Хърикейн е градче с мрачна история. Освен това е и градче, от което никой не си тръгва. Осемнадесетгодишната Чарли обаче си е тръгнала преди десет години, веднага след смъртта на баща си. А днес трябва да се върне без да е сигурна, че има сили и желание отново да види онази къща, пълна със странните му изобретения.
Ами „Пицарията на Фреди Фазбеър“, която той е създал с толкова любов? Какво ли е останало от нея след кръвта на жертвите?...
„Сребърните очи“ е първата книга от поредицата „Нощна смяна във Фреди“, базирана на добилите популярност видеоигри „Пет нощи във Фреди“. Тя е дебютна за създателят на играта Скот Коутън, писана в съавторство с Кира Брийд-Рисли.
Почитателите на хорър игрите знаят, че „Пет нощи във Фреди“ е поредица, проследяваща преживяванията на охранител, опитващ се да оцелее една седмица в обитавана от духове пицария, пълна със смъртоносни аниматронни роботи. Романът пък е нещо като разклонение на историята, в което обладаните от духове роботи вече не са най-страшното нещо в старата пицария.
Преди десет години Майкъл – местно дете – е отвлечен от „Пицарията на Фреди Фазбеър“, собственост на бащата на Чарли. Никой повече не го вижда, жив или мъртъв, точно както другите преди него. Точно както Сами – братът близнак на Чарли. Днес, десет години след изчезването на сина си, родителите на Майкъл събират старите му приятели от детските години на възпоминателна церемония, на която да обявят учредяването на стипендия в негова памет. Да поддържат спомена за Майкъл жив е важно за не само за тях, но и за всички онези, които са го познавали и които все още чакат отговори. Защото Майкъл така и не е намерен, нито пък някое от другите четири деца, отвлечени по същия брутален начин преди него.
От някогашната група само Карлтън – синът на местния полицейски шеф – все още е в Хърикейн, чудейки се не на шега как изобщо другите са успели да си тръгнат от града, но дори той няма представа какво се е случило с пицарията след затварянето ѝ, а и не гори от желание да разбира. Онова място носи твърде много страховита история, за да бъде привлекателно дори за най-заклетите почитатели на белѝте.
Събирайки се отново в стария си състав обаче, младежите не устояват на изкушението да разберат каква все пак е била съдбата на приказното царство от детските им години. Какво е останало от „Пицарията на Фреди Фазбеър“ и от нейните огромни аниматронни роботи – мечокът Фреди, пилето Чика, заекът Бони и лисицата Фокси, създадени от бащата на Чарли, за да забавляват малки и големи с танците си? Още същата вечер шестимата отиват до мястото, само за да се озоват пред изоставен недовършен мол – безмълвен свидетел за скорошен неуспешен опит на Хърикейн да посъживи икономиката си.
Пицарията обаче не е разрушена. Тя все още е там някъде, в сърцето на мола, и сякаш ги чака да се върнат, защото някой или нещо има недовършена работа. Но освен дом на изоставените аниматронни роботи, стари аркадни игри и атракциони, тя вече е и свърталище на тъмни сили, търсещи плячка.
Историята от романа се фокусира основно върху Чарли, която все още носи последствията от случилото се преди десет години, но досега не е имала желание да потърси отговори. И днес няма, но не може да откаже на някогашните си приятели, когато решават още веднъж да се върнат в старата пицария. Всъщност още няколко пъти, може би привлечени от въпросите, които вече десетилетие чакат своите отговори.
Скот Коутън е американски разработчик на видеоигри, сценарист и продуцент. Кариерата му започва с разработването на видеоигри на религиозна християнска тематика, но успехът му с тях е минимален. После решава да мине към хорър сюжетите и през 2014 г. се появява „Пет нощи във Фреди“, с която моментално добива световна популярност. До 2023 г. той вече е разработил седем игри от основната поредица и четири спинофа. Извън игрите успява да напише и няколко книги. Първата от тях – „Сребърните очи“ – излиза от печат през 2015 г.
Има книги, които звучат като закъсняло извинение. Други са като пиянски монолог в два след полунощ. „Изповедта на един назадничав хетеросексуален мъж“ на френския писател Фредерик Бегбеде е и двете едновременно. Тя е своеобразен негов автопортрет, рисуван сякаш с премигващ неон, доза цинизъм и плахо чувство за вина. Макар да е родом..
След случая със сваленото от самолет дете в инвалидна количка , България трябва да предложи промени в европейския регламент и да засили защитите за пътниците с увреждания, коментира юристът Петър Кичашки. Според него трябва да бъдат инициирани разговори на ниво Европейски парламент и Европейска комисия. Според Петър Кичашки, който е и бивш член на..
В рубриката "Професия хоби" ви срещаме с талантливи артисти или хора с професии, които вдъхновяват. Днес ще се потопим в света на една изключително даровита дама от Лом. Тя се казва Кристина Василева и рисува откакто се помни … а може би дори и отпреди това - започнала е още на две години, когато повечето от нас едва държат молив...
Избраха новите лица на Северозапада за 2025 година. Титлите "Мис" и "Мистър" отидоха при 18-годишната Ралица Кирилова и 28-годишния Силвио Хилмиев. Конкурсът "Мис и Мистър Северозападна България" се проведе преди дни в Лом и беше част от събитията, свързани с фолклорните празници "Поломие". Тазгодишното издание на конкурса мина под надслов "Да се..
"Фабрика за емоции" събира всеки вторник децата в Библиопощата във Видин . Организира се от Общинския съвет по наркотични вещества и Превантивно информационния център към него. Заниманията са всеки вторник в Център за обучение, изкуство и култура към Регионална библиотека „Михалаки Георгиев” - Видин. Психологът Боряна Ангелова обясни:..
Днешният домашен любимец, който ни гостува в рубриката "97 лапи и една опашка", е порода "Йоркширски териер"… но не какъв да е, а истински бийвър! Йоркширският териер бийвър , или просто бийвър териер, е сравнително нова и невероятно чаровна порода, произлязла от стандартния йоркширски териер, но с уникално трицветно оцветяване, което го прави..
Младежкият дом е специално място за поколения видинчани, израснали в клубовете му за талантливи деца, пазещи вълнуващи спомени от събитията и дискотеките, провеждани там. Постепенно институцията спира дейността си, закрита е и от нея сега са останали само сградата и свидетелствата за годините, когато под покрива ѝ са се събирали стотици..