Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Магарешки живот: Трифон Георгиев и неговите 40 бебета магаренца

| Интервю



В следващите редове ще ви отведем при един човек, за когото магаретата не са просто животни, а мисия и любов. Той е Трифон Георгиев – млад фермер от козлодуйското село Бутан, човек със здрава връзка със земята и с ясна цел: да съхрани вида на магарето, което днес е на изчезване. Историята му започва преди десет години, когато най-големият му син Тервел като бебе страда от тежка кашлица. Тогава Трифон открива лечебната сила на магарешкото мляко - не само за дихателни проблеми, но и за укрепване на имунната система. Така магаретата влизат в живота му - и остават завинаги.

Днес във фермата му живеят над сто магарета - 50 магарици, 12 мъжки и, внимание, цели 40 бебета магаренца! Те са истинската гордост на Трифон - пухкави, игриви и любопитни, всяко с характер и собствено име. За Трифон те са много повече от животни – те са негово семейство, неговата кауза и неговата безгранична любов. Магаретата, казва Трифон, са малко ревниви – всяко иска внимание за себе си. А що се отнася до прословутия им инат, според него това е просто мит.


"Най-хубавото е, че работим да увеличим фермата. Много обичаме тези животни и искаме да ги запазим като вид, а тази година имаме доста бебета. Петнадесет от началото на годината, а очакваме поне още десет до края на годината. Тук са седем в летния обор, а на фермата има още осем бебета. Те са тук отзад, виждат се – тук са на свобода. Отзад идва още един бебок. Идеята ми е да ги запазя като вид тези животни, защото наистина изчезват. Спомням си, преди магарето – добрият приятел на човека – почти във всяка къща в селото имаше магаренце, което помагаше на бабата, на дядото, ходихме на полето, на бостана и така. Тогава се гледаха и много животни във къщи, и това беше неизбежно. Нямаше трактори, нямаше такива неща, и магаренцето помагаше за всичко. Лозята са се орели с магарета, но в последствие механизирането на земеделието унищожи този вид животни и те изчезват. За жалост, много от тях са изядени.

Жалко е, защото за мен магарето е божие животно. Млякото му е много полезно, много лечебно, но ги няма. Много са малко", разказва Трифон.




Попитахме Трифон дали за малките магаренца се полагат някакви по-специални грижи, особено в първите им месеци. Той обаче сподели, че магаренцата са изключително издръжливи животни и не се нуждаят от нищо различно от обичайните грижи. 


"Магарето си е див вид животно, в свободен вид е африканско животно - адаптивно, силно и може да издържи 2-3 дни дори без вода. Казват, че камилата е ценна, но магарето е по-издръжливо – в арабските страни дори го ценят повече, защото докато камилата се възстановява няколко дни след преход без вода, магарето се възстановява за около 10 минути, след като се напие. За бебетата се грижи майката - много важно е, в първите месеци не пипаме млякото, до третия месец всичко е за малкото. После си разделяме млякото с малкото – 6-7 часа отделям майката, издоявам и после пускам малкото, но това е след като е прояло. Много важно за мен е да мога да осигурявам храна на животните си, защото те дори пасища не получават. Магарето е живо създание и не трябва да се пренебрегва – тази година бях изненадан, че ветеринарните доктори казаха, че магарето не е пасищно животно. Не знам, може би не са участвали в този час, защото магарето си е пасищно животно като коня. Не може конят да получава пасища, а магарето – не. Обичам и конете, но магарето също е живо създание. Магарето е много умно, интелигентно, адаптивно и привързано към човекът. Зависи как го гледате – ако сте човек, който бие, ругае и не се грижи за животните, никога няма да ви обичат. Аз ги гледам с любов – всяко едно за мен е като мое дете и това си личи: идват при мен, гушкат се, радват се, дори ревнуват едно от друго."




