Научна конференция хвърли нова светлина върху миналото на Видин

Фрагмент от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Научна конференция се проведе във Видин. "Археологически и исторически проучвания на Видин и Видинския край" бе темата на форума, който събра представители на научни институти, музейни работници и любители на историята. Поводът бе навършването на 100 години от рождението на археолога Йордана Атанасова и 115 години музейно дело във Видин.

Началото на музейното дело във Видин е поставено през 1910 година, когато учители и общественици основават първото археологическо дружество в града. Първата музейна сбирка се помещавала в девическата гимназия, а след това - в сградата на Окръжната постоянна комисия и дори в крепостта "Баба Вида", обясни Полина Петрова от Регионален исторически музей - Видин. По думите ѝ, в началото на своето съществуване дружеството се изправило пред редица проблеми.

Полина Петрова, РИМ Видин. Снимка: Радио Видин

"Предизвикани от липсата на достатъчно средства, липса на подкрепа от институциите и проблема с иманярите. Последните се проявяват най-отчетливо в Арчар, Дружба и местността Алботин. От 1915 до 1925 година година дружеството прекъсва своята дейност поради войните. На 1 март 1925 година дружеството се възобновява и получава името "Бонония"..."

През 1929 година усилията на археологическото дружество за осигуряване на музейна сграда се увенчали с успех. Старата турска поща била предоставена изцяло за тази цел. Експонатите били подредени в четири зали - "Археология", "Етнография", "Праистория" и "Палеонтология". Сред културните ценности имало 2500 монети, също толкова били българските шевици, 80 били археологическите паметници.

Дружеството осъществява реставраторска работа в храмовете "Св. Панталеймон" и "Св. Петка", както и в крепостта "Баба Вида". През 1931 година се извършват първите археологически разкопки във Видинско. Проведени са от проф. Рафаил Попов край Алботинския манастир.

Съществен принос за развитието на музейното дело има археологът и най-дългогодишен директор на видинския музей Йордана Атанасова. Тя заема поста от 1956 до 1983 година. Допринася за създаването на музейните обекти в града, обясни ръководителят на Държавен архив - Видин Йорданка Костова.

"С успех завършват усилията ѝ сградата на бившия турски конак да се предостави за музейна експозиция. Под нейно ръководство се изграждат музеите в Белоградчик и Кула и се създават музейни сбирки в редица села на Видински окръг. Йордана Атанасова допринася за промяната на статута на крепостта "Баба Вида" от военно поделение в туристически обект, както и за реставрацията, проучването и включването ѝ сред стоте национални исторически и туристически обекти."

Йордана Атанасова извършва значителна събирателска и научно-изследователска дейност. Провежда мащабни разкопки в Рациария, вила Рустика при с. Макреш, край с. Връв. Участва и в първите разкопки на крепостта "Баба Вида". Проучването на "Кастра Мартис" в Кула също е едно от постиженията ѝ.

Всъщност първите археологически разкопки във Видинско са извършени далеч по-рано, стана ясно на конференцията. Вероятно са били в обект, разположен източно от село Арчар. Макар в момента да е силно разрушен, той не спира да вълнува археолозите така, както Феликс Каниц, който първи го проучва. Това обясни д-р Владислав Живков от Национален археологически институт с музей при БАН.

"Това е хипотеза, ако наистина можем да свържем това сведение на Феликс Каниц от 60-те години на XIX век. Той изрично казва, че е разкопал една кръгла кула. За жалост обектът е много разбит, включително и с машини е копано, но там има много камъни, тухли, видимо от разбити антични сгради и това, което казва Каниц, че по-стари римски архитектурни детайли са преизползвани в градежите. И до днес се намират такива по-стари детайли. Много е вероятно действително това да са най-старите разкопки с научна цел във Видинско."

доц. д-р Чавдар Кирилов, СУ Св. Климент Охридски

Същия обект разглежда докладът и на друг археолог - доц. д-р Чавдар Кирилов от Софийския университет. С "Феликс-Каницовото фиктивно село Сморден: Принос към историческата география и картография на Северозападна България" археологът проследява проблемите на картографията, както и селищната динамика през периода.

