Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Японска философия за живота и любовта в романа „Преди кафето да изстине“

| Коментар
Снимка: Радио ВИДИН

В тясна уличка в Токио има малко сумрачно кафене, в което се сервира специално кафе вече повече от сто години. Понякога обаче кафето става още по-специално, ако имаш късмета да седнеш на определен стол в дъното на заведението, където всъщност никак не е лесно да седнеш. Стол, който е свободен само по веднъж на ден за няколко минути. Онзи, който успее да дочака точния момент, има уникалната възможност да пътува назад във времето, спазвайки строги правила, разбира се. Какво би била Япония без правила! Но пътуването е съвсем за кратко – започва с наливането на чаша кафе и пътешественикът трябва да се върне преди то да изстине. Не бива да става от стола и не може да променя настоящето, каквото и да направи в миналото. Магията не работи така.


Романът „Преди кафето да изстине“ на японския писател Тошиказу Кавагучи ни кани на кафе и филийка с домашно масло в кафене „Фуникули-фуникула“, където съдбите на петима човека и един призрак са напът да се преплетат.


Разказана като поредица от четири кратки горчиво-сладки романа, историята на това странно място ни запознава първо с красивата и самоуверена Фумико, която очаква предложение за брак от приятеля си, но Горо има да ѝ казва нещо съвсем различно. Отчаяна, седмица по-късно Фумико се връща с идеята да изиграе по нов начин момента на онзи съдбоносен разговор, да каже точните думи и… Всъщност и какво, при условие, че Горо вече е на другия край на света, а настоящето не може да бъде променяно?


След Фумико е ред на Котаке, на Хираи и на Кей. Четири жени, пожелали да превъртят времето, въпреки очевидното безсмислие. Какво биха могли да променят? Ако настоящето ще си остане същото, защо изобщо да си причиняват отново болката от онова, което биха искали да поправят по някакъв начин?


„Преди кафето да изстине“ е трогателно и емоционално преживяване с поглед върху човешкия опит, основано изцяло върху характерите на героите. Използвайки пътуването във времето като средство и с типичната за източните култури философия, Тошиказу Кавагучи изследва човешкия опит, върховете и паденията, болката и радостите. Показва, че тъмнината не може да съществува без светлината и че надеждата никога не умира, макар че понякога не винаги е такава, каквато сме си я представяли. С характерната за японците изискана деликатност, той улавя нещо много човешко, което обаче дава отговор на въпроса какво означава да живееш и да обичаш.


„Преди кафето да изстине“ е сравнително кратко четиво, в което героите са съвсем обикновени човешки същества, които живеят и реагират на ситуациите такива, каквито им ги поднася съдбата. Те имат своите различия (неразбирателства със семейството, недоразумения в любовта, здравословни проблеми и други подобни), но всички до един са от хората, които ти се иска да срещнеш отново. Освен това всички имат за какво да съжаляват, думи, които биха предпочели да не са си спестили. И ето че кафенето „Фуникули-фуникула“ им дава шанс да поправят грешките, макар и без шанс да променят нещо тук и сега.


Когато обаче предприемат своето пътуване, оказва се, че нещата не за всеки се развиват така, както си ги е представял. Че може би все така не са в състояние да изрекат думите, които биха искали, и да разкрият чувствата си. А дори и да успеят, в крайна сметка трябва да продължат да живеят с настоящето такова, каквото е. Тогава струва ли си?


Въпреки че не прекарва особено много време с когото и да било от героите, читателят успява да ги опознае достатъчно, за да ги усети близки, да опознае живота на всеки от тях – всеки на пръв поглед обикновен, но същевременно така необикновен. Като нас, те също правят предположения и прибързани заключения, бягат от онова, което смятат за твърде болезнено и неприятно. И се променят. Приемат онова, което са си мислели, че няма да могат, вземат решения, на които не са подозирали, че са способни.


Тошиказу Кавагучи е писател, сценарист и режисьор, роден в Осака, Япония. Романът му „Преди кафето да изстине“ е адаптиран за пиеса, с която Кавагучи печели голямата награда на десетия фестивал на драмата в Сугинами. След него той издава също „Разкази от кафенето“, „Преди да избледнее паметта ми“, „Преди да кажем сбогом“ и „Преди да забравим добротата“.


По публикацията работи: Соня Валериева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Румен Джагаров: Архитектурата като изкуство и мисия

Малко преди деня на архитекта ви представяме Румен Джагаров – млад човек, чиято съдба от ранна възраст е тясно свързана с къщите, строителството и занаятите. Роден е през 1997 година в София и детството му преминава в квартал "Горубляне". Лятото неизменно го отвежда при баба и дядо по майчина линия – от стария род Кайцанови – в село Ново село..

публикувано на 03.10.25 в 16:30

Светът е по-хубав, когато се усмихваме

Днес отбелязваме Международния ден на усмивката – ден, който ни напомня колко важен и силен е този малък жест. Усмивката е универсален език. Където и да отидеш по света, хората я разбират.  Знаете ли, че когато се усмихваме, в тялото ни се случва истинска магия? Мозъкът започва да отделя хормони на щастието – ендорфини, серотонин, допамин. Те..

публикувано на 03.10.25 в 16:10

Историята на камилите Аладин и Самир

Рядко в нашата рубрика "97 лапи и 1 опашка" посрещаме гости, различни от кучета и котки, и когато това се случи, вълнението е повече от осезаемо. Днес на гости не идват просто домашни любимци, а истински пустинни "аристократи" – камилите Аладин и Самир . Те принадлежат към азиатската порода двугърби камили , известни със своята невероятна..

публикувано на 03.10.25 в 15:30
Симеон Матев

Симеон Матев: Обстановката в момента е зимна

Облачно, драстично застудяло и със значителни валежи е времето в последните няколко дни. Оранжев код е обявен и за днес за Северозападна България заради интензивни валежи от дъжд, преминаващи в мокър сняг. Села във Врачанско и Монтанско останаха без ток, докато над 30 сантиметра е снегът на прохода Петрохан, който е затворен паднали клони от..

публикувано на 03.10.25 в 12:35

От Горни Лом до Манила: Мечтата на Венислав Антов, която стана реалност

Малка страна на картата, но голям дух на световната сцена. Това е урокът, който волейболните ни национали преподадоха на света, грабвайки сребърните медали и титлата световен вицешампион. Този успех не е просто спортно постижение, той е ярка светлина, която прониза всяко българско сърце и донесе една от най-силните и чисти форми на национална..

публикувано на 02.10.25 в 17:05

Открива се груповият лов на дива свиня

На 4 октомври, събота, се открива груповият лов на дива свиня. Според ловците този лов е голяма тръпка. 1700 човека са заверили членските карти във видинското ловно-рибарско дружество. Всички, които излязат в събота на лов, ще преминат инструктаж. "За всяко едно откриване се правят графици за лов, къде ще се ловува, в кое ловище дадената ловна..

публикувано на 02.10.25 в 15:33

"Думата имат старейшините": Спомени от банковото дело във Видин

В "Думата имат старейшините" днес ви срещаме с Маргарита Труйкова, която е работила дълги години като директор на банка "ДСК" във Видин.  Тя е родом от Софийско, следва висше образование в Свищов. Докато е студентка в икономическия университет се запознава с нейния съпруг, който е от Покрайна и именно това запознанство я праща във видинското..

публикувано на 02.10.25 в 15:00