжарница на Анжела

Днес ще ви разкажем за магията на антикварните книжарници. За любовта на една млада жена към книгите.  Научена от малка от дядо ѝ, който е бил антиквар и букинист, да обича книгите, Анжела Иванова поема по неговия път, като завършва Университета по библиотекознание и информационни технологии. Специалността ѝ е "Книгоиздаване и редакция"...

публикувано на 22.08.25 в 15:10

Доброволци обновяват детска площадка във Видин

От години детската площадка  на улици "Широка" и "Христо Ботев" във Видин била в окаяно състояние, разказват пред Стефка Павлова младежите, които подеха инициативата за нейното обновяване. Антонина Лозанова обясни: "Събрахме се хора, които милеят за града ни и искат да живеят в една по-хубава среда. Тази дейност е финансирана в рамките на..

публикувано на 22.08.25 в 14:31