Теди Генова: Здравословните граници - ключът към пълноценни връзки и вътрешен мир

публикувано на 07.07.25 в 15:00 | Репортаж

Теди Генова, психолог

Снимка: личен архив

Репортаж на Соня Валериева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес ще си говорим за здравословните граници. Както в личните, така и в професионалните отношения, здравословните граници са изключително важен елемент за да поддържаме психическото, емоционалното и физическото си благополучие. Те представляват невидими линии, които очертават до каква степен сме готови да се ангажираме с другите, какво поведение сме склонни да приемем и къде приключва нашата лична отговорност.

Здравословните граници не са бариери, които ни изолират, а начин да защитим своето пространство и да създадем условия за взаимно уважение, разбиране и баланс в отношенията си с околните. Много често хората възприемат поставянето на граници като проява на егоизъм или студенина, но всъщност те са необходима основа за здравословен живот и зрели връзки. Те ни позволяват да запазим своята идентичност, да се грижим за собствените си нужди, без да пренебрегваме тези на другите, и да не допускаме изтощение, напрежение или злоупотреба. В личните отношения границите се изразяват в умението да казваме "не", когато нещо противоречи на нашите желания, ценности или емоционални възможности. Те ни помагат да разграничим кога сме готови да бъдем подкрепа и кога самите ние имаме нужда от време за себе си.

"Границите са онези невидими, да ги наречем, линии, които определят докъде стигат нашите отговорности, желания, лична свобода и откъде всъщност започват тези на другите. Те са ключови за абсолютно всяка връзка - независимо дали тя е с партньор, колега, приятел или роднина. Защото там, където липсват здравословни граници, често се появява напрежение, обида, изтощение. Липсата на граници се разпознава много ясно по усещането, че постоянно даваме, без да получаваме, и едва ли не се чувстваме изцедени. В личните ни отношения това може да се прояви като партньор, който ни налага решения, или пък приятел, който очаква винаги да сме на разположение. В работата това често се проявява под формата на колега или шеф, който прекрачва нашето работно време и има очакването да останем до по-късно, и днес, и утре. И още нещо важно - един от типичните признаци, че липсват здравословни граници, е когато се ядосваме или се обиждаме, но в същото време не казваме нищо. Или пък, ако си позволим да го направим, се чувстваме изключително виновни, все едно сме сбъркали, защото сме се опитали да се защитим", обяснява психолог Теди Генова.

Здравословните лични граници означават да не позволяваме на другите да ни манипулират, да не поемаме отговорност за техните емоции и избори, и да поставим ясни рамки около това как искаме да бъдем третирани. Например когато не желаем да бъдем част от конфликт, който не ни засяга, когато настояваме за честност в комуникацията или когато отказваме да бъдем въвлечени в поведение, което противоречи на нашите принципи. Подобно отношение не означава липса на съпричастност, а грижа за себе си, която е необходима, за да бъдем пълноценни и за другите. В професионалната сфера границите са не по-малко важни. Те служат за ясно очертаване на ролите, отговорностите и времевите рамки, в които функционираме.

"Чувството за вина идва от ранните ни преживявания. Научаваме го чрез предавани послания, като наследство. Бих казала, че често сме научени, че добрите хора са онези, които винаги са отзивчиви и услужливи. А пък егоисти са тези, които мислят за себе си, които казват "не", които защитават своето. Тази представа е силно подкрепена и от социални, и от културни модели, които ни карат да вярваме, че отказът е нещо лошо. А за да се справим, първо трябва да си позволим да преразгледаме тези вярвания. Защото отказът не ме прави лош човек, нали така?!? Промяната на тази перспектива и нагласа е изключително трудна за някои хора. Затова е важно да започнем с малки стъпки – да кажем „не“ на нещо маловажно и да видим, че светът не се срутва, а ние започваме да се чувстваме по-силни. И трябва постоянно да си напомняме още нещо – че нашите нужди са също толкова важни, колкото и нуждите на другите. И както сме говорили и друг път – за да умеем да обичаме другите, първо трябва да се научим да обичаме себе си."

Научаването да поставяме граници е процес, който изисква практика, осъзнатост и понякога подкрепа отвън. Особено в култури, в които жертвоготовността се възприема като добродетел, а поставянето на себе си на първо място - като егоизъм, това може да се окаже предизвикателство. Но здравословните граници не са проява на дистанция, а на зрялост, самоуважение и способност за автентична връзка с другите. Те ни позволяват да живеем с повече яснота, стабилност и вътрешен мир, да изграждаме отношения, основани на взаимност, а не на зависимост, и да се развиваме в среда, която подкрепя личностния ни растеж. В крайна сметка границите не ни отделят от света, а ни позволяват да се впишем в него по здравословен, балансиран и смислен начин.