"Всъщност селото е отразено, бидейки на брега на Дунав, а по Дунав са пътували много хора от Европа и най-вече от Австрия и Унгария. Селото е намерило място в много карти от времето преди Каниц. Едно от немногото селища, които винаги са присъствали на тези карти. Той е очаквал да го намери, но не го е намерил и го е превърнал след това в символ на почти всички грехове на предишната картография. И така едно може би не много значително село се превръща в символ на тези грешки. И тъй като Феликс-Каницовите научни съобщения се препечатват и в научно-популярни издания, широката европейска публика започва да се занимава с проблема "Няма Сморден на Дунав". Ако трябва да го преведем на днешен български език е все едно два пъти годишно "National Geographic" да отделя внимание в своите филмчета, че на река Скомля няма село Смърдан..."

Мястото, на което се предполага, че е било село Сморден, е унищожено с тежка техника и механизация. Той е един от най-варварски унищожените обекти в землището на Арчар, поясни доц. Кирилов.

проф. Сергей Торбатов, НАИМ - БАН Снимка: Радио Видин

Късноримският крайпътен комплекс в местността Анище, край белоградчишкото село Граничак, е един от запазените обекти от същата епоха. Цялостното му проучване би било от огромно значение за проучването на римската пътна инфраструктура в пределите на някогашната Римска империя, каза проф. Сергей Торбатов от НАИМ - БАН, който ръководи археологически разкопки там в продължение на пет сезона. Целта на този тип пътни станции е била да улеснят пътуването на куриери и други служебни лица в Римската империя. По думите на археолога пълното проучване на обекта може да бъде завършено за месец, а бъдещата му социализация би го превърнала в истинско туристическо бижу.

"Аз казвам един месец за довършване на археологическото проучване. Това означава, за да си задоволя научните интереси. А този обект има голям потенциал за социализация. Той е на много комуникативно място. Той е много интересен сам по себе си..."

"По стъпките на Йордана Атанасова - новите разкопки в Рациария, Бонония и Кастра Мартис" представи научният ръководител на проучванията в тези обекти доц. д-р Здравко Димитров от НАИМ-БАН. Докладът му проследява възобновените през 2013 и 2014 година редовни разкопки в двата антични града, както и подновените през 2023 година проучвания в Кула. В момента археологическият екип продължава разкопките в антична Рациария. В Бонония трябва да бъде извършена социализация, призова археологът.

"Искаме този парцел да се експонира. Трябва да се реставрира, да се проектира с куполи - по модерни архитектурни решения, да бъде социализиран. Изключително важно е за град Видин да има Бонония. Бонония е историята на Видин. Това нещо вече го има и трябва да се запази, за да има градът и своя античен предшественик..."

Австрийска ли е австрийската кула на "Баба Вида"? Отговор на този въпрос даде докладът на археолога от РИМ Видин д-р Ваня Ставрева. Проучването ѝ обхваща период от почти една година - 1689-1690, когато Видин е част от империята на Хабсбургите.

"Това, което моето проучване установи, е, че кулата е по-ранна, не е тяхно дело. Но възниква въпросът: Какво са построили австрийците тук? Има недвусмислени данни не само от австрийски писмени извори, но и от османски, че те са започнали фортификацията на Видин. Така че австрийската кула не е австрийска, но за сметка на това има други съоръжения, които са оставили в града..."

Австрийците изграждат нови укрепления и по-добра защита на брега на Дунав, което свидетелства, че Видин е много важен пункт в техните стратегически планове, обясни археологът. А каква всъщност е австрийската кула? Отговор на този въпрос трябва да дадат археологически проучвания, които да потвърдят или отхвърлят хипотезите, според които тя е от края на 14-ти или началото на 15-и век.

Всички доклади от конференцията ще бъдат публикувани в сборник, който предстои да бъде издаден до края на годината. Отпечатването му е подкрепено от Министерството на културата.

Споделете

Научна конференция хвърли нова светлина върху миналото на Видин

Галерия

Виждали ли сте "Градска самодива"

Панайот Панов: Реставрацията връща стойността на картината

Котараците Сарчо и Пухи – братя и приятели

Ученици организират благотворителен базар и спектакъл в Дреновец

Изложба за Рогозенското съкровище показват във Враца

Обучават общински експерти за създаване на енергийни общности

Какво затруднява въвеждането на принципа "замърсителят плаща"

За БНР

Радио Видин