Йордан Дотов, животновъд: Чистата храна е най-голямата инвестиция в здравето

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Интервю с Йордан Дотов, животновъд

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Колко трудно е да си животновъд в България- отговорите в "Земята, която ни храни" дава Йордан Дотов- един от малкото останали животновъди в региона. От 2014 година отглежда овце в Кула, а тази година откри първия млекомат във Видинско. Един разказ за перипетии, бюрокрация и спънки, съпроводени с пословична упоритост и воля. 

Пътят му като фермер започва със земеделие още в годините, когато няма субсидии, но постепенно се ориентира към животновъдство. През 2014 година Йордан закупува първото стадо от 60-70 овце Черноглава плевенска, които постепенно увеличава до 200. Първите четири години предава мляко на "Ел Би Булгарикум", но след отказ на предприятието да изкупува овче мляко, започва да си го преработва и да предлага сирене. Заради по-трудната продажба и с идеята да стигне директно до клиента, това лято животновъдът откри първия млекомат за овче мляко във Видинско, който обаче работи няколко седмици, защото заради сушата млеконадоя рязко спада. Бюрократични спънки бавят пренастройката на млекомата за продажба на краве прясно мляко: 

"Открай време се занимавам с животни, не защото е бизнес- то си личеше кой иска да тегли субсидии- те ги продадоха... Направил съм големи инвестиции, не искам да захвърля това... Най-ни уби това, че няма кой да изкупува млякото... Постоянно ги увеличавах- до 200 стигнах, имах работници, дояхме ги на ръка... Млекомата е хубаво нещо, но не е за овче мляко, защото то е сезонно... Сега ме карат 4 проби да нося от кравите през 15 дена- два месеца ще си правим проби, за да ми разрешат да направя регистрация по Наредба 26 за директни продажби на краве мляко... " 

140 са овцете във фермата на Йордан, но по ред причини, основно икономически, иска да ги намали- на този етап без успех, заради действащите забрани за продажба и транспортиране на овце. В отглеждането на животните помага семейството му. Йордан постоянно инвестира във фермата, с една едничка мисъл- да е сигурен в това, което слага на масата си. 

"Най-голямата инвестиция е здравето... Храната е най-важна..."

Всяка година Йордан модернизира фермата, със спечеленото купува инвентар, който му е в помощ при изхранването на животните. Отглежда овцете с електропастир, който обаче в сушави години не може да опази животните. Има 14 крави, има и 23 кози, които са като водач на стадото с овце. Има и кучета- пазачи- това е цялото му богатство.

Още за трудностите при животновъдите у нас, за възможностите, които имат колегите им в чужбина и ще могат ли някога видинските овцевъди да се кооперират- чуйте в звуковия файл.