Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Дефицит", но на какво?

Снимка: Архив на Радио ВИДИН

В началото на 1990 г. на големия екран излиза един филм, заснет още преди паметния 10 ноември 1989 г. Един от последните социалистически филми, който обаче по всички правила и закони на онова време, не би трябвало да съществува. Става дума за „Дефицит“ с участието на Катя Паскалева, Надя Тодорова и Ели Скорчева, заснет по сценария на българския режисьор, драматург, сценарист и писател Евгений Тодоров. Излъчен и… странно забравен. За причините можем само да предполагаме. Може би защото в него се говореше за корупция и рушвети, за невъзможността да съхраниш достойнството си, ако не „влезеш в играта“. Може би защото разкриваше пълната картина на социализма без изкуствения патос, без цензура, без свенливост. Неудобен за социализма по очевидни причини, но изненадващо оказал се неудобен и за новия обществен и политически строй.


Почти 35 години след премиерата на филма Евгений Тодоров се решава да превърне сценария в роман и в самото начало на 2024 г. книгата е факт. „Дефицит. Нашата 1984-а“. „Нашата 1984-а“ като отговор на необяснимата, но очевидно набираща скорост в последните години носталгия по „онова време“. И може би точно затова оценявана високо от едни и ненавиждана яростно от други.


А по време на „онова време“, ако махнем розовите очила на носталгията, реалността беше такава, че трябваше да имаш свои хора за всичко, да даваш рушвети за неща като книги, портокали, кубчето рубик и дори за тоалетна хартия. Партията пък бе поела, при това отлично, ролята на българския Биг Брадър. Но може би най-зловещото беше, че очи и уши на този нашенски Биг Брадър често пъти се оказваха не просто някакви близки и далечни познати, а дори собственото ти семейство – човекът, който ти се е врекъл в любов и вярност, детето ти, брат ти или сестра ти, родителите ти, съседът, с когото от петнайсет години делите парчето хляб и нелегалните видеокасети с „упадъчни“ западни филми…


Но хората като цяло имат удивително къса памет за такива неща. Предпочитат да забравят как пак по „онова време“ за един виц можеше да попаднеш в затвора, как се налагаше да търсиш дебели връзки и да даваш още по-дебели рушвети, само за да си купиш нов телевизор, хладилник или автомобил, как за жилище в града се чакаше по десет и повече години. Забравят режимът на тока, опашките, нямането, търговията под масата, доносите, деленето на „наши“ и „по-наши“. Вместо това предпочитат да си спомнят с умиление за билетчето за градски транспорт на стойност 6 стотинки.


За Елисавета Митрева, позната просто като Елка, животът на село е започнал да доскучава. Не че има от какво толкова да се оплаче, но няма и с какво да се похвали. А и тази вечна миризма от прасетата, които родителите ѝ от години отглеждат полулегално, ѝ е втръснала до писък. Тя и брат ѝ са отраснали с нея, прасетата осигуряват на семейството повече от охолно съществуване, но Елка вече иска нещо по-добро за сина си Кирчо. Иска нещо по-добро и за себе си. Например апартамент в близкия Пловдив. Иска онова, дето го имат гражданите. Нима трябва да прекара целия си живот в това забутано село, с прасетата и камбите като родителите си? Да наричан сина ѝ „Прасчо“ и да пишат по вратата им „Гадове“ всяка година покрай 9 септември?


Само дето Елка има лошия късмет да иска тези неща във време, в което не е никак лесно да имаш каквото и да било. Затова се заема да си го осигури сама, по „втория начин“, който се оказва и единствен. Като за начало си намира работа като контрольорка в градския транспорт на Пловдив, а след това…


След това започва разбиването на идеалите един по един и сбогуването с тях парче по парче. Започва трудното проглеждане за истината зад политическите лозунги, зад изкуственото въодушевление на манифестациите, зад патриотичните уроци на другарката Роза от селското училище, зад кутиите с шоколадови бонбони, разнасяни из някои учреждения и зад фасадата на неподкупност, демонстрирана от властниците. А една случайна среща с „Първия“ не само че не успява да върне нещата по местата им, но дори съвсем ги обърква. И Елка не без доза справедлив гняв трябва да признае, че живее в държава, в която колкото и да искаш да си честен, системата просто не ти го позволява. Че цената на честността е човешкото ти достойнство.


