Норвегия, град Берген, на брега на Норвежко море.
40-те години на ХХ век. Втората световна война. Време мрачно и тежко като норвежко зимно утро. Или лятно. Толкова на север разликата не е особено голяма. На този прогизнал от дъжд декор се разиграва действието в романа на Гюнар Столесен „Нощем вълците са черни“.
Окупирана от нацистка Германия, северната държава е разкъсвана от външни и вътрешни борби и врагове. Фашизмът се опитва да смаже всеки, който не се вписва в човеконенавистните му представи за световен ред. Мракът властва над душите на хората и се разпространява като зараза. Единствената надежда като че ли е в местната съпротива. Има обаче и хора, които нямат никакви скрупули и се облагодетелстват от ситуацията, търгувайки с всичко, от което могат да изкарат пари, в това число и с човешки животи. Например предателите.
Десет години по-късно, през 1953 г. при чудовищен производствен инцидент във фабриката за бои „Пофугл“ петнадесет души намират смъртта си сред пламъците на огромен пожар. Официалното разследване – може би очаквано – е приключено така, че да е угодно за всички, но най-вече за собственика Хагбард Хеле. Останали са куп въпроси обаче, които никой не смее или не намира смисъл да задава. Отговорите биха стрували твърде много и на заподозрените, и на оцелелите.
През 1971 г. на доковете в Берген е открит трупът на смазан от бой куриер, който някога е работил именно във фабриката „Пофугл“ и дори е спасил живота на няколко души. Убитият е разпознат като никому неизвестния Харалд Юллвен, но някои от полицаите имат основания да подозират, че там всъщност е намерил заслужения си край, не герой, а мистериозният Ротеифтен – един от най-мразените национални предатели, на чиято съвест тежат стотици жертви.
През 80-те години на ХХ век пенсионираният полицай Ялмар Нюмарк едва не умира прегазен от автомобил, минути след като е разговарял с частния детектив Варг Веум в любимия им бар. Преди броени дни в дома си Ялмар е показал на Веум една картонена кутия, пълна с материали за пожара във фабриката „Пофугл“. Някога той е бил част от екипа, разследвал случая, но дори след тридесет години станалото все още не го оставя на мира. Все още не смята, че тогава е била въздадена справедливост.
А после, само ден след изписването си от болницата, Ялмар Нюмарк умира. Може би от естествена смърт, но защо тогава кутията с материалите за пожара в „Пофугл“ липсва от скривалището си?
Веум единствен има съмнения и решава, че дължи нещо на старото ченге. Нещо, което самият Ялмар така и не успява да осигури на семействата на жертвите от пожара през 50-те, а и на себе си. Справедливост. Дължи го и на виновниците за смъртта на всички онези хора, разбира се.
„Нощем вълците са черни“ е петият роман от знаменитата поредица „Варг Веум“ на норвежкия писател Гюнар Столесен – един от майсторите на скандинавското криминале. Може би част от тайната му е, че той разполага действието от романите си на позната територия. Столесен отлично познава град Берген, защото самият той е роден там и именно в Берген прекарва целия си живот. Познава мрачните капризите на времето, дъждовни дни, колебливото лято, мириса на Норвежко море, улиците, сградите, тайните на кварталите. И притежава необходимия талант, за да ги превърне в сцена на завладяващи истории за престъпления и възмездие.
Почитателите на класическите криминални истории вероятно ще открият в романите му твърде много прилики с автори като Реймънд Чандлър например и това не е случайно. Столесен принадлежи към същото поколение писатели, а поредицата му за частния детектив Варг Веум е смятана за една от най-добрите в съвременната криминална литература.
Както казахме, подобно на своя герой, Столесен живее в град Берген, където, освен като писател, работи и като сценарист и драматург. Работил е също като журналист, филмов критик и прессекретар. Днес от книгите му са продадени повече от 4 милиона копия в 24 държави. Много от тях вече са адаптирани за кино, телевизия, театър и радио, а във времето от 2007 до 2012 г. са заснети цели 12 филма само върху романи от поредицата „Варг Веум“.
Тринадесета неделя след Неделя подир Въздвижение , която отбелязваме днес, Господ Иисус Христос ни напомня, че ние като християни трябва да се стремим не само да изпълняваме закона на Бога просто на думи и формално, а трябва да се отдадем всецяло в ръцете на Бога. "Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?" (Лука 18:18)..
Хидротехническият факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия организира днес среща-дискусия, посветена на течовете във водоснабдителните системи , на тяхното откриване, оценка, намаляване и техники и методи на отстраняване. Факултетът ежемесечно провежда срещи, свързани с проблемите на водата, каза доц. Венци Божков- заместник..
От 1 януари 2026 г. в България трябва да започне въвеждането на модела "замърсителят плаща". Принципът стимулира по-малко генериране на отпадъци и повече разделно събиране. В момента плащаме на база данъчната оценка на имота, което прави системата несправедлива и необоснована. "Има различни варианти за пресмятането спрямо вида жилище,..
България в момента е в процес на финализиране на Социалния план за климата. Страната ни ще внесе в Европейската комисия втори вариант на социалния план за климата, това стана ясно след среща с експерти на FFW-България и Хабитат България, която е част от проект "BioJust". Проектът експериментира с евентуално приложение на общинско ниво с частични..
На 29 ноември, събота, във Видин ще се проведе мотосреща на открито. Организатор на инициативата е Георги Георгиев , представител на "Bulgarian Adventure Group" /BAG/ - мото група за любители на приключенията на две колела. Идеята е непретенциозна - да се съберат всички фенове на мотори, независимо от това дали са "свободни ездачи" или членуват в..
Над 250 книги ще бъдат дарени на МБАЛ "Свети Николай Чудотворец" в Лом утре, 28 ноември. Акцията се реализира благодарение на Зорница Михайлова от Монтана, която е създател на инициативата "Библиотерапия!". Инициативата започва в родния ѝ град с дарение в болница „Сити клиник“, като тогава тя не е предполагала, че кампанията ще се разрасне,..
Понякога я наричат "момичето с шапката". Истинското и име е Жужана Ева Уорд. Вестник "Ню Йорк Таймс" пише за нея: "Енергията и напомня на Тина Търнър, стилът и - на Арета Франклин, а душата и - на Ета Джеймс". Закърмена от детинство с ритъм енд блус, продължава линията и до днес, като добавя звученето на поп, рок, кънтри и соул. Харизматична млада..