Какво преживяват децата, когато родителите им се развеждат?

публикувано на 11.08.25 в 16:30 | Интервю

Снимка: Pixabay

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Фрагмент от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Разводът е трудна стъпка за всеки родител, но за едно дете той често е неразбираем, дълбоко емоционален и понякога - травматичен процес. Докато възрастните преживяват раздялата като лична и партньорска криза, за децата това е сътресение, което променя техния свят - сигурността на дома, усещането за семейство и вярата, че "мама и тати винаги ще бъдат заедно".

Децата може да се чувстват объркани, виновни, изоставени, дори гневни - и често не намират подходящ начин да изразят тези чувства. Много родители се опитват да ги предпазят от "тежки разговори", но именно откритият и внимателен диалог, съобразен с възрастта и чувствителността на детето, е първата стъпка към емоционално здраво преминаване през раздялата.

Как да говорим с децата за развода? Какви сигнали да търсим, когато детето страда, но не го показва директно? По тези и още важни въпроси ще говорим с психолога Яна Гъркова. Тя ще ни помогне да разберем по-добре емоциите на децата при развод и ще даде конкретни съвети как да ги подкрепим по най-добрия начин.

"За всички е стресиращо. Всички деца страдат. Ще е лъжа, ако кажа, че тийнейджърите приемат нещата зряло. Не, не е така. Има си спецификите на всяка възраст, разбира се. Малките деца доста по-лесно, по-скоро свикват с новата ситуация. Но и при тях е доста стресиращо. Децата до около 3-4-годишна възраст – хубавото е, че поне при тях няма усещането за виновност. Но пък при тях е много осезаемо чувството, страхът от това да бъдат изоставени. И много често се наблюдава при тях прилепване към родителя, при когото са останали, или към някой друг значим възрастен. Това означава – някой важен за тях възрастен човек. Може да е баба, дядо, по-голям брат или сестра.

При малките деца доста често се наблюдава едно връщане към много по-ранен етап. Могат да започнат да се напишкват, да си гризат ноктите, да си смучат пръстите, да си скубят косата, да се самонараняват. И всичко това е просто от объркване и неяснота. Разбира се, колкото по-голямо става детето, толкова по-осъзнато става за света около него. Децата в предучилищна и начална училищна възраст – тук вече се наблюдава усещането за виновност. Тук се появява и срамът от това, че съм различен. Моето семейство е различно. Не съм като останалите деца. Проявленията, разбира се, при тях също могат да са от най-широк спектър – от затваряне в себе си до агресивни прояви в училище, които са нетипични до този момент. Отдръпване от учебния процес. Всичко това обаче е сигнал за: "Обърнете ми внимание. Имам нужда да бъда чут и видян"."

По думите на психолога Яна Гъркова, при тийнейджърите нещата са, може би, една идея по-осъзнати. Но отново при тях има много гняв.

"Те са във възрастта, в която самите те навлизат с една крачка в света на възрастните и не знаят точно кои са. Това е процесът на идентификация - "Кой съм аз?“. Това е период, в който те се търсят. Хем е процес, в който трябва да се откъснат от родителите, хем все още са малките деца на родителите си. Когато им се разпадне тази сигурна система, в която до момента са живели, бунтът им става много по-труден, много по-объркан, много по-неясен. Тук много често се среща девиантното поведение - алкохол, наркотици. Лекото поведение при момичетата е доста често срещано в този момент. Всичко това отново обаче са сигнали и зов за помощ: "Виждате ли ме? Имам нужда да бъда чут и видян.". Родителите могат да обяснят раздялата на децата по щадящ и разбираем начин, като използват ясен, спокоен език, избягват взаимни обвинения и подчертаят, че детето не носи вина за случващото се, както и че и двамата родители ще продължат да го обичат и подкрепят."

Детето не участва в решението за раздяла, но живее с последствията от него. Ето защо е изключително важно родителите да останат емоционално отговорни и внимателни към неговите чувства. Както подчерта психологът Яна Гъркова, няма "безболезнен" развод, но когато възрастните запазят уважение помежду си и поставят емоционалното благополучие на детето над своя конфликт, щетите могат да бъдат значително по-малко. Децата не се нуждаят от обяснения "за възрастни" - те имат нужда от сигурност, любов и ясно послание, че не са виновни и не са изоставени.