Сред стадото всяко магаре си има име – от по-старите Анастаска и Юлето, през игривата Сърна (която не се отделя от стопанина, но пък не пропусна да ме настъпи), до Калина, Соня, Ерика, Саноела, Люси, Илонка, Данчо, Борислав, Симеон и най-екзотичните – Дженифър Лопес и Ел Негро. А в центъра на вниманието са именно бебетата: Ботьо, кръстен в чест на Ботев и неговата чета, която е преминала оттук, и Неделя, получила името си в деня на своето раждане. Анастасия, кръстена на майка си Атанаска. Тя ще е последното бебе на Атанаска. Всички те са шумни, любопитни и изпълнени с енергия, носещи надежда, че този древен вид ще оцелее. Трифон споделя, че още в мига на раждането всяко магаренце получава своето име. 


Животът във фермата на Трифон Георгиев в село Бутан е доказателство, че когато една мечта е подхранена с обич и постоянство, тя може да съхрани дори вид, за който мнозина са забравили. Магаретата за него не са просто животни – те са символ на устойчивост и надежда. А малките магаренца, с енергията и непокорството си, носят най-важното послание – че бъдеще за този древен вид има.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

В гимназията във Владимирово учат в симулативна среда

Професионална гимназия по транспорт в село Владимирово има нова придобивка. Това е автотренажор, който дава възможност на учениците да попаднат в реална среда на пътната обстановка или т.нар. симулативна среда, а целта е да стане обучението още по-качествено. С новия и модерен автотренажор учениците ще могат да практикуват по-добре своите умения..

публикувано на 25.11.25 в 14:15

Валентина Иванова: За мен най-важно е да изградя връзка с учениците

Валентина Иванова - старши учител по математика и информатика, e сред десетте  изявени български учители, получили наградата на МОН „Константин Величков“ за принос към образованието. Отличията бяха връчени от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на тържествена церемония. За наградата си Валентина Иванова казва:  " Бях номинирана..

публикувано на 25.11.25 в 13:10

Книгата "Врачански тиквеник Марин" в Бяла Слатина

Мариета Цолова представя второто преработено издание на книгата си "Врачански тиквеник Марин" в читалището в Бяла Слатина днес.  През 2017 година книгата предизвика голям интерес и за една година тиражът ѝ бе изкупен. Сега тя отново я преиздава, но с нови моменти и герои.  Авторката е от село Търнава, обича родния си край и невероятния..

публикувано на 25.11.25 в 12:00

Данъци и обществена полза - вечният въпрос

Във Видин май се задават по-солени местни данъци . На обществено обсъждане представиха предложение имотният данък за хората да скочи от 1,6 на 2,2 промила - тоест да стане колкото този за фирмите. Говори се и за промени в данъците за колите, така че ако Общинският съвет каже „да“, видинчани ги чакат нови правила съвсем скоро. Заложено е и..

публикувано на 24.11.25 в 17:05

платена публикация
Готово е научното съдържание за нова постоянна експозиция в музей "Конака"

Изготвена е документацията за постоянна експозиция на музей "Конака" във Видин. Предстои да бъде внесена за съгласуване в Министерството на културата, откъдето е основното финансиране. Документацията, подготвена от екипа на Регионален исторически музей - Видин, е от близо хиляда страници, каза ръководителят на проекта Ваня Ставрева...

публикувано на 24.11.25 в 16:39

Тайната на успешния разговор с дете – правилният момент

Поставяме фокус върху една от най-деликатните теми в общуването между родители и деца – моментът . Онзи малък, почти невидим детайл, който решава дали разговорът ще бъде чут… или ще се превърне в спор, обида, затваряне на вратата . Всички сме били там: опитваме се да обясним нещо важно, но детето е уморено, разстроено или просто не е „в този..

публикувано на 24.11.25 в 16:30

100 години Народно читалище „Просвета 1925“ в Мездра – сърцето на културния живот

Тази година Народно читалище "Просвета 1925" в Мездра отбелязва впечатляващ юбилей – 100 години от своето създаване. За едно читалище това са години история, култура и общност, в които поколения жители на града са се срещали, учили и творили заедно. През всичкото това време "Просвета" е било място, където хората са се вдъхновявали, развивали са..

публикувано на 24.11.25 в 16:15