Селфито като феномен

Ако обичате да си правите автопортретни снимки, утре имате повод за празник, защото 21 юни е Международният ден на селфито. Селфито е снимка, при заснемането на която снимащият, понякога заедно с група хора, попада в кадъра и е тясно обвързана с генерирането на основно съдържание в социалните мрежи.

Терминът влиза официално в Оксфордския речник през 2013 г. Първото селфи обаче е заснето още през 1839 г. от американеца Робърт Корнелиус. Селфитата вече са част от съвременната култура, а масовото им разпространение става повод за усъвършенстване на камерите на мобилните устройства, с които много по-лесно да се правят фотографии автопортрети. Думата "селфи" възниква като сленг в интернет-форуми, но през 2013 г. вече е включена в онлайн версията на Оксфордския речник и става дума на годината. 

Какъв е смисълът обаче от него, и наистина ли се оказва, че физиономията ти е най-интересната забележителност, когато се намираш на красиво място, на пример пред кулата в Пиза, до египетските пирамиди, на камила в Мароко или пред Айфеловата кула? 

Важно е, когато човек избира, да прави каквото и да е, включително и селфи да е наясно със себе си - защо сега, защо в такъв момент, какво искам да покажа, как представям себе си, какво харесвам, какво не харесвам. Ако човек е осъзнат, това е възможност, която да го свърже повече с другите хора, ако не е осъзнат обаче, крие рискове. 

"Детското е останало в нас", смята психологът от Враца Анелия Димитрова:

"Според мен предизвикателството е необходимост, детска необходимост, масово явление, деца в тялото на възрастни. Задвижват се отвън навътре. Трябва да се усетят важни и значими, полезни, обичани. Приоритетно обаче го правят пред хората и в днешно време социалните мрежи са чудесен функционален механизъм на тази детска мода и затова има хиляди истории там... От онзи ден, следващ ден се качват селфита. Аз съм свидетел на такива - ядене по ресторантите, пиене, абсолютно всичко... За някого това е чувство и дава бърз допамин за награда. Нещо става от мен. Аз съм длъжен, нещо се случва, но тъй като е дисфункционален механизъм и сега действа в живота на възрастните... Та това е  тъжната истина... Естествено всяко нещо, каквото и да е то, си има норма и извън норма, така че е лесно да се хипотезира профилът на някой човек през социалните мрежи... Толкова много са се объркали нещата и са се обърнали, и може да си позволи да отиде на Триумфалната арка и трябва всички да видят това нещо. Трябва да се снима...Това е копие на данни за ниска самооценка...", коментира психолога Анелия Димитрова.

Днес за пристрастяване към правенето на селфи може да говорим, когато е премината границата и селфито е станало самоцел, смятат още психолози. Селфитата са част от съвременната култура, а някои звезди, като например кланът Кардашиян са натрупали състояние от милиони, именно със селфита. Нещо повече, дори са създали наръчници за това как се прави перфектното селфи.

Селфитата стават все по-модерни и все по-рядко чуваме - "Извинете, може ли да ни направите една снимка?". Оказва се, че правенето на прекалено много селфита вече е признато за диагноза.

Според руския психолог Артур Гарганов 6 селфита на ден са достатъчни, за да се определени, че имате психическо разстройство. Границата, разбира се, е условна.

Има 3 категории, на които можем да разделим "селфи-любителите":

1. Безопасната

Човек си прави по 1-2-3 снимки на ден с телефона, но не ги качва никъде, пази ги само за себе си или най-много да изпрати някоя на гаджето.

2. На границата

Това са хората, които пускат по 2-3 селфита на ден в социалните мрежи и с нетърпение чакат да видят колко харесвания ще съберат. Повечето от тези хора все пак имат нужда от разговор с психолог.

3. Опасната

Тази категория е за хора, които качват повече от 6 снимки на ден. Това е патологичен случай, на който трябва да се обърне особено внимание. Човек става толкова зависим от общественото мнение, че не минава и ден без да търси одобрение по няколко пъти на ден.

Какво мислят по темата видинчани:

"Правя си селфита. По принцип в града, в парка. Снимам се и с повече хора... Но селфито като че ли затъва в културата ни. Мога да го кажа със сигурност, защото не си падам толкова по тези неща... Селфита в банята или тоалетната не са нормални... Аз правя, но по-често дъщеря ми. Тя е майстор. Днес си правихме на един хотел. Прекрасна гледка... Ще продължаваме да го правим... Правя си вкъщи най-вече, защото не обичам на публични места. Там преча на хората понякога..."

Друго изследване сочи, че хора, които в продължение на няколко седмици си правят всеки ден усмихнати селфита, са във видимо по-добро настроение в сравнение с други, които не правят изобщо. Изпращането на снимките на приятели пък също допринася за усещането за щастие и удовлетвореност. Като че ли селфито има още по-голяма тежест, когато очаквате с нетърпение да го споделите с някого.

Изпращането на снимка на някого може да доведе до много неща - на първо място заздравявате връзката си с този човек, като му показвате лично отношение и изразявате доверието си към него. Все пак снимката е нещо интимно. На второ място, бихте могли да провокирате ответна реакция, като и човекът отсреща ви прати снимка на нещо, което обича, или на място, където се намира в момента. И не на последно място, изпратеното селфи до някого може да провокира приятен и неочакван разговор.

Като всяка снимка, така и селфито е отличен начин да запечатате специален момент, към който да се връщате по-късно с усмивка. Още по-забавно е, ако си направите групово селфи - то създава още повече настроение и ви свързва с повече хора, защото можете заедно да си спомняте по-късно за този ден.

И бъдете внимателни!