Нели Карамели: "Аз съм човек, който следва сърцето си"

Избрала е да носи артистичния псевдоним Нели Карамели, защото всъщност на първо място тя е актьор, след това учител и филолог. И защото целият й живот е свързан с децата. А всички знаем, децата обичат шоколад, карамелени бонбони и всякакви шарени неща. Животът на Нели Карамели точно такъв- сладък, шарен и пъстър. 

Детските й спомени са свързани с летните ваканции и дни, прекарани на село, с баба и дядо, с брат й и кучето Лъвчо. Майка й винаги е казвала, че тя и брат й сами трябва да взимат решенията и да си носят отговорността за каквото и да е.  И това се оказва доста голям тренинг за Нели и брат й. 

Нели тръгва на училище в ОУ "Отец Паисий", спомените й за тези години са за ред, дисциплина, подреденост и сутрешна гимнастика на двора. Спомня си с благодарност за учителите си Надя Лозанова, Марийка Василева, която й вдъхва любов към българския език и литература. До ден днешен обича да чете, да се образова и да научава нови неща. Дисциплината е хубаво нещо, но като педагог и донякъде психолог, Нели смята, че е добре да има и баланс между строгост и толерантност, когато се възпитават децата.

След 8 клас продължава образованието си в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров" в специалност "Секретар - администратор". 

Винаги е харесвала английския език и затова избира да продължи  да учи "Английска филология" в университета в Благоевград. Записва магистратура "Журналистика и медии", а дипломната й работа е по графичен дизайн. 

В София започва работа в офис. След две години решава да си търси друга работа, но условието е - да не работи като учител. Попада на обява за актьор - аниматор и от 30 явили се на кастинга професионални актьори само тя, която не е актьор, е одобрена за позицията. Работата й харесва, тя е добре платена, обича децата, обича да ги забавлява и да вижда радостта в очите  им. Има още бонуси - живее на морето почти през цялото лято. А свободното време й дава възможност да чете много, да пътува и да си почива. 

Раждането на дъщеря й Мишел променя живота й. След почти тригодишен престой у дома започва работа като учител по английски език в училище. И днес това е основната й работа, която й носи доходи. А страничната, която е нейно хоби и любов - това е писането. Винаги е обичала да пише, като малка създава сценариите за театър у дома, приготвя сценичните дрехи на децата. А днес се оказва, че работата с децата я вдъхновява и тя започва да пише една история, предназначена за деца. 

Но как започва? Една вечер, когато се прибира у дома, вижда, че е ограбена - няма телевизор, няма лаптоп, няма нищо. Вместо да се паникьосва, Нели сяда и започва на спокойствие и в тишина да си пише на лист хартия някаква история за една вълшебна гора. И така година след година добавя по нещо, преработва текста. След 11 години на бял свят се появява книгата й "Ом - дом на омагьосани дракони и ядосани джуджета".  Гордее се, че всичко, свързано с издаването на книгата, е направила сама, по "най-прекрасния" и изпипан начин и споделя, че чувства книгата като свое дете. 

Тази книга видинските деца имаха възможност да я видят в цялата й прелест и красота, тъй като Нели беше подготвила истински дракон и деца-актьори, които представяха откъси от книгата във видинската библиотека.

"Баба и дядо са ми детството и брат ми и кучето Лъвчо. Имах детство на село като истинските деца от близкото минало. Баба и дядо живееха в село Срацимир. Във всички ваканции с брат ми бяхме там. Играехме навън, имахме куче, котка, много приятели. Ако си затворя очите, мога да опиша в детайли всяко едно нещо. Дълбок отпечатък ми е оставило това място. Имах прекрасно детство".

"Целта  не е просто да си актьор, а да можеш да общуваш и да грабнеш вниманието на децата. Това не е толкова лесно, както може би някой би си помислил. Много е трудно, трябва много да лавираш, те бързо си губят интереса, да можеш да ги хванеш и да ги накараш да правят каквото ти искаш за определено време, то си е изкуство това. Разигравахме етюди, с кукли се работеше, пък аз това си го правех отпреди това. Понеже като дете с четиримата ми братовчеди и брат ми си правехме театър и аз правех представления, измислях им костюми, правех сценария, всичко аз. Всъщност после много време работех това. Имаше един период, в който живеех по 4 месеца на морето. На Царево много ми стана любимо това място, има невероятна атмосфера... Установих, че времето, с което разполагаш, е едно от най-ценните неща..."

"Мисля, че 10-11 години я пиша тази книга. Последните години я написах, редактирах около 5000 пъти, и в крайна сметка я завърших, после я дадох на редактор, на коректор. После на предпечат, илюстратори имам. Всичко е направено както трябва, но отне много време. Книгата може да се чете от по-големи деца и възрастни, които обичат фентъзи романи. Тя има приказни елементи, има и фентъзи в нея.. Това е една история за една омагьосана гора, в която живеят пет вида дракони, които си правят класово общество. Едните стават деспоти, другите бунтари... Всички в гората живеят в диктатура... Има и джуджета, които копаят злато в мините, но драконите им го вземат. Джуджетата са и шпиони... Забавно е, има обрати, даже една романтична връзка. Доста е шарена, но е лека за четене..."