Днес ще ви разкажем една от онези истории, които топлят сърцето. Преди повече от две години Стефка Иванова от Видин намира малко кученце, захвърлено сред боклуците. Кръщава го Лиза. Изтощена, слаба и отчаяно нуждаеща се от грижа, Лиза започва да разцъфтява с всеки изминал ден от вниманието и обичта на Стефка.
Животът, и на двете, се променя завинаги от този миг. От уплашено и недоверчиво създание, Лиза постепенно разбира, че не всички хора са лоши. Че има и такива, които прегръщат, обичат и лекуват. Разбира какво е любов. И започва да я връща, с цялото си кучешко сърце. Характерът на Лиза е мек като памук. Щом те види, идва без колебание и нежно целува ръцете ти. Поглежда те право в очите, сякаш казва: "Аз съм добра… и вече обичам живота си."
Разбира се, тя си има и своите малки странности, например страстта ѝ към хартията. О, как само я обича! Повече и от храната. Защото, както става ясно, Лиза е злояда, яде малко, почти нищо, но все пак е в отлична форма. Явно любовта също е храна. Козината ѝ е дълга, пухкава, винаги сресана и лъскава. А с тъмночервената сатенена панделка на повода, Лиза изглежда като истинска кукла. Толкова мека, че ти се иска да я гушкаш постоянно.
Тя е любимка на всички съседи. Поздравява всеки, който минава, все едно е стара дружка. Има си и четириноги приятели, разбира се, особено кучето Роки, с когото са неразделни. Само се видят, и започва веселата олелия от гоненици и игри.
"Направо я изкарах от боклука. Веднага – на лекар, регистрираха я, и три месеца, докато ѝ удариха ваксините, си е стояла вкъщи, горе. И понеже е много добра, никой не е подозирал, че има куче на етажа...Тя ми е като детенце, приятелче. Когато тръгвам на работа, тя ми се обижда. Връщам се, тя ме посреща, тя е там, посреща ме, хваща ме за ръката и ме води да видя какво е направила, естествено, играчките, всичките са навън. Отначало правеше много бели, но с повече старание се постига всичко....Лиза много обича децата, хората изобщо. Докато има хора, които не я искат, ритат я, бият я с чантите... А тя иска да играе с тях... Лиза промени всичко в мен. Откакто се появи тя - прибирам се късно от работа, обаче рано сутрин съм на крак – кафенцето и на разходка с Лиза.“
Благодарение на любовта и вниманието, които получава всеки ден, Лиза днес е неузнаваема – щастлива, уверена, лъчезарна. Истинско слънчице на четири лапи.
Историята на Лиза е още едно доказателство, че вторият шанс може да дойде с четири лапи, един добър човек…и сатенена панделка. А Стефка? Тя често казва, че не тя е спасила Лиза, а Лиза е спасила нея. Защото понякога най-голямото чудо се случва тихо - едно вярно сърце и любов, която не иска нищо в замяна. И ако питате Лиза какво е щастието, тя няма да каже нищо. Просто ще дойде, ще ви целуне по ръката… и ще ви го покаже.
Сдружение "Един процент промяна" набира средства за осигуряване на отопление в читалището във врачанското село Ослен Криводол. Необходими са 17 200 лв., с които да бъдат закупени климатици. Читалището е създадено преди три години и се помещава в бившето училище. Сградата е предоставена от Общинския съвет в Мездра, а с дарения и доброволен труд..
За какво може да си мисли човек, докато пада от петнайстия етаж? Казват, че в такива моменти животът ти минава пред очите като кинолента, а Иван Георгиев, по-познат на цяла България като Джони Шкейца, може да го потвърди. Оказва се обаче, че едно падане от петнайстия етаж далеч не е толкова кратко, колкото изглежда и, докато лети неконтролируемо..
Чудно нещо е дърворезбата - от едно парче дърво се издълбават различни форми и мотиви върху дървесината, създавайки релефни изображения. Резултатът от дърворезбата е декоративен продукт, често използван за създаване на сувенири, интериорни елементи и украшения, които могат да запазят вида си за дълго време. Дърворезбата съществува от много..
Днешната история в "97 лапи и една опашка" е за всеки, който има нужда от верен приятел. Става въпрос за седем малки и симпатични кученца, които търсят своя нов дом и любящи стопани. Ивайло Йосифов намира едно куче, което е обект на враждебно отношение от страна на хора, които живеят около негов имот в град Лом . Прибира животното и му дава името..
Играта "Мисията възможна: Спаси човечността!" съчетава въображение, съпричастност и сила на посланието. Същевременно представя принципите на червенокръсткото движение по атрактивен за младите хора начин, обясни Галина Йорданова, главен специалист към Секретариата на Областния съвет на БЧК (Българския червен кръст) във Видин. "Тази..
На 5 септември отбелязваме Международния ден на благотворителността - дата, включена в календара на ООН в чест на годишнината от кончината на Майка Тереза, символ на милосърдието и всеотдайната помощ към най-нуждаещите се. Този ден е призив към всеки - независимо дали е представител на неправителствена организация, корпорация, благотворително..
В днешно време децата прекарват все повече време пред екраните - телефони, таблети и компютри. За разлика от това, през 90-те години игрите бяха на улицата, на двора или в парковете. Децата тичаха, скачаха, катереха се, събираха се по групи и измисляха нови забавления. Но каква е разликата между тогавашните игри и днешните? Къде е по-добре да..
Ясно
Предимно облачно
Разкъсана облачност