През целия си живот доктор Ирини Харингфорд е живяла с мисълта, че е била изоставена от родителите си. „Подарена“ на леля си. Вярвала е, че майка ѝ и баща ѝ са я отхвърлили, избирайки да оставят в семейството само прекрасната ѝ сестра Елинор.
Романът „Сестра ми“ на Мишел Адамс е от книгите, които през цялото време ти се иска да спреш да четеш, но въпреки това продължаваш, защото засяга твърде болезнени теми, при това ги засяга в дълбочина. В него се говори за семейството, за отхвърлянето, за рани, които само най-близките могат да нанасят. Защото така, както може да не нарани собственото ти семейство, никой друг не би могъл. Лошото е, че точно семейството никой не може да си избира.
А всичко започва някак твърде клиширано – с едно телефонно обаждане. Ел се обажда посреднощ, за да съобщи на сестра си, че майка им е починала и погребението ще се състои в семейното имение.
Ел и Ирини са кръвни сестри, отгледани в различни семейства. На тригодишна възраст Ирини е изпратена да живее с леля си без ясна причина или поне на нея никой никога не ѝ е давал такава, поради което тя вярва, че просто е била отхвърлена от родителите си. Чак когато е вече на девет, тя отново се среща с вече 13-годишната Ел. Лоша идея, както смятат всички, освен Ирини. Ел е буйна, дръзка, дори плашеща и опасна на моменти, готова на всякакви изстъпления, за да защити сестра си. Готова е да лъже, да краде и да наранява жестоко заради нея и до един момент Ирини смята това за привилегия. Помежду им цари странна изяждаща взаимност, в която Ирини има нужда от маниакалното деструктивно поведение на Ел, а Ел се нуждае не по-малко от приемането, което намира само у по-малката си сестра.
Завинаги белязана като нежелано дете, осъдена да прекара детството си в условия на непрестанно отхвърляне и подигравки, единствената сигурност на д-р Ирини Харингфорд е в щурата Елинор, която постоянно се появява, като че ли само за да сее хаос. Но и да я обича и пази от всичко и всички. Или поне Ирини така си мисли, докато не започва да осъзнава, че в любовта на Ел има нещо тревожно, дори демонично. Тогава между двете започва мъчителна игра на котка и мишка, на криеница и нови бягства. Ролите от самото начало са ясно очертани и никога не се разменят. Ирини бяга, крие се, сменя адреси, телефонни номера и дори работни места, Ел я търси, понякога години наред. Игра, която внезапно приключва с онова среднощно позвъняване. Не е най-подходящият момент Ирини да пита как отново е била намерена.
В интерес на истината, тя не е особено опечалена от смъртта на онази жена. В края на краищата, видяла е за последен път майка си в деня, в който са я „подарили“ на леля ѝ Джемайма. Но надявайки се да получи отговори и да постигне някакво примирие с миналото, тя решава да отиде на погребението, въпреки усещането, че прави грешка. Не заради семейството, което никога не е възприемала като свое такова, а заради Ел. Ел по-обсебена отвсякога, решена да не допусне сестра ѝ да си тръгне отново. Последният път я е издирвала шест години. Освен това Ел има своите причини да търси същите отговори като нея.
Младата лекарка се оказва права. Със стъпването си там, тя се озовава в капан, от който може да излезе само с правилните отговори. Правилни за кого обаче? Защо Морис и Касандра Харингфорд са решили да се откажат от едната си дъщеря и да задържат другата? Защо са избрали да задържат точно Ел, а не Ирини? Дали защото Ел наистина е била по-обичана, или има по-мрачна причина по-малката да бъде отпратена далеч от дома?... Веднъж попаднала в старото семейно имение, Ирини Харингфорд малко по малко започва да разбира, че заминаването ѝ преди години е нещо повече от онова, което винаги си е мислела, а отговорите, които търси, може би струват прекалено скъпо.
Мишел Адамс е британска писателка, която в момента живее и работи в Лимасол на остров Кипър. Пише в жанра на психологическия трилър и дамската литература, а романите ѝ са разпространявани вече в над 20 държави, включително родната ѝ Великобритания, САЩ, Германия, Гърция и Китай. Нейни статии са помествани във вестниците „The Guardian“ и „Daily Mail“.
На деветгодишна възраст Мишел прочита първия си роман от Краля на ужаса Стивън Кинг и твърди, че от тогава е пристрастена към съспенса. Трилърът „Сестра ми“ е нейната дебютна книга.
В шестата неделя след Петдесетница , която отбелязваме днес, Църквата ни напомня, че Бог е церител на душите и телата на човеците и ни дава пълното свидетелство чрез днешното евангелско събитие, че Бог ни обича, милва и спасява, и желае на всекиго доброто. Днес честваме паметта и на свети пророк Илия - Илинден . "Защото кое е по-лесно?..
На днешния ден спасителите от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" отбелязват п рофесионалния си празник. За да разкаже за отговорността и предизвикателствата на тази нелека професия, в студиото на Радио Видин гостува главен инспектор Генади Янчовски - началник на сектор "Пожарогасителна и спасителна дейност..
Днес ще ви разкажем една от онези истории, които топлят сърцето . Преди повече от две години Стефка Иванова от Видин намира малко кученце, захвърлено сред боклуците. Кръщава го Лиза. Изтощена, слаба и отчаяно нуждаеща се от грижа, Лиза започва да разцъфтява с всеки изминал ден от вниманието и обичта на Стефка. Животът, и на двете, се..
Групи и индивидуални изпълнители на автентичен фолклор ще представят област Монтана на 13-ия Национален събор на българското народно творчество в Копривщица, който тази година ще се проведе от 8 до 10 август. Определени са от жури с председател д-р Стела Ненова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. За Славейко..
Със символична "първа копка" днес беше дадено началото на изграждането на индустриалния парк "Видин-юг", обособена територия, за която са осигурени устройствени, технически и организационни условия за производствени дейности. Южната индустриална зона в крайдунавския град е разположена върху част от терена на бившия завод за гуми "Видахим" и е..
В "Едно" представяме събитията, които от фондация "Подкрепа за реализация"- Видин организираха през последните седмици. Във видинското село Майор Узуново се проведе десетото издание на международния етнофестивал за хора с увреждания "Балканска среща". Организира се от фондация "Подкрепа за реализация" в партньорство със сдружение от..
Днес ще си говорим за литература... и ако тя, литературата, беше напитка, тази вечер във Видин щеше да бъде поднесена с резен залез, щипка музика и коктейл от изящни думи. Ще ви разкажем за събитието Вечер(на) дума , което не просто събира поети и писатели. Стилът? Официален. Етикетът? Изискан. В тази вечер, в която думите ще звучат..