Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Светиите от българския род – пример за подражание

Неделя на Всички български светии /Втора след петдесетница/ е най-новият, подвижен празник в нашия църковен календар. Денят на Всички български светии е уникален празник. На него Църквата отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци. Те са се отличавали с благочестив живот, изповядвали са в пълнота Христовата вяра и са били предани на светото православие. Били са хора на вярата и духа, и всеки с делата си е заздравявал спойката между църква, народ и държава. Българските светци олицетворяват националната ни съдба, защото всеки период от доосвобожденската ни история има своите мъченици. Освен тези светии, които са отбелязани в църковния календар, на българската земя са просияли много светители, преподобни, пустинници и мъченици, като се почне от преди покръстването на българите и след това до ново време. По време на османското робство башибозукът е разрушавал и изгарял манастирите и църквите ни, но вярата на народа ни е била съхранена.

Затова на този ден възпоменаваме също безбройните безизвестни свети хора, които са пролели кръвта си за запазването на вярата по нашите земи. Този ден е за прослава и на онези неизвестни подвижници, монаси и свети хора, отишли си тихо и скромно от този свят, които светят със невидима светлина от небесния небосклон.

Неделя на всички български светии празнуваме след Неделя на Всички светии – първата след Петдесетница. С възпоменанието им в богослужебния ред се изпросва молитвеното им застъпничество и благословение над целия български народ. Първият известен по име български светец е едновременно княз и мъченик. Той е св. Енравота или Боян, пострадал за християнската вяра през 30-те години на IХ век. Този най-голям син на хан Омуртаг е екзекутиран в Плиска по заповед на брат си Маламир. Но преди да се прости със земния живот, Енравота изрекъл следните думи: "Вярата, за която сега аз умирам, ще се разпространи по цялата българска земя…". Действително не изминали тридесет години и цяла България се покръстила. Да споменем св. равноапостоли Кирил и Методий, които родиха духовно славянските народи и им предадоха златния ключ към вратата на знанието и мъдростта. Канонизирани за светци са и техните ученици, които разпространяват Христовото слово и православната култура сред нашия народ.

Почитаме ги заедно като Свети Седмочисленици – Климент Охридски, Наум Охридски, Сава, Горазд и Ангеларий. За разлика от сърбите, българите са канонизирали малко владетели. На първо място сред тях стои неустрашимият княз Борис I, внукът му цар Петър, княз Йоан-Владимир и други. В галерията на българската святост не липсват образите на епископи като св. Климент Охридски, Иларион Мъгленски, Патриарх Евтимий, който героично защитава Търновград от азиатските пълчища, Софроний Врачански, който просвещава българите във време на хаос и безправие. Днес нашето монашество е в упадък, но не трябва да забравяме, че народът ни е откърмил много светци-монаси. Редицата им се води от всебългарския закрилник св. Иван Рилски чудотворец, който основава най-големия и най-красивия манастир на Балканите. Негови духовни последователи са тримата отшелници в македонските предели ­ Гавриил Лесновски, Прохор Пшински, Йоаким Осоговски, също св. Петка Търновска, исихастите Теодосий Търновски, Ромил Видински. Колоритен светец е св. Димитър от русенското село Басарбово, живял през ХVII век.

Нашата Църква се украсява и от хиляди мъченици, пострадали за вярата си от иноверци. Имената на първите мъченици са свързани с късната античност, когато християнството се разпространява на Балканите. Това са личности, приели мъченичеството в името на Христовата вяра по време на гоненията срещу християните – например Дасий Доростолски, Емилиян Доростолски и други. Първият мъченик на Българската църква от български произход е синът на хан Омуртаг Боян-Енравота. Той приел християнството три десетилетия преди покръстването на България. Защото отказал да се отрече от християнството и да се върне към вярата в Тангра, св. Боян-Енравота загинал, посечен по заповед на брат си хан Маламир.

Сред сонма на българските мъченици са и 26-те преподобни мъченици, изгорени на 10 октомври 1276 г. в кулата на Зографския манастир в Света Гора от папски пратеници, които ги принудили да приемат уния с папата и неговото върховенство. Най-много са българските мъченици от времето на Османското робство, когато православната вярата трябва да бъде защитавана от асимилацията на исляма. Скъп за нас е св. Райко Шуменски ­- млад златар, умъртвен след жестоки изтезания през 1802 година. През тази епоха мъченически загиват за вярата и св. Георги Нови и св. Георги Най-нови Софийски, Никола Софийски, Йоан Търновски, Терапонтий Трънски, Игнатий Старозагорски, Злата Мъгленска, Никодим Албански и много други.

В календара на българската църква могат да бъдат вписани още имена, но за това е необходимо специално синодално решение. Въпреки това има личности, които без да присъствуват в сегашните църковни календари в миналото са били почитани като светци и продължават да са обект на такава почит от местното население – например св. Симеон митрополит Самоковски, обесен от турците през 1737 г. или Рада Пловдивска, убита също от турците в средата на ХІХ век. През 1954 година Св. Синод на БПЦ постановява втората неделя след Петдесетница да бъде обявен за ден на Всички български светии. Патриарх Кирил отслужва първата литургия за празника в столичния храм „Свети Седмочисленици“. Това е една от първите големи инициативи на Българската патриаршия, която възстановява своето патриаршеско достойнство само една година по-рано – на 10 май 1953 г. От тогава Денят на Всички български светии има постоянно място в българския църковен календар. Канонизираните за светци българи са 104. Сред тях има дванадесет български патриарси или епископи, сред които Преп. Йоаким Търновски, Преп. Теодосий Търновски, Св. Евтимий патриарх Търновски, Св. Киприан Цамблак, преп. Ефрем Печки,четирима царе и князе – Св. княз Боян-Енравота, Св. Княз Борис Покръстител, Св. цар Петър Български, св. Йоан-Владимир Български), трима войни. Осемдесет и седем канонизирани мъченици. Последните канонизации в Българската православна църква са извършени по времето на патриарх Кирил. На 26 юли 1962 г. Св. Синод провъзгласява за светец на нашата църква преп. Паисий Хилендарски по случай 200 годишнината от написване на „История славянобългарска“. В този период е канонизиран и св. Софроний Врачански.

Йеромонах Павел Стефанов

В рубриката "Съвременна Библия" - коя е ролята на разума в живота ни? Днес масово тази функция се изключва. Хърбърт Шлосберг - американски историк и философ твърди, че сривът на интелекта е необходим за по-лесното производство на масовия човек. Масовият човек живее без да вярва в истина, но пък е убеден, че има и живее своята истина. За да елиминира това вътрешното противоречие, масовият човек е принуден да спре да мисли. Ще ви разкажа историята на Рич Пиана. Това е тъжната история на един масов човек, отказал да мисли, издигнал знамето на своята истина, достигнал върховната си реализация, за да открие накрая убийствената природа на лъжата, която той без да мисли е наричал истина... своята истина. Вие имате ли своя истина? Помнете Рич Пиана - големият и успешен човек, който имаше своята истина и отказа да мисли. Да, ще кажете, че това е масово явление, но вие не сте длъжни да бъдете масови хора. Това е въпрос на избор - вашият личен избор!

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

„Музикална зона: Слънце, ритъм и Сарагоса Бенд“

  Лятото е тук и повечето от нас вече мечтаят за море, слънце и малко заслужена почивка. Но ако сте от онези „късметлии“, които тази година ще пропуснат летния отдих- не се тревожете! Днешното предаване е точно за вас. Поне за час ще се пренесем на тропически бряг, с песен, коктейл в ръка и вятър в косите. В компанията на Saragossa..

публикувано на 23.06.25 в 09:00

"Неделник" от 22 юни 2025 година

Заповаядайте да попътуваме с "Неделник". Школата по керамика към видинското Народно читалище "Цвят 1870" подреди изложба с ръчно изработени изделия. Подобно обучение се провежда за първи път във Видин. Ще чуете преподавателят Нонка Матеева . Читалище „Надежда“ в село Раковица се готви за прегледа, който ще определи съставите..

публикувано на 22.06.25 в 13:46

Десислава Тошева и пътят на успеха

Тя е млада, умна, красива и можеща. Успешно пробива на световния моден пазар.  Нищо, че е самоука в тънкостите на кроене, моден дизайн и специфичност на различните тъкани, тя се потапя скоростно в практическия опит, стартирайки своето начинание с незабавен успех.  Междувременно с развитието на Модната ѝ къща „Caviar couture“ , тя..

публикувано на 22.06.25 в 12:30

21 години от създаването на фондация "Благотворител"

Фондация "Благотворител", която подпомага обучението на деца и младежи в неравностойно положение и насърчава благотворителни инициативи на ученици, отбелязва 21 години от създаването си. Събитието ще е на  24 юни в тържествената зала "Марин Дринов" в централната сграда на БАН. Водещ ще е певецът Орлин Павлов. Той не само приема поканата с..

публикувано на 20.06.25 в 18:00

Куклите с душа: Историята на Мария Асенова от Лом

"Професия хоби" продължава да ни среща с вдъхновяващи творци - хора, които са се отдали на изкуството, а то оживява в ръцете им. Чрез него те ни предават частица от своята душа. Именно такава е и днешната история, която с радост споделяме с вас. Днес ви срещаме с Мария Асенова, родом от Лом . Още от дете тя изработва кукли и през годините това..

публикувано на 20.06.25 в 16:30

"Дефицит", но на какво?

В началото на 1990 г. на големия екран излиза един филм, заснет още преди паметния 10 ноември 1989 г. Един от последните социалистически филми, който обаче по всички правила и закони на онова време, не би трябвало да съществува. Става дума за „Дефицит“ с участието на Катя Паскалева, Надя Тодорова и Ели Скорчева, заснет по сценария на..

публикувано на 20.06.25 в 16:10

Младоженци избраха българските обичаи за най-важния си ден

Сватбеното тържество несъмнено е едно от най-запомнящите се и важни моменти за всички младоженци. Съвременните представи за сватба са свързани с пищни тържества, стилни рокли и костюми, разбира се булката да е в бяло и много други подробности, отговарящи на желанията на младоженците.  Мария Петрова и Ники Николов решават да оставят целия..

публикувано на 20.06.25 в 16:00