Населението в България се топи, а светът продължава да се увеличава

Днес отбелязваме Световния ден на населението. Отбелязва се от 1990 г. по повод раждането на петмилиардния жител на планетата (11 юли 1987). Целта на деня е да се насочи вниманието на обществеността към проблемите на населението. 

Защо обаче Светът се увеличава, а ние - не? И дали това е така? За да разберем отговорите потърсихме доц. Стоянка Черкезова от Института за изследване на населението и човека към БАН, департамент "Демография".

"...Основната причина е разликата в моделите на раждаемост в различните части на света. Най- простичко можем да кажем, че ако едни страни са преминали така наречения демографски преход, което означава преминаване от модели на висока раждаемост към модели на ниска и много ниска раждаемост, други страни все още изостават. Вървят след тях в развитието си не само по отношение на демокрацията, а по отношение изобщо на цивилизационното си развитие и те остават по-назад, като по този начин остават все още с високи равнища на раждаемост. Такива са африканските страни най-вече, а и някои страни в Азия. Там наблюдаваме все още високи нива на раждаемост. Такава е Индия, такава е и Индонезия, и в следващите години се очаква, че в тези страни ще има нарастване на населението, тъй като те самите са огромни страни. Това повлиява на общия брой на населението на планетата. Знаем, че в момента населението е около 8 милиарда. В бъдеще се очаква да достигне и 10 милиарда. И то не в много далечно бъдеще... България, както и други страни от Източна Европа, също са сред развитите страни в света. В България отдавна е достигнат този праг на жизнено равнище, при който броят на децата в едно семейство и броя на децата, които се очаква една жена да роди през живота си, са едно или две. Това означава, че ние не можем да достигнем необходимото равнище на възпроизводство на населението, поради това, че имаме ниска фертилност и съответно ниска раждаемост... Увеличава се делът на младите хора и конкретно на жените във фертилна възраст, което означава, че при по-нисък тотален коефициент на плодовитост при по-малък брой жени във фертилна възраст, ние имаме и намаляващи или относително ниски равнища на раждаемост... Въпреки това тоталният коефициент на плодовитост в България, в сравнение с други европейски страни към момента е по-висок от средното и по-висок от повечето европейски страни. Това не е достатъчно, за да може да се постигне възпроизводство на населението, при което да запазим броя му. Отделно конкретно в България имаме и много високи равнища на обща смъртност. Смъртността при нас от една страна е висока, защото имаме остаряла структура на населението. Това означава, че възрастните хора са повече и при тях вероятността за настъпване на смърт е по-висока. Младите намаляват и поради това, че смъртността на надвишава раждаемостта, това оказва въздействие към намаляване на населението по естествени причини... Имаме ниска или много ниска раждаемост. Има известна компенсация чрез положително миграционно салдо. При нас такова се наблюдава в последните няколко години - слабо надвишаване на броя на заселилите се, което е добра новина, но не можем да го наречем все още тенденция. Тепърва ще видим какво ще се случи, но това не може да компенсира отрицателния естествен прираст, поради което населението продължава да намалява...", коментира Доцент Черкезова. 

Освен София, градове в България с население над 100 000 жители към 31 декември на миналата година, са Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Русе. Най-малка по население е област Видин. През 2024 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.72. Средната възраст на жените при раждане на първо дете през 2024 г. е 27.6 години.

Видин е най-малката област, обясни Цветан Цветков, началник отдел Видин, Териториално статистически бюро Северозапад към Националния статистически институт:

"...Населението в област Видин е 70 542 души, в града са 33 448 души. Най-малката община  е община Бойница. По население са 712 души и традиционно най-голямата община по население е община Видин, с население 44 663 души... Изменението на населението се характеризира със съответните демографски показатели от една страна. Това са живородените и умрелите, които формират така наречения естествен прираст. За област Видин живородените за 2024 г. са 507. От друга страна мъртвите за област Видин 1731 души... Обхватътна изменение на населението се формира и на базата съответно на естествения прираст, и на механичният прираст... Един друг коефициент, това е коефициентът на възрастова зависимост в област Видин. Той е 74.9%, най- негативно и най-неблагоприятно за областите. Той представлява съотношението между лицата до 15 и над 65 години към лицата, които са в трудоспособна възраст...", обясни Цветан Цветков. 

Прогнозата на Института за изследване на населението и човека към БАН е, че до 2060 година селата у нас напълно ще обезлюдеят може да се сбъдне, ако не обърнем тенденцията и не подобрим демографската картина. 

Според видинчани, трябва да има държавна политика и стимул за по-висока раждаемост: 

"...Предполагам, че факторите са най-различни, като се започне от държавната политика, която трябва да стимулира грижите за повече деца и тяхното раждане и се стигне до личното решение на всеки. В съвременния свят някои предпочитат само едно детенце, други повече. Но за България картината е много абсурдна и плашеща, защото наистина демографската криза е много, много изявена при нас... Всичко е свързано с финанси и финансова гледна точка. Аз съм работила в чужбина и знам какво е младото население. Всичките избягаха, затова населението намалява... Значи, за да си позволи едно семейство да има 2-3 деца, както на запад, трябва да разполага с много пари... За младото поколение, за да може да се задържи тук, трябва да има работа, а като няма работа, всичко се унищожи. Разграби се...".

Държавата ни е определяна като 11-та най-бързо изчезваща нация в света и като 25-тата най-застаряваща, сочи доклад за световните демографски тенденции. Прогнозата е, че населението у нас ще намалее с около 30% в следващите 20 години.

Въпреки че има лек прираст на раждаемостта у нас, тя е крайно недостатъчна, за да компенсира отрицателния прираст на населението. Качеството на живот също влияе директно на продължителността на живота. А в световен мащаб, най-бедните страни, с най-ниско образовано население, са с най-висока раждаемост. 

В крайна сметка наистина населението в света се увеличава, но в България- не!