"Който има уши да слуша, нека слуша!" /Лк. 8 :15/
Вярата се поражда от слушането. Затова Христос сее навсякъде словото Божие – по села, градове, в пустини, в морето. Той избира апостоли, за да сеят словото Божие. Те оставят свои приемници – епископите и презвитерите, които извършват и до ден днешен мисионерския труд на разпространение на словото Божие. Църквата продължава делото на Христос – да сее в нашите сърца словото Божие.
В притчата за сеяча Христос поставя пред всеки една и съща цел: да приеме словото Божие с цялото си същество, с чисто и добро сърце. Чистото сърце не може да бъде описано с по-силни думи от тези на св. ап. Павел, който казва: "Вече не аз живея, а Христос живее в мене." За да пусне словото Божие дълбоки корени в душата ни, трябва да приготвим почвата на сърцето си, както умния земеделец, който очиства земята от тръни и плевели. Злото ще бъде изтръгнато от сърцето само тогава, когато оставим словото Божие да действа вътре в нас, за да може то, по израза на св. Григорий Богослов, да прероди самата ни природа. Притчата за сеяча показва, че Бог спасява човека само с негово участие. Господ влага в сърцето на всеки един Своето животворящо слово, а той трябва да се подготви да приеме словото и да принесе плод. Обработката на душата, съдействаща за израстването на словото Божие може да стане с помощта на едно старо аскетично правило: ори с плуга на покаянието, подобрявай с молитва, оросявай със сълзи на покаяние и постоянно изгаряй плевелите на страстите.
В рубриката "Съвременна Библия" – историята от наводненото ваканционно селище "Елените" е изключително ясна илюстрация за тежък недъг в човешката ни природа. Ние сме способни да построим къща в пресъхнало речно корито вярвайки, че никога няма да вали пороен дъжд. Колко силна вяра е нужна за това!
Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.
Здравейте приятели! Зима идва… време за топли чорапи, усмивки и добри новини! „Неделник“ е добра новина и вече е на сайта. За начало отново прелистваме старите вестници и с усмивка си припомняме онези хубави новини от близкото минало - защото хубавите истории никога не остаряват! Първата ни спирка е Бяла Слатина , където..
Днес е Пета неделя след Неделя подир Въздвижение "Аврам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото; сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш." /Лук.16:25/ Разказът на Господ Иисус Христос за богаташа и бедния Лазар има непреходна стойност. Ако миналото време преведем в сегашно и единственото число..
Когато се казваш Грозьо Грозев и всички ти викат Грозния – колкото заради името, толкова и поради факта, че наистина не си измил зорите, – имаш два избора: да пораснеш смачкан до обезличаване комплексиран човечец, или да обърнеш негативите в позитиви по най-нахалния, но безотказно работещ начин – чрез хумор и демонстративен индивидуализъм,..
В "Едно" представяме събитията, които от екипа на фондация "Подкрепа за реализация" организираха през месеца. В Центъра за социална рехабилитация и интеграция за пълнолетни към фондацията отбелязаха Международния ден на готвача с кулинарно състезание. П роведоха и отборно спортно състезание по дартс. Използваха едни от топлите и слънчеви дни на..
Днес в рубриката "Професия-хоби" ще ви запознаем с Илиана Кънчева. Илиана от дете обича да шие и някак си съдбата цял живот я води към това да стане шивач. От десет години тя вече има и собствено ателие в град Видин и описва своята професия като удоволствие. Обича да шие народни носии и официални рокли, а най-голямата награда за труда и е..
Всяка година в края на октомври се изправяме пред вечната "битка" - тикви срещу буквари! От едната страна е Хелоуин, с костюми, маски и лакомства. От другата - Денят на народните будители, когато свеждаме глава пред делото на духовниците, книжовниците и възрожденците, които са събудили българския дух и го държат жив вече векове! В последните..
Кучетата - най-добрите приятели на човека! Знаете ли, че те са били опитомени още преди трийсет и три хиляди години? Представяте ли си! Толкова време рамо до рамо с нас, хората - и през всичките тези хилядолетия, ние заедно сме се променяли, ставали сме си все по-близки, почти като семейство. И днес, няма спор - кучето е не просто домашен..