Разбира се, невъзможно е да не направим паралел между „Дефицит“ на Евгений Тодоров и страховития роман-антиутопия „1984“ г. на Джордж Оруел. Всъщност самият автор прави тези препратки, както и такива към една друга, не по-малко страховита книга на Оруел, в която животните в една животинска ферма, точно както хората в условията на комунизъм, уж бяха равни, но някои се оказваха по-равни.


Разликата между оруеловата „1984“ и „Нашата 1984-а“ е тази, че нашата въобще не е дистопия, а си е челно преживяна история, при това сравнително скорошна. Преживяна е корупцията, дефицита не само в материално, но и в духовно отношение, комунизма, опитите за контрол на всички възможни нива. Преживени са режимът на тока, купоните, опашките за какво ли не, липсите на елементарни стоки, услуги и права, преживян е страхът и усещането за невъзможност да водиш достойно съществуване като честен човек, колкото и да ти се иска, ако не дадеш рушвет или не познаваш когото трябва.


Може би на романа „Дефицит“ в крайна сметка трябва да се гледа като на лекарство. Лекарство против симптомите на онова заболяване, което обикновено започва с носталгична въздишка. „А пък едно време…“


По публикацията работи: Красимир Каменов


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Един процент промяна" с кауза в Ослен Криводол

Сдружение "Един процент промяна" набира  средства за осигуряване на отопление в читалището във врачанското село Ослен Криводол. Необходими са 17 200 лв., с които да бъдат закупени климатици. Читалището е   създадено преди три години и се помещава в бившето училище. Сградата е предоставена от Общинския съвет в Мездра, а с дарения и доброволен труд..

публикувано на 05.09.25 в 16:47

Кой е "Каръкът в мен..."

За какво може да си мисли човек, докато пада от петнайстия етаж? Казват, че в такива моменти животът ти минава пред очите като кинолента, а Иван Георгиев, по-познат на цяла България като Джони Шкейца, може да го потвърди. Оказва се обаче, че едно падане от петнайстия етаж далеч не е толкова кратко, колкото изглежда и, докато лети неконтролируемо..

публикувано на 05.09.25 в 16:35

Ажурните дърворезби на Соня Маркова

Чудно нещо е дърворезбата - от едно парче дърво се издълбават различни форми и мотиви върху дървесината, създавайки релефни изображения. Резултатът от дърворезбата е декоративен продукт, често използван за създаване на сувенири, интериорни елементи и украшения, които могат да запазят вида си за дълго време.  Дърворезбата съществува от много..

публикувано на 05.09.25 в 16:05

Седем кученца си търсят стопанин

Днешната история в "97 лапи и една опашка" е за всеки, който има нужда от верен приятел. Става въпрос за седем малки и симпатични кученца, които търсят своя нов дом и любящи стопани. Ивайло Йосифов намира едно куче, което е обект на враждебно отношение от страна на хора, които живеят около негов имот в град Лом . Прибира животното и му дава името..

публикувано на 05.09.25 в 15:30

Доброволци от Младежкия червен кръст във Видин създадоха настолна игра

Играта "Мисията възможна: Спаси човечността!" съчетава въображение, съпричастност и сила на посланието. Същевременно представя принципите на червенокръсткото движение по атрактивен за младите хора начин, обясни Галина Йорданова, главен специалист към Секретариата на Областния съвет на БЧК (Българския червен кръст) във Видин. "Тази..

публикувано на 05.09.25 в 15:17

Благотворителна кампания събира ученически пособия за 400 деца в нужда

На 5 септември отбелязваме Международния ден на благотворителността - дата, включена в календара на ООН в чест на годишнината от кончината на Майка Тереза, символ на милосърдието и всеотдайната помощ към най-нуждаещите се. Този ден е призив към всеки -  независимо дали е представител на неправителствена организация, корпорация, благотворително..

публикувано на 05.09.25 в 14:28

Детските игри: Забавленията навън срещу дигиталния свят

В днешно време децата прекарват все повече време пред екраните - телефони, таблети и компютри. За разлика от това, през 90-те години игрите бяха на улицата, на двора или в парковете. Децата тичаха, скачаха, катереха се, събираха се по групи и измисляха нови забавления. Но каква е разликата между тогавашните игри и днешните? Къде е по-добре да..

публикувано на 04.09.25 в 